„Купуването на нов съвременен изследователски кораб от същия клас като „Академик“ е тежка задача, защото стойността му е значителна“.
По програмата за морско дело и рибарство имаше възможност за купуването на такъв кораб, разказва още заместник-директорът на Института по океанология по международната дейност Атанас Палазов пред БНР.
Той припомни, че ЕК е потвърдила с писмо възможността това да се случи.
„Не успяхме да убедим органа за управление на програмата, че имаме необходимост“, споделя още Палазов и допълва, че науката се нуждае от дългосрочни програми и финансиране.
На 7 април България ще стане част от европейски консорциум, в които има около десет партньора в изследователската работа по море.
Институтът по океанология, заедно с още три научни института и три университета във Варна ще работят по темите морски науки и морски технологии.
„Европа има пътна карта за развитие на научната инфраструктура и програмата „Евро арго” е част от нея“, разказва Палазов.
Тя обхваща световната инициатива за изследване на океана с помощта на свободни буйове в морето. Те правят профили на морската среда като измерват показатели като температура и соленост например.
След това излизат на повърхността и подават данните към брега. Това е най-успешната световна програма, тъй като буйовете са основния източник на информация от открито море, а в световния океан в момента има пуснати над 3500 такива.
България има пуснати три собствени, а с помощта на програмата Евро арго – още десетина, по думите на Палазов. Европа си е поставила за цел броят на буйовете в световните океани да достигне близо 700-800, което означава около 20 процента в световен мащаб./БНР
Maritime.bg – България
