Вижте първите руски подводници в Черно море

Руските инженери и подводничари от XIX в. са пионерите, които се престрашават да навлязат в дълбините с първите предшественици на съвременните подводници.

Макар наистина животът да се е зародил в моретата, хиляди години те са постоянен източник на голяма опасност и обаяние заради загадката, която крият, пише RB.

Морската шир винаги е била полезна функция за военните, предлагайки им възможност да извършат внезапни атаки и след това незабелязано да се оттеглят.

Също ката парашута, подводният апарат, който се движи самостоятелно, е създаден преди векове от изобретателни мечтатели. В началото на XVIII в., през епохата на техническите иновации и създаването на имперския флот по време на управлението на Петър Велики, един дърводелец на име Ефин Никонов работи по създаването на „таен кораб“ от този тип.

| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди

През 1834 г. руският военен инженер Карл Шилдер разработва друг революционен проект със световно значение – първата подводница с железен корпус, която се задвижва ръчно от екипажа.

Военната подводница става много актуална през XIX век. Примитивни подводници се използват по време на Американската гражданска война, а след тях се появяват и по-съвременни модели, като се започне през 1884 г. с френската „Нептун“ – парна машина, конструирана от инженера Тозели. След това, през 1887 г., се появяват испанската електрическа подводница „Перал“ и британската „Наутилос“.

На чертожната маса на руската империя

Руските инженери не само са в крак с останалите участници в надпреварата за овладяването на дълбините, но и хвърлят лъч светлина върху все още мъглявото бъдеще на войната под водата. През втората половина на XIX в. щафетата на Шилдер е поета от изобретателя Степан Джевецки, приятел на известния френски инженер Густав Айфел.

Джевецки разработва различни видове подводници и техни модификации, сред които и една електрическа от 1884 г., както и торпедо, което изпреварва своето време.

Междувременно Русия активно купува технически нововъведения в тази област по целия свят. В началото на XX в. морският инженер Иван Бубнов използва всички успешни проекти за подводници на световно равнище, за да създаде „Делфин“ – първи подводен кораб от този тип, официално поръчан от руския флот.

С водоизместимост от 113-123 т и дълбочина на потапяне 50 м подводницата „Делфин“ е една от най-големите за времето си. Тя има два двигателя – единият бензинов за надводния ход, а другият – електрически за под водната повърхност, които позволяват да развие скорост от 10 възла.

| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди

Подводницата

Подводницата

Научната общност успява, с известни затруднения, да убеди лидерите на страната колко важни са тези „нови“ подводни лодки при разузнаването и патрулирането. Само че заради конструкторски грешки потапянето се оказва опасна операция.

Първоначален скептицизъм

Подводниците не постигат никакъв важен успех през войната, но пък остават силен източник на страх сред японските моряци и затрудняват достъпа им до Владивосток.

Високопоставените служители на флота обаче не обръщат внимание на този факт и продължават да са изключително резервирани към подводниците, възприемайки ги само като умерено полезно отбранително оръжие.

Поради тези нагласи към подводния флот преди избухването на Първата световна война Русия пуска в експлоатация една единствена съвременна подводница, способна да изпълнява военни операции – „Акула“. Останалите са построени в съответствие със спецификациите на моделите в експлоатация през 1904-05 г. и вече са остарели, когато са готови напълно.

| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди

Подводницата

Подводницата

Малко преди войната той конструира подводниците „Барс“ („Снежен леопард“) и „Морж“, а разлика между тях е в цилиндрите и мощността на мотора.

Подводница

Тези подводници са способни да транспортират продоволствие в продължение на 10 дни и да прекарат до един ден под повърхността. По време на войната Русия построява 24 подводници „Барс“, но само три от най-съвременните „Морж“.

Подводница

Колко е смела идеята на Бубнов проличава във военно време. Неговата „Акула“ изпълнява 16 операции като участва в поставянето на минни полета и е първата руска подводница, която предприема издирвателна мисия.

Въпреки ограничения си брой подводниците „Морж“, дислоцирани в Черно море, постигат най-големи успехи. По време на Първата световна война този клас подводници потопяват и залавят общо 13 парахода и над 50 моторизирани и ветроходни съдове.

Като цяло подводниците показват, че са заплаха и за транспортните, и за придружаващите кораби и вече никой не се съмнява в тяхната важна роля в бъдеще, нито че Русия е поставила успешното начало на собствен флот подводници.

Съвременният флот от подводници

Днес подводниците са се превърнали в истински подводни жилища с удобни съоръжения за екипажа, с игрални зали и общи пространства и дори със сауни.

Действат далеч от родните брегове, могат да изстрелват ракети, за да унищожат цели градове от всяка точка на планетата и поради тези причини изпълняват ролята на възпиращ елемент за военни действия.

В армадата на Русия има 13 подводници с ядрени двигатели с балистични ракети и 27, които носят торпеда, наред с 19 подводници с дизелови двигатели, осем ядрени със специални двигатели и една подводница със специален дизелов двигател.

А всичко започва с един „делфин“, чийто екипаж има ключовата задача да оцелее, докато плава под вода.

| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди

Източник RB

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент