Получихме световно признание за изследвания в корабната хидродинамика

За член на новия технически комитет по едно от най-модерните тематични направления в корабната хидродинамика, насочено към маневреността на корабите при вълнение, е избран представител на Центъра по хидро- и аеродинамика – Варна, към ИМСТЦХА ”Акад. А. Балевски” – БАН. Това стана на 28-ата конференция на Международната организация на опитните басейни (ITTC), която се проведе в Китай. Новината съобщи за в. „Черно море” проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на ЦХА, който е и член на Консултативния съвет на световната професионална организация, обхващаща над 100 институции.

По неговите думи това е високо признание за българските изследвания в направление, което тепърва набира скорост в световен мащаб. Те се развиха успешно в ЦХА до голяма степен благодарение на съвместната работа със САЩ за американския военен флот.

Постиженията, които вече имаме
в това важно направление като изследователски център бяха отчетени на тазгодишния форум. И за член на създадения нов технически комитет, който ще работи специално в това направление, бе избран зам.- ръководителят на ЦХА – Варна, проф. д-р инж. Евгени Миланов. И така варненски учен ще представлява там целия регион на Южна Европа. Нещо повече, следващото заседание на новия комитет ще се проведе във Варна в началото на февруари 2018 г., подчерта проф. Кишев.
За да откроим значението на този факт, трябва да поясним каква е ролята на Световната организация на опитните басейни за развитието на морската индустрия. Тя е създадена с основната цел да координира световните научни изследвания в областта на корабната хидродинамика и други свързани проблеми, като океанското инженерство, моделирането на външните условия, поведението на кораба в различни ситуации и др. Нейните общи конференции се провеждат на три години, като домакин на тазгодишната беше Уси, средноголям за китайските мащаби 6-милионен град. В него се намира един от най-големите изследователски комплекси в света – oгромно съоръжение, оборудвано с най-модерна апаратура, богато финансирано от държавата, обясни проф. Кишев.

В световната организация членуват почти всички научноизследователски комплекси
в областта на корабната хидродинамика. Освен да координира направленията на бъдещите изследвания, да преценява перспективите за развитие, ITTC се занимава и със стандартизирането на методиките за изследване. Това е предизвикано от голямото разнообразие на измерителни средства и методи за преизчисляване на резултатите от моделните изпитания. Въвеждането на препоръчителни практики способства за повишаване точността на измерванията и създава у клиента сигурност, че ще получи висококачествени резултати.

И още нещо особено важно. Форумите на организацията помагат за световната координация и дори кооперация между сродни изследователски институции. Нейният най-важен управленски орган – Консултативният съвет, е съставен от 38 членове от 38-те най-големи басейни по света, между които е и варненският ЦХА. Организацията работи по строги правила и на всеки три години се събира на конференция в един от 9-те географски района. На нея се избират техническите комитети, във всяко от общо 14-те направления на научните изследвания в корабната хидродинамика. Те следят световното развитие в дадената област, съставят, обновяват стандартните методики за изследване или пишат нови. Доста тежка и отговорна работа, обясни проф. Кишев, който в продължение на 5 мандата е бил член на такива технически комитети.

ITTC е създадена като свободно сдружение на институции през 1933 г. Напоследък обаче се забелязва преплитане на дейности и интереси с тези на Международната морска организация (IMO) и на Международната стандартизираща организация (ISO). В тази връзка става наложително Световната организация на опитните басейни да се

преобразува в нов вид сдружение –
асоциация. Тя ще бъде юридическо лице с авторски права върху всичките огромни по обем стандартни методики, публикации, отчетни материали на техническите комитети, които са богат научен материал, ползван досега безвъзмездно от мнозина. Така ще бъде сложен ред и в нейната вътрешна координация, обясни проф. Кишев. По неговите думи вече има няколко случая, при които IMO издава регламентиращи документи и препоръчителни процедури за провеждане на практически изследвания в областта на проектирането и строителството на кораби, които в голямата си част повтарят вече разработените методики в системата на Световната организация на опитните басейни. Но тя досега нямаше авторски права, тъй като следваше принципа на доброволния колективен труд. А в случая става дума за високоинтелектуален продукт, който трябва да бъде реализиран в полза на хората, които са го произвели. Регистрацията на новата световна асоциация на опитните басейни предстои през следващите две години и най-вероятно ще бъде базирана в Швейцария, допълни ръководителят на ЦХА.

