„Грийнпийс“: Черно море е сериозно замърсено

Замърсяването с микропластмаса на българското Черноморие е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета в света

Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.

Изчисленията показват, че през август месец 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни, най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване е проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” в три дни, между 8. и 10. август 2017 г. и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.

Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни,“ коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.

Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.

„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.

След няколко месеца анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад и в момента учените планират неговото издаване.

Maritime.bg – България

Последни новини

Последни новини

Finn Devoti Cup остана във Варна, силно общинско присъствие на финалната церемония

Състезателят на МК Одесос Варна Владимир Стасюк спечели по драматичен начин първото издание на ветроходната Finn Devoti Cup във Варна. Украинецът, който от няколко сезона се

Военнослужещи почистиха и боядисаха експонати на Военноморския музей

Военнослужещи от Инженерно-сапьорна рота, в.ф. 34410 и Хидрографска служба, в.ф. 26870 към Военноморските сили участваха във възстановяване на експонати във Военноморския музей.

Завърши водолазното учение на Военноморските сили с международно участие „Тритон 2023” 

Завърши водолазното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие „ТРИТОН 2023”. To се проведе за трета поредна година и е резултат от