Започна най-мащабният опит за почистване на „Голямото тихоокеанско сметище“ („Голям боклучен остров“) във водите на Тихия океан.
След петгодишно проучване, проектиране и тестване от залива на Сан Франциско бе провлачена първата система за събиране на пластмасата от тихоокеанското сметище на инициативата „Оушън Клийнъп“ (Ocean Cleanup).
На 250-350 nm от бреговете ще започнат първични изпитания на т.нар. „System 001“, плаваща под името „WILSON“. Системата е провлачвана от кораб на MAERSK, а след тестовете ще продължи изтеглянето й до замърсената зона, отстояща на около 1 200 nm от бреговете.
Как работи системата (видео):
Няма опасност за корабоплаването
Изключително ограничено е корабоплаването в зоната на „Големия боклучен остров“, коментират от „Оушън Клийнъп“. Едва 5 кораба преминават през акваторията, която е два пъти по-голяма от американския щат Тексас. За да се ограничат евентуални сблъсъци, системите са снабдени с различно навигационно оборудване. В същото време Бреговата охрана на САЩ ще изпраща регулярни съобщения до мореплавателите с данни за движението на отделните пасивни системи, събиращи отпадъците в района.
Живо предаване от провлачването на първата почистваща система (видео):
Според съобщенията на „Оушън Клийнъп“, половината от огромните количества пластмаса ще бъдат събрани до 5 години.
Голямото тихоокеанско сметище (англ.: Great Pacific garbage patch), също Тихоокеанският боклуковъртеж (англ.: Pacific trash vortex), е циркулация на морски боклук в централната част на Северния Тихи океан. Открита е между 1985 и 1988 г. Размерът му е неизвестен, но оценките за площта му варират от 700 000 km2 до над 15 000 000 km2. Сметището се простира на 1000 nm от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Тихоокеанското сметище се характеризира с изключително висока концентрация на пластмаси, химически утайки и други отломки, които са попаднали в него от тихоокеанското течение. Независимо от размера и плътността на това сметище, то не може да бъде снимано от сателит. Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан.
Maritime.bg припомня, че през 2012 г. учени от Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ – Германия заявиха, че глобалното производство на пластмаса, която в крайна сметка попада в океаните, представлява опасност „за всичко живо в тях“. Разтвореното във водата количество микрочастици от пластмасата, се натрупват в живите организми, като скоростта на този процес е изключително висока.
