Една от най-големите ни военноморски победи е дело на торпедоносеца „Дръзки“. Той успява да улучи и изведе от строя най-големия кораб на турския флот – бронепалубен крайцер „Султан Абдул Хамид“ („Хамидие“). Така се ликвидира опасността, надвиснала над България по време на Балканската война – 1912 г. Това разказа командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев по време на честване на годишнината на капитан I ранг Георги Купов.
Днес „Дръзки“ е музей на сушата в морската столица Варна. Той се посещава от всеки, който иска да се докосне до чудесата от героизъм през Балканската война, а и не само. За нас тази победа означава, че малкият български флот може да изпълни своите задачи независимо от превъзходството на противника. Командирът на „Хамидие“ само седмици преди битката изпраща послание go кмета на Варна с призив да обяви града за отворен и да се предаде, защото малките кораби, които се намирали във Варна, не могат да се противопоставят на турската мощ. Колко горчиво е трябвало да си научи урока, че не трябва да се подценява българският дух, подчерта контраадмирал Петев.
Един флот става велик тогава, когато велики хора служат в него. Вярата и предаността към родината превръщат българските военнослужещи в лъвове тогава, когато трябва да защитят родната земя припомни контраадмирал Петев и разказа как четирите торпедоносеца през Балканската война под командването на капитан I ранг Димитър Добрев излизат в морето, за да изпълнят бойна задача. Така те разбиват мита за непобедимостта на турския флот, прекъсват комуникациите им и отстояват свободата на българските брегове. Всъщност тази победа в морето, торпилирането на „Хамидие“ на практика обръщат войната. Противниковият кораб, командван от Хюсеин Рауф бей, който е сред най-добрите турски капитани, маневрира успешно. „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов, въпреки ожесточения турски огън самоотвержено се приближава на близко разстояние от около 60 м и от упор изстрелва торпедо. Турският бронепалубен крайцер е улучен в носовата си част, взривът на българското торпедо отваря голяма пробойна и му нанася тежки поражения. След единствената пробойна на комина на „Дръзки“, където днес има паметна марка и дребни повреди, а на турските кораби има осем убити, около трийсет ранени и един тежко поразен кръстосвач.
Вапцаров е служил на кораба
След 1944 г. става известно, че на „Дръзки“ през 1930-1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 г. на кораба става взрив поради неправилно съхранение на барут и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.
През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот – есминеца „Георги Димитров“.
През 1957 г. е взето решение ..Дръзки“ да бъде увековечен. Едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния „Дръзки“ са монтирани на междувременно бракувания еднотипен „Строги“, който е превърнат в кораб музей „Дръзки“ и от 21 ноември 1957 г. е сред експонатите на Военноморския музей във Варна. На 6 ноември 2005 г. името .Дръзки“ е дадено на закупената от Белгия фрегата „Ванделаар“.
Стратегията и тактиката на боя
От стратегическа гледна точка нашите офицери показват, че знаят как да воюват. Те познават добре стратегията на военноморската наука тогава. От оперативна гледна точка е важно мястото на тази победа. Тя е равна по значение с победите на българското оръжие край Лозенград и Одрин. От тактическа гледна точка виждаме гениално решение на нашите моряци. Торпедоносците излизат съвместно, но самостоятелно влизат в атака. За много чужди наблюдатели това изглежда самоубийствено. Българските кораби са твърде близо до противника, но любовта към морето дава сили и смелост на моряците. Тези победи не идват от само себе си. Зад тях стоят личности и такъв е капитан I ранг Купов, обясни командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев.