За учените от варненския център
световният форум дава възможност за обмяна на данни за постиженията във всяко от 14-те направление на корабната хидродинамика, осигурява им достъп до научна информация, която иначе трудно могат да намерят, а също така спомага за създаване на лични контакти с колеги от различни страни, с които могат да се уговорят бъдещи сътрудничества, участия в съвместни проекти, европейски или по друга линия. На въпроса за сравнението между варненския и другите опитни центрове по света, което е могъл да направи по време на форума, проф. Кишев отговори недотам оптимистично. Действително, ЦХА продължава да е сред най-големите центрове в света по капацитет, но хроническото недофинансиране на българската наука пречи да се следват ускорените темпове, с които се развива световната корабна хидродинамика. За да се правят качествени изследвания, както експериментални, така и теоретични, е необходимо специализирано оборудване, модерна апаратура с висока точност и мощни компютри. На пазара вече има измерителни системи и средства, последен писък на технологиите, които обаче струват скъпо, а ние нямаме възможност да следваме тази линия на непрекъснато обновяване на измерителните и компютърните системи, така че изоставаме и основна задача пред нас в Центъра е да се мъчим да го компенсираме по някакъв начин. От заплащането по контрактните работи, които изпълняваме, правим голям задел точно за обновяване на техниката ни. Започнали сме да

изграждаме компютърен клъстър –
сървър по сървър с парите, които идват по проекти, контракти. Така че напредваме малко по малко. Естествено, това не е най-добрият начин, но е единствено възможният в момента. Стремим се да поддържаме нивото си – фактът, че щом продължаваме да бъдем в 30-ицата от състава на КС, е признание за мястото ни в нея, каза още ръководителят на ЦХА. Според него в най-добро състояние са изследователските центрове, които получават голяма държавна подкрепа. И това са най-вече военизираните центрове, като тези в Испания, в Щатите, Русия. Другата просперираща група са от държави с добре развита морска индустрия, където се строят много нови кораби и бизнесът има нужда да финансира в иновации, изследвания по различни проблеми, които да доведат до нови печалби. За пример могат да бъдат дадени Норвегия, Франция, Германия, Япония, Корея и др. Това са страни с високоразвита морска промишленост, със строителство и експлоатация на кораби и океански съоръжения и с широка тилова индустрия за подкрепа.

У нас морският бизнес, който бе достигнал големи висоти преди години, през последните десетилетия отстъпи позиции и все още не може да бъде признат като приоритетен, въпреки че е

потенциално печеливш
за държава с все още нисък стандарт на живот, продължи проф. Кишев. Той даде за пример държави като Китай, Виетнам, Турция, които ударно развиват корабостроенето и въобще морското стопанство благодарение на това, че заплатите там са по-ниски от средно световните и това ги прави конкурентни на международния пазар. В момента ЦХА – Варна, разчита единствено на чуждестранни клиенти. Но това не е достатъчно. Центърът е изправен пред два основни проблема – финансирането и липсата на подготвени кадри, които да идват от университетите. Съгласни сме да идват и неподготвени и тук да ги квалифицираме, както е било навремето и с нас, защото това е много специфична област. Лошото е, че заради финансовия недоимък в БАН сме ограничени и като щатно разписание. Търсим всевъзможни легални начини за увеличаване на капацитета ни. Но това са палиативни решения, така че борбата е в две направления – осигуряване на нови кадри и осигуряване на достатъчно средства. Нашата цел трябва да бъде развитието на морския ни бизнес, за да има връщане на интереса и към нашите научни услуги, категоричен е проф. Кишев.

Стефан Денков, в. „Черно море”

Източник Черно море

Последни новини

Последни новини

В края на май (не) изпратих писмо – защо моряците още не са ключови работници в България

В края на месец май изпратих писмо до Генералния секретар на Международната морска организация (IMO) за присъединяването на страната ни към общата резолюция. Това заяви вече

Липсва уважение към моряците, очаква ни недостиг на работна ръка, ръст на изоставените екипажи, предупреждават от ITF

Морската индустрия може да се изправи пред сериозен недостиг на моряци. Това заяви генералният секретар на Международната федерация на транспортните работници (ITF) Степен

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент