Симона Стоева скоро ще навърши 25 години. Завършила е „Навигация” във ВВМУ „Никола Вапцаров” във Варна. Родена е в Генерал Тошево, но обича морето и живее в морската столица. Симона вече официално е помощник-капитан на кораба на „Грийнпийс” „Esperanza” („надежда“ бел.ред.) и неотдавна е плавала до Конго, където е участвала в кампанията на организацията срещу безраборното изсичане на местните гори.
Даниела Стойнова, Радио Варна
Симона, как стана помощник-капитан на кораб на „Грийнпийс“?
– Миналото лято кораб на „Грийнпийс“ беше във Варна. Не този, на който сега бях аз, а друг – те са общо три. Чух, че капитанът на този кораб е жена. А корабоплаването по света е мъжки свят и жени почти не се допускат в него. Затова исках да се срещна с нея. Отидох, запознахме се и й дадох документите си. Така… Тя ми помогна и се качих на борда на „Есперанца“.
Разбрах, че си се включила в мисия на кораба „Есперанца“,
Да, 6 месеца бях на кораба. Бяхме в Африка, на Канарските острови, в Бразилия и после аз се прибрах в къщи.
Имаше ли трудности?
Имаше лошо време, да. Но това си е част от професията, от изживяването. Екипажът на кораба е страхотен, хората са страхотни и с голямо разбиране се отнасят към всички. Няма дискриминация в „Грийнпийс“.
Кое беше най-голямото предизвикателство в професионално отношение?
Всичко зависи от хората, които ме обучаваха. Аз бях кадет и офицерите, които са на мостика, ме обучаваха. Те се постараха да ме научат на всичко.
До Конго сте стигнали, за да предотвратите безразборна сеч на местните гори. За какво точно става дума?
Проблемът наистина е в изсичането на горите на Конго. Това е втората най-голяма тропическа гора в света. Изсичането й не води до добри последствия.
И какво стана, когато пристигнахте в Конго?
Всъщност идеята е да насочим вниманието на хората към проблема. Той не може да бъде решен с едно наше пътуване с кораба до там.
И как ви посрещнаха, с кого се видяхте там?
Имахме конференция на кораба, всички важни хора от Конго присъстваха. Всъщност бяхме първо в Камерун, а после в Конго. Така че важните личности идваха и правеха конференции на кораба. Иначе ни посрещнаха много добре – с техните местни танци и традиции. Всички бяха радостни.
Ти по принцип интересуваше ли се от оцеляването на планетата, от екология, още преди да станеш капитан?
Да, но след като вече съм в „Грийнпийс“, още повече започна да ми харесва идеята да работя каквото искам и да помагам за природата. Това е нещо като две в едно.
Съвсем различно е да плаваш не на търговски или на военен кораб, а на кораб с мисия…
Да, различно е. Има си и еднаквите неща – като един обикновен ден на кораба, например. Когато нямаме кампании е като на един товарен кораб. В други моменти пък е много различно. Била съм и на товарен кораб – там също е добре, харесва ми. Но тук е най-доброто място, което мога да си представя да работя, особено за жена.
Къде е следващата дестинация?
В момента корабът, на който бях, е в Испания. Надявам се скоро да се присъединя към тях или пък да се кача на някой от другите кораби и ще видим накъде ще поемем.
А бъдещето ти? Как го виждаш?
Ами – това: плаване на кораби на „Грийнпийс“.
Какво искаш да кажеш на всички, които се колебаят дали екологичните каузи са най-доброто, което можем да подкрепим?
Трябва да се подкрепят тези неща. Ако искаме да сме здрави и всичко да е наред с природата, трябва да се грижим за нея.
