Жанета ЙОРДАНОВА, вестник “Телеграф”
– Г-н Цонев, от няколко месеца агенцията разполага с нов хидрографски кораб със свръхмодерна апаратура, която дава възможност за заснемане на речното дъно. Какви тайни крие то?
– Още е рано да кажем какви тайни крие, защото не сме извършили цялостно обследване на българо-румънския участък на реката с „Дунав 1″, както се нарича дългоочакваният от нас специализиран плавателен съд. Все пак той работи от края на март. Но преди да говорим за тайни, искам да кажа колко много се улесни нашата дейност с този уникален за България кораб за мониторинг на речното дъно. Той разполага с многолъчев ехолот, който може да даде комплексна картина на дънния профил, и с лидар, заснемащ брега и инфраструктурата по крайбрежието. Така получаваме ценна за нас картина -имаме изображение едновременно на речното дъно, бреговете и инфраструктурата. Защо ни е нужно това? За да гарантираме безопасността на фарватера (плавателния път), което е основна функция на агенцията, трябва да знаем какви са дълбочините. Многолъчевият ехолот многократно съкращава времето за измерване и позволява да се заснеме участък в една полоса с голяма широчина. Досега правехме това замерване с обикновен ехолот и получавахме информация за дълбочините само по линията, по която минаваше старият ни хидрографски кораб „Вит”. От друга страна, триизмерните изображения, които прави новата апаратурата, наистина са твърде интересни и любопитни. Вече разполагаме с 3D снимки на потънали кораби. Някои са засипани от пясъка и само очертанията показват къде точно е мястото им.Някакво ново откритие не сме направили, но и това, което виждаме, събужда интерес. По спомени се знае приблизително къде са потъналите в по-ново време съдове. Много е важно да ги фиксираме с апаратурата и да поставим на мястото плаващ знак, за да предупредим корабоводителите. Трябва да бъдат маркирани точно и на електронната карта и при корекция на фарватера капитаните да са наясно къде има опасност.
– Много ли са потъналите в българо-румънския участък съдове?
– Известни са около 36, но е възможно да са повече. Това са потънали при някакви инциденти съдове или пък потопени умишлено за корекция на водния поток и за спиране на ерозията по бреговете. В района на остров Милка от 1969 до 1973 г. са потопени няколко шлепа за преграждане на ръкава там и за отклоняване на водното русло към основния поток. С годините търсеният ефект е намалял и сега тези съдове са пропаднали на по-големи дълбочини. Други десет съда са потопени умишлено за преграждане на канала и за укрепване на остров Безименен. Около 20 са съдовете, потънали в резултат на някакъв инцидент, но е възможно някои от тях да са извадени. Само в района на Дунав мост при Русе и Гюргево има три потънали съда. Първият се е озовал на дъното на реката през 1963 г. В същия участък през 2003 г. е потънал съд на Дунавския драгажен флот, а през 2008 г. – секция на русенското дружество „Рубишипс”. Когато в края на март получихме хидрографския кораб , колегите изпробваха новата апаратурата точно на тези потънали съдове. Видяхме интересни снимки -пясъците и тинята почти са ги погълнали. Намерихме и потъналия съд при устието на река Янтра и го заснехме. От него се виждат рулевата рубка и част от конструкцията.
– Не беше ли възможно до този момент да се види състоянието на потъналите кораби?
– Реката не е като морето. Озовалите се на дъното край морското крайбрежие кораби могат да се превърнат в подводна атракция, но в реката течението е много силно и е опасно дори за най-опитните водолази. На речното дъно видимостта е от порядъка на сантиметри и може да стане инцидент. От друга страна, за потъналите в Дунав съдове не се носят легенди за несметни богатства и няма кандидати да се гмуркат до тях. Най-много да се открият железа и въглища.
– Възможно ли е с новата апаратура да се забележат останки на потънали преди векове кораби?
– Досега нямаме такава находка, но е напълно възможно, ако поне част от съда се вижда на дъното. Ако пясъците са го погълнали, няма как да установим местонахождението му. Реката е динамичен организъм – течението може да размести пясъците и картината на речното дъно да се промени. Очаквам при обследването да открием и потънали в по-ново време съдове, които са встрани от фарватера и не са пречели на корабоводителите. Има малък участък, който за нас е неизвестен, защото досега се поддържаше от колегите от Румъния. Намира се в района на остров Попадия и може да го заснемем. Съмняваме се, че I там има потънал | съд. За това свидетелства един капитан, които вече е пенсионер.
– А може ли да се забележат други обекти, като например бомби от Втората световна война, каквито често се намират при добиването на пясък от Дунав?
– Могат да се забележат, ако са над пясъка и не са с малки размери. Обикновено хвърлените в реката бомби са заровени, затова и се откриват най-често при драгажни дейности. С апаратурата могат да се видят всякакви съдове на дъното – потънали автомобили например.
– След като пречат на движението по реката, защо потъналите съдове не се изваждат?
– Има такова изискване към корабособствениците, но изваждането на повърхността е много скъпоструваща операция,често надвишаваща цената на плавателния съд заедно със стоката. Ако товарът е опасен, тогава тази операция е задължителна. Имаше преди около две години потънал шлеп с торове в сръбско-румънския участък. Има и случаи на извадени съдове -например словашкия кораб „Полана”, озовал се на дъното в нашия участък след пожар през 2005 г. Досега в агенцията е постъпвало само едно запитване от фирма, проявила интерес към изваждането на шлеп и нарязването му за скрап. Хората, изглежда, са си направили по-добре изчисленията и повече не се обадиха. Потопени за корекция съдове, останали на сушата при ниски води, често стават обект на крадци на скрап.
– Още в първите дни от работата на новия хидрографски кораб заснехте основите на Дунав мост. В какво състояние са те?
– Оказа се, че основите на над 6 0 Годишното съоръжение са в добро състояние. Няма подкопаване, няма някакви разрушения по колоните. Всъщност колегите настроиха апаратурата на „Дунав 1″ с изследването на подводната част на моста и на потъналите кораби в този район. Това беше първата им тренировка.
– Кога ще завършите обследването на целия българо-румънски участък?
– Ще се постараем това да стане до края на 2017 г. В момента сме насочили усилията си към измерване на бреговете, обследвали сме и най-критичните участъци при ниски води – при Батин, Вардим, Белене, Попина. Всички данни ще бъдат нанесени на електронната карта, която нашата агенция предлага за използване. Тя визуализира състоянието на реката и от нея корабоводителите получават информация къде има ограничения, могат да наблюдават също всички кораби в един 30-40- километров участък – в каква посока се движат, колко са секциите, с какво са натоварени. Това за реката е изключително важно. В морето няма значение дали се движиш наляво или надясно, но тук трябва да се знае кой върви по течението и кой срещу него. Има места, където два кораба не могат да се метра навътре в сушата. Това се забелязва особено в участъка край град Мартен, но има и други засегнати брегове. Съществуват примери за румънски острови, които сега са се слели с българския бряг, и обратно. За съжаление заради намаляването на числения състав и на бюджета агенцията е престанала да следи ерозионните процеси и е насочила усилията си към осигуряване на безопасността на корабоплаването. Надявам се чрез новата апаратура да направим необходимите замервания и да можем да съобщим конкретни данни.
Maritime.bg – България
