Очаква се фрахтовият пазар да се стабилизира през 2018-2019 г.
Свалихме под 2% времето, когато плавателните ни съдове не се използват, казва к.д.п. Александър Калчев, изпълнителен директор на „Параходство Български Морски флот“ АД
– Г-н Калчев, БМФ закупи още един кораб за насипни товари, с което увеличавате тази флотилията до 31 съда. Правите това във време, когато фрахтовият пазар е в невиждана криза. Какво носи това на компанията?
– Последният кораб е „Чумерна“. Като цяло компанията през последните години обърна голямо внимание на развитието на флота си. От 2014 г. сме може би най-активния играч на „сейл енд пърчийз“ пазара. Идеята е да преструктурираме флота, така. че да бъде адекватен на съвременните изисквания на фрахтовия пазар. След кризата през 2009 г. на практика търсенето на стари кораби буквално изчезна и на пазара могат да останат само играчи, които имат модерен и ефективен флот. За жалост, към онзи момент средната възраст на флота ни беше 28 години. Днес средната възраст е 9,5 години. Ръководството на БМф успя и в момента експлоатираме общо 31 бълкера – кораби за насипни товари. Амбициите ни са до края на 2017 г. броят да нарасне до 35, като средната възраст падне под 9 години. Така ще сме един от малкото оператори, собственици на такъв флот, което ни отваря много врати. Стратегията на БМф е да работи с най-големите клиенти в бранша, такива като ADM, Bunge, Cargill, Dreyfus. Glencore, Yam, UKT, BPC, а и c други по-малки, които са сериозни като наематели. Те изискват услугите да са първокласни, заради което БМф прави всички тези инвестиции. Когато имаш такъв брой кораби, разделен в 3 флоти-лии, според тонажа, можеш да обслужиш клиентите си много по-регулярно и с по-голяма сигурност за дългосрочни контракти.
– Защо е изгодно да се купуват сега кораби?
– През последните 2 години, фрахтовият пазар преживява най-голямото дъно, което понижи наполовина цените на корабите втора ръка. Очакванията са той да се стабилизира през 2018-2019 г. През тези 2 години много корабособственици не можаха да удържат на натиска и буквално затвориха врати. Това ни даде възможност да закупим кораби в отлично състояние, произведени през 2010-2012 г. Досега сме купили общо 12 кораба. Същевременно развиваме програма за ново строителство в Китай – 42 000-тонни съдове, които са от най-модерен клас на оборудване и харчат с по 40 на сто по-малко гориво заради намаленото съпротивление на корпуса и модерните си двигатели. От Китай имаме един доставен – „Руен“, очакваме още 3, като общата инвестиция е 80 млн. долара. Вторият кораб идва през юли, третият през септември-октомври, а последният в началото на следващата година. Вече започнахме работа по нов проект за модернизиран вариант с товароподемност 45 000 т. за още 80 млн. долара.
– С понижението на цените не е ли все пак по-изгодно да купувате стари кораби?
– Корабите втора ръка не са толкова енергийно ефективни, имат повече експлоатационни разходи. Три-четири годишни кораби струват с по 6-7 млн. по-малко от новите днес. Тоест, има смисъл, както да се купуват „свежи“ втора ръка, така и да се поръчват нови и модерни кораби. Досега се бяхме фокусирали върху 30 000-тонната серия, защото е доста интересна за клиентите -това е т.н. хенди сегмент от корабите. Те са с малко газене, размерите са по-малки и съответно са по-гъвкави. През 2017 г. закупихме 37 000-тонен кораб „Средна гора“, сестра на „Родина“ и „България“. В момента получаваме още 4 от този клас от швейцарската компания „ABC“. Произведени са през 2102 г., в уникално запазено състояние, флотилията от 37 000-тонни кораби става 7. Те всички на практика са сестри. Смятаме да разширим този сегмент до 15 кораба. Всичко това са добри неща за компанията. През 2014 г. заради кризата се бяхме свили до 24 кораба, в момента вече сме с 31. До края на март ще станем с 34 кораба. Това е доста голямо увеличение – имаме 50 на сто ръст на тонажите в този период. Всичко това се случва с подкрепата на собствениците на компанията и разбирането. Въпреки тежкото състояние на фрахтовия пазар, те виждат добрата перспектива и подкрепят компанията. Освен това БМф продължава да поддържа имиджа си на успешна българска компания и да работи изключително само с български екипажи. Абсолютно всеки, който е на нашите кораби, е българин, което означава работни места. Всеки един кораб има 20 души екипаж, поддържаме и още един резервен екипаж на брега. Т.е. всеки кораб храни 40 семейства. Това е прекрасно за имиджа на българското корабоплаване. Параходство БМф върви с възходяща тенденция и е в отлично здраве.
– Доколко в тази криза на фрахтовия пазар, успявате да натоварите тонажа на корабите?
– Успяваме, но не е лесно. Ако сравним периода 2005-2008 г. дневният наем за този тип кораби е бил средно 30-35 000 долара. През 2016 г. най-ниските нива бяха около 2000 долара, а високите около 7000 долара. Трябва да се има предвид, че среднооператив-ни разходи на такъв кораб, когато се поддържа технически на над средно добро ниво и се плащат конкурентни на международния пазар заплати, трудно се покриват при такива нива. За щастие дори и в тези изключително трудни години 2015-2016 г. БМф успя. Това е много добра атестация не само за екипажите, които успяват да карат корабите без допълнителни разходи от техническо естество и да пестят гориво. Трябва да се отдаде дължимото и на отличната работа на нашия „чартърен деск“, хората които се занимават с търговската експлоатация на корабите. Те успяха да намерят такива наематели, които да платят толкова, че да сме на пазара и резултатът да е положителен. Това е изключително добра атестация на колегите в офиса. Вероятно заради добрата ни работа и собствениците ни подкрепят.
– Какви товари превозва най-често БМФ?
– Товарите като цяло в големия си процент са зърна и торове за тях. Въглища, руди… Най-доброто е, че „празното време“, или „период извън наем“, за корабите на БМф е сведено до под 2 на сто. Това означава, че корабите постоянно са в движение. Това е най-голямото доказателство за ефективната работа на флотилията ни.
– Продължавате да кръщавате корабите с български имена, последният е „Чумерна“?
– БМФ запази тази стара традиция. Навремето танкерите бяха с имена на реки, корабите за генерални товари – на градове. За насипните товари се избират планини и планински върхове. Затова ние избираме „Руен“, „Чумерна“, „Рила“, „Рожен“ и т.н. В момента нямаме танкери и кораби за генерални товари, останаха имената само на планини и върхове. Което е добра метафора за състоянието на компанията Български морски флот.
Димитър ИЛИЕВ, Стандарт
Maritime.bg – Курс
