Руските инженери и подводничари от XIX в. са пионерите, които се престрашават да навлязат в дълбините с първите предшественици на съвременните подводници.
Макар наистина животът да се е зародил в моретата, хиляди години те са постоянен източник на голяма опасност и обаяние заради загадката, която крият, пише RB.
Морската шир винаги е била полезна функция за военните, предлагайки им възможност да извършат внезапни атаки и след това незабелязано да се оттеглят.
Също ката парашута, подводният апарат, който се движи самостоятелно, е създаден преди векове от изобретателни мечтатели. В началото на XVIII в., през епохата на техническите иновации и създаването на имперския флот по време на управлението на Петър Велики, един дърводелец на име Ефин Никонов работи по създаването на „таен кораб“ от този тип.
| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди
„Тайният кораб“ на Ефим Никонов
През 1834 г. руският военен инженер Карл Шилдер разработва друг революционен проект със световно значение – първата подводница с железен корпус, която се задвижва ръчно от екипажа.
Военната подводница става много актуална през XIX век. Примитивни подводници се използват по време на Американската гражданска война, а след тях се появяват и по-съвременни модели, като се започне през 1884 г. с френската „Нептун“ – парна машина, конструирана от инженера Тозели. След това, през 1887 г., се появяват испанската електрическа подводница „Перал“ и британската „Наутилос“.
На чертожната маса на руската империя
Руските инженери не само са в крак с останалите участници в надпреварата за овладяването на дълбините, но и хвърлят лъч светлина върху все още мъглявото бъдеще на войната под водата. През втората половина на XIX в. щафетата на Шилдер е поета от изобретателя Степан Джевецки, приятел на известния френски инженер Густав Айфел.
Джевецки разработва различни видове подводници и техни модификации, сред които и една електрическа от 1884 г., както и торпедо, което изпреварва своето време.
Междувременно Русия активно купува технически нововъведения в тази област по целия свят. В началото на XX в. морският инженер Иван Бубнов използва всички успешни проекти за подводници на световно равнище, за да създаде „Делфин“ – първи подводен кораб от този тип, официално поръчан от руския флот.
С водоизместимост от 113-123 т и дълбочина на потапяне 50 м подводницата „Делфин“ е една от най-големите за времето си. Тя има два двигателя – единият бензинов за надводния ход, а другият – електрически за под водната повърхност, които позволяват да развие скорост от 10 възла.
| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди
Подводницата „Делфин“
По-късно Бубнов усъвършенства творението си под името „Косатка“, която е по-бърза и с по-добра външна защита.
Подводницата „Косатка“
За първи път необходимостта да се използва подводница при бойни действия възниква в Русия. Войната с Япония започва през 1904 г., а битките на море ще изиграят решаваща роля в конфликта.
Научната общност успява, с известни затруднения, да убеди лидерите на страната колко важни са тези „нови“ подводни лодки при разузнаването и патрулирането. Само че заради конструкторски грешки потапянето се оказва опасна операция.
Първоначален скептицизъм
Подводниците не постигат никакъв важен успех през войната, но пък остават силен източник на страх сред японските моряци и затрудняват достъпа им до Владивосток.
Високопоставените служители на флота обаче не обръщат внимание на този факт и продължават да са изключително резервирани към подводниците, възприемайки ги само като умерено полезно отбранително оръжие.
Поради тези нагласи към подводния флот преди избухването на Първата световна война Русия пуска в експлоатация една единствена съвременна подводница, способна да изпълнява военни операции – „Акула“. Останалите са построени в съответствие със спецификациите на моделите в експлоатация през 1904-05 г. и вече са остарели, когато са готови напълно.
| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди
Подводницата „Акула“
Бубнов обаче продължава да работи върху най-новите идеи за изграждането на подводници. Най-забележителното е, като се има предвид ненадеждността и опасността от запалване на бензиновите двигатели, използвани по време на руско-японската война, че той проектира дизеловата подводница „Минога“ (вид риба) и една по-голяма версия на „Акула“.
Подводницата „Минога“
Малко преди войната той конструира подводниците „Барс“ („Снежен леопард“) и „Морж“, а разлика между тях е в цилиндрите и мощността на мотора.
Подводница „Барс“
Тези подводници са способни да транспортират продоволствие в продължение на 10 дни и да прекарат до един ден под повърхността. По време на войната Русия построява 24 подводници „Барс“, но само три от най-съвременните „Морж“.
Подводница „Морж“
Колко е смела идеята на Бубнов проличава във военно време. Неговата „Акула“ изпълнява 16 операции като участва в поставянето на минни полета и е първата руска подводница, която предприема издирвателна мисия.
Въпреки ограничения си брой подводниците „Морж“, дислоцирани в Черно море, постигат най-големи успехи. По време на Първата световна война този клас подводници потопяват и залавят общо 13 парахода и над 50 моторизирани и ветроходни съдове.
Като цяло подводниците показват, че са заплаха и за транспортните, и за придружаващите кораби и вече никой не се съмнява в тяхната важна роля в бъдеще, нито че Русия е поставила успешното начало на собствен флот подводници.
Съвременният флот от подводници
Днес подводниците са се превърнали в истински подводни жилища с удобни съоръжения за екипажа, с игрални зали и общи пространства и дори със сауни.
Действат далеч от родните брегове, могат да изстрелват ракети, за да унищожат цели градове от всяка точка на планетата и поради тези причини изпълняват ролята на възпиращ елемент за военни действия.
В армадата на Русия има 13 подводници с ядрени двигатели с балистични ракети и 27, които носят торпеда, наред с 19 подводници с дизелови двигатели, осем ядрени със специални двигатели и една подводница със специален дизелов двигател.
А всичко започва с един „делфин“, чийто екипаж има ключовата задача да оцелее, докато плава под вода.
| Прочетете още: Съветските подводници, които още държат световни рекорди
