„Булсар“ алармира за неизвестностите при прокопаване на втори Босфор

Българското национално доброволческо сдружение за морско спасяване „БУЛСАР“ е сигнализирало ООН и редица други структури за евентуалните опасности при реализацията на турския проект за „втори Босфор“ – „Канал Истанбул“, научи Maritime.bg.

К.д.п. Никифор Герчев
К.д.п. Никифор Герчев, председател на БУЛСАР

Пред Maritime.bg к.д.п. Никифор Герчев, който е председател на организацията, отказа да коментира детайли, тъй като, по думите му, очаква определени реакции както у нас, така и в чужбина.

От чуждестранни източници Maritime.bg получи изпратения сигнал от „БУЛСАР“, който е адресиран до ООН, Международната морска организация, Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС), турския президент, както и Международната федерация по морско търсене и спасяване.

Ето и пълния текст на сигнала от родната организация, подписан от к.д.п. Герчев. 

Проблемът, с който си позволявам да Ви занимая, се отнася до неяснотата относно евентуалното негативно въздействието на планирания за прокопаване дублиращ Босфора пролив, наречен, „Канал Истанбул”.

Съществуват сериозни съмнения, че ще бъде нарушен установеният от милиони години крехък екологичен баланс на водите на Черно море. Проблемът възниква поради системно увеличаващия се корабен трафик през Босфора, водещ до влошаване на безопасността на корабоплаването.

За периода от създаването на конвенция Монтрьо за тези Проливи (1936 г,) до сега корабоплавателният трафик се е увеличил около 150 пъти и почти на всеки 5-6 години се случва по един много сериозен инцидент, обичайно придружен с нефторазливи и човешки жертви.

Турската страна, на чиято територия са проливите, постоянно, добросъвестно и точно изпълнява възложената й конвенционална отговорност, но системно нарастващият трафик, особено превоза на енергийни източници (опасни товари) основно от Русия и Азия, повишават нивото на риска за морски катастрофи в коментираната зона, затрудняват корабоплаването, водят до хуманитарни, екологични, икономически и социални щети, понасяни най-вече от крайбрежното население край Босфора (около 20 милиона души), а и от корабособствениците на преминаващите кораби.

Въпрос на време беше, щото тези количествени нараствания, предизвикващите често пъти аварии, „да прелеят чашата на търпението”, и да се търси друг начин за развързване на този „Гордиев възел”.

Мисля, че така възникна проекта за прокопаване на „Канала Истанбул”.

Безспорно на пръв поглед, нашата загриженост е неподходяща, защото от правна гледна точка проблемът е на турската държава, трасето на канала е на турска територия, а Турция дори не е страна по „Конвенцията на ООН по морско право” (UNCLOS-82).

От друга страна, Черно море е част от световния океан, а неговите характерни данни са публично известни и са най-общо казано следните: Черно море е едно от най-забележителните регионални морета в света. То е почти отделено от останалите морета, дълбоко е на места повече от 2200 метра, получава отточни води от 1000 (хиляда) реки, а басейнът му е с площ от 1.9 милиона квадратни километра, което покрива около една трета от площта на континентална Европа.

Единствената му връзка със световните океани е чрез Босфора, един 35-километров естествен канал, на места дълбок едва 40 метра. Този канал има воден поток на две нива, като в долния си слой носи около 300 km3 морска вода от Мраморно море т.е., от Средиземно море към Черно море (със соленост около 35 промила) и връща два пъти по-голямо количество смес от сладководна и морска вода с горния си слой (с два пъти по ниска соленост – 17 промила).

Всяка година в Черно море се влива около 350 km3 вода от реките преминаващи през територията на повече от двадесет и три страни: Албания, Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чешката република, Грузия, Германия, Унгария, Италия, БЮР Македония, Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Руската Федерация, Сърбия, Словакия, Словения, Швейцария, Турция и Украйна.

В Черно море се вливат втората, третата, четвъртата и шестата по големина реки в Европа: Дунав, Днепър, Дон (индиректно през Азовско море) и Днестър, а в зоната на неговия басейн живеят над 160 милиона души.

С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, броят на заинтересованите европейски страни се увеличи още с няколко такива. Изхождайки от горните заслужаващи внимание факти, е естествено да възникне и загриженост за съхраняване уникалността на това море, важно за съвременния свят, което американския професор по морско право Джон Ван Дайк (Jon M. Van Dyke) и професор Анатолий Л. Колодкин (Русия), наричаха „The Black Sea – largest landlocked sea in the world”.

Безспорно всичко казано, категорично следва да се съобразява със суверенитета на Турция, страната, която много повече е загрижена за разрешаване на проблема, без да се нанася ущърб на международните отношения, използването на Черно море за мирни цели, за справедливо и разумно използване на ресурсите и опазването на уникални живи видове флора и фауна.

При вземането на окончателно решение за прокопаване на нов изкуствен пролив, следва да се държи сметка за интересите и нуждите на цялото човечество, за особените интереси и нужди на крайбрежните черноморски държави, включително и за тези без излаз на море.

Ние сме загрижени сериозно от факта, че не намираме никакви коментари по отношение на проекта, освен общата фраза „то си е турска работа…”.

Едновременно с казаното, следва да се имат предвид допълнително оказващи въздействие и сложните взаимоотношения между някои от черноморските страни от дълготраен характер. Но тези конфликти колкото и трудно решими да са във времето, на фона на милионите години, през които Черно море е създало своята идентичност, са маловажни и мимолетни.

Съхраняването на крехкия баланс на водите на Черно море изисква от нас, съвременната човешка генерация да демонстрираме достоен нравствен мироглед, защото не го ли сторим ще сме виновни, че оставяме на бъдещите поколения нерешен дълбок и трагичен морален конфликт с майката Природа.

Поради тези причини, ние българските морски доброволци от Национално сдружение за морско спасяване „Булсар“, ставаме инициатори за провеждането, примерно в края на месец септември т.г., във Варна или Бургас (България), на един широк международен дебат, на който представители на академиите на науките на черноморските страни, заинтересованите международни организации, а и не само те, да представят натрупаните от тях знания и опит отнасяш се до екологията на Черно море.

Да се включат експерти от неправителствения сектор и други подходящи, заинтересовани структури, за да може всички заедно, да помогнем за избор на онова вярно решение, което да съхрани екологията на морето и едновременно с това, да се постигне достатъчно добро ниво на морската транспортна и социална безопасност и сигурност в черноморските проливи.

Ако световната общественост си подаде ръка, може да се намали сериозно трафикът през Проливите, чрез осъществяването на проекти за използване на тръбопроводи, както една възможностите вече бе осъществена, а има възможност за още два три проекта.

По този начин може да се избегне опасността за увреждане състоянието на Черно море.

От друга страна, ако се докаже категорично, че морето няма да пострада с прокопаване на Канал Истанбул, да се пожелае на Турската държава успех и просперитет.

Ваши превъзходителства, изхождайки от гореказаното се обръщаме към Вас за подходящо съдействие и съпричастност, защото Черно море е световно достояние и ние, сегашното поколение сме длъжни да търсим правилни прозрачни решения за неговото съхраняване, открито и ясно да кажем истината, без да се манипулира общественото мнение, защото то е много чувствително и лесно би могло да се злоупотреби с него, а Черно море да изпадне в трагично състояние.

Всичко което може да сторим да бъде в разумна помощ на турската държава, а не в противопоставяне, защото в крайна сметка, отговорността за успешно решаване на проблема, лежи на плещите на Турция, а световната общност не може и не бива да бъде страничен наблюдател.



Още по темата:


Турция цели геостратегическия ключ на Черно море, Ердоган иска ударно нов Босфор

Ердоган иска спешно нов Босфор

error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg