– Г-н контраадмирал, стана ясно, че ще има актуализация на проекта за нови бойни кораби, какво включва тя?
– Първо искам да кажа, че проектът не е спирал, за да се налага активиране сега. Това е процес, който продължи, след като не се стигна до подписването на договор и актуализацията на проекта за инвестиционен разход на практика не е спирала. Предложението беше разгледано в рамките на Министерството на отбраната, извършени са и някои корекции.
– Но каква всъщност беше основната причина, за да не се подпише договор за нови кораби?
– Основната причина за неподписването на договора беше недостатъчната финансова рамка поради налагане на допълнителната сума от 20%, които да бъдат заделени за данък добавена стойност.
– Как беше решен този казус и какво следва?
– Този сериозен проблем беше отстранен благодарение на волята, която виждаме от страна и на правителството, и на Народното събрание. След като беше анализирана ситуацията в МО, разгледан беше актуализираният проект за инвестиционен разход на Съвет по отбрана, който беше приет и от Министерски съвет, в момента има предложение от страна на Комисията по отбрана към Народното събрание проектът да бъде приет от парламента.
– Какво предстои?
– Предстои да продължим отново по ред, по който трябва да бъде извършена процедурата, с разглеждане на офертите, които ще бъдат получени като отговор на поканата, която също предстои да бъде изпратена. Отново междуведомствена група ще оцени офертите, като в края ще се достигне до етап, в който ще се преговаря за сключване на договор с победителя в тази надпревара.
– Кой се очаква да строи тези нови кораби? Министърът на отбраната каза неотдавна, че ще има и видимо, осезаемо българско участие в този процес, предвижда ли се такова и в какви мащаби?
– По принцип поканата ще бъде изпратена до осемте фирми, които заявиха готовност да участват в строителството чрез изпращане на подробна информация и предварителни оферти, които са от Германия, Холандия, Франция, Испания, Италия, Великобритания и една българска фирма. Не само с прякото участие на българската фирма ще се изчерпва изцяло участието на българската индустрия в този процес. Напротив, българското корабостроене ще може да участва също така и като подизпълнител на всяка една от чуждите фирми. Предвидено е също така да бъде изграден интегриран логистичен пакет, където българското участие на родната отбранителна индустрия ще бъде значително.
– Спецификациите на новите кораби удовлетворяват ли ви като командир на ВМС, това ли е нещото, от което флотът има най-голяма нужда в момента?
– Тактико-техническото задание, което е дадено, напълно ни удовлетворява. Това е един много добър баланс между необходимите способности, които трябва да бъдат реализирани. Радостното е, че няма никакво отстъпление по отношение на изискванията към въоръжението и към средствата за борба с въздушен, подводен и надводен противник, както и електронното оборудване и бойната информационна система. Създадена е възможност участието да бъде колкото се може по-широко, за да може да има конкуренция и на тази основа и да станем свидетели на изгодно предложение.
– Г-н контраадмирал, как ще се движи проектът за нови кораби – съвместно с останалите два, или ще има някакви приоритети, все пак някои от проектите вероятно са в по-напреднал стадий от другите?
– И трите проекта се движат едновременно и в тази посока няма никакви преференции както от страна на МО, така и от страна на Щаба на отбраната. Всичко, разбира се, е в ръцете на бордовете за управление на проектите. Условията за движение на трите проекта са различни, така че всичко изключително много зависи от обективни причини, каквито са например участниците, възможността да се избира, финансовата рамка, срокът за изпълнение, така че няма обвързаност с изпълнението на един или друг проект, всеки проект се движи независимо и едновременно, това е и целта на военно-политическото ръководство.
– Кога очаквате новите кораби да бъдат пуснати на вода и реално да започнат да изпълняват мисията си?
– Новите кораби са планирани да бъдат реализирани поетапно – през 2022 г. трябва да бъде пуснат на вода първият от тях. През 2023 г. трябва да бъде пуснат и вторият кораб.
Три са областите на индустриално сътрудничество
Има три области на индустриално сътрудничество, което очакваме да бъде реализирано. На първо място това е осигуряването на логистична поддръжка в дългосрочен план – за следващите 35 години, да може да бъде поддържана основната част от въоръжението и техниката на корабите в България. Това каза командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев пред военния вестник. Втората част според него включва трансфер на високи технологии и иновативни решения, което би дало възможност за допълнителни инвестиции в българската отбранителна промишленост. Не по-маловажна е и последната, трета област – производство на запасни части, на муниции и на всички останали необходими части, които в оборудването на новите кораби ще се изискват, потвърди контраадмирал Петев.