Коя е първата българка – корабен механик?

Донка Нанева Шопова е родена на 27 август 1934 г. в Стара Загора. Завършва средното си образование в Техникума по механотехника в София. По време на обучението си там е запалена по „морето и машините” от свой преподавател (плавал като корабен механик) и още преди да се дипломира, през лятото на 1953 г. успява да си издейства правото да бъде на стаж в Параходство „Българско речно плаване” в продължение на два месеца.

Твърдо убедена, че това трябва да бъде нейната бъдеща професия, след дипломирането си през 1954 г. тя подава молба за постъпване на работа в Параходство „Български морски флот”. Получава подкрепата на главния инженер на Управление „Воден транспорт” Петко Дойнов и той й дава писмена препоръка.

Преди това Донка Шопова полага много усилия, за да постъпи във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна, но получава категоричен отказ – жени не се приемат! Обръща се за съдействие към всички институции, от които зависи решаването на този въпрос, но навсякъде получава съчувствие, но не и помощ – изискванията са категорични и изключения не се допускат! Така й отговаря и тогавашният министър на транспорта генерал Иван Михайлов.

През м. юли 1954 г. е вече стажант- механик на пътническия кораб „Калиакра” с главен механик Стефан Ковачев. За тези времена тя си спомня, че е посрещната много добре и веднага е включена в организирания от Параходството първи курс за стажанти капитани и механици (по 20 души от двете специалности) във Висшето военноморско училище във Варна. След първата година стаж се явява на изпит за правоспособност „Механик III степен” и след успешното й представяне започва кариерата си на корабен механик, като преминава през всички задължителни степени.

Никак не й е лесно. Като стажант-механик е назначена за огняр на парахода „Родина”. В публикация във в. „Маяк” главният механик на „Родина” Добри Байчев споделя: „Бързо възприема и като работник е добра”…

В биографията си Донка Шопова има плавания и с параходите „България”, „Шипка” и „Първи май”. Плава и с много моторни кораби. Обикаля по света, пресича екватора и получава морско кръщение. Докато е в майчинство и трябва да полага грижи за двете си дъщери, преминава на работа в Аварийно-спасителния отряд на БМФ, една година е на работа и в НИПКИК (Научно- изследователски и проекто-конструкторски институт по корабостроене) – Варна. Завръща се в БМФ – в Техническия отдел, в сектора „Кораборемонт”.

Изработва си своя схема, която спазва в продължение на доста години: през зимата се занимава с кораборемонт, а през лятото е на плаване. Правоспособност „Механик II степен” защитава на 15 юли 1968 г.

Става първата жена-корабен механик у нас през 1970 г. и плава на пътническия кораб „Георги Кирков” до м. октомври 1971 г. Тогава корабът плава целогодишно: през лятото – до Истанбул (с чужди туристи), а през зимата – до Одеса (с наши туристи).

След като постига мечтата си, Донка Шопова започва работа на брега – в „Балкантранс” (по-късно „Трансимпекс”). Но всяко лято ползва своя годишен отпуск, към който прибавя и един месец неплатен отпуск, за да плава на море и по река Дунав. Разбира се, това става със съдействието на ръководствата на „Трансимпекс”, БМФ и БРП.

Последното й плаване е през 1989 г.

И след излизането си в пенсия продължава да работи – вече като представител на английска фирма – производител на корабни бои. Макар и трайно да се е заселила в София, всяко лято е във Варна. „Наваксва” пропуснатите дни на плажа на младини, но погледът й постоянно е отправен към входния фар на пристанището, за да проследи идващите и заминаващите кораби…

И в София не се задържа много – през зимата обикаля света, за да „навакса” пропуснатите държави, до които не е достигнала с кораб. Донка Шопова се гордее с факта, че е първата българка – корабен механик.

Припомни ми, че втората българка – корабен механик, е Тина Братоева, за която също трябва да пишем. И много се радва, че българките вече трайно са се утвърдили в морските професии. А на всички момичета, които си мечтаят да поемат по този път, пожелава много воля и упоритост, за да успеят да се докажат. Но да тръгнат по този път само ако сърцето им подсказва, че това е техният единствен и окончателен избор.

Атанас Панайотов, Navibulgar News
Снимките са от личния архив на Донка Шопова