ДППИ осигури нова кула на навигационна светлина „Каварна“.
Тя представлява бяла пропиленова тръба с височина 7 метра до фундамента, височината на светлината от нивото на водата е 9,5 м. Навигационните й характеристики са запазени. Тя е с координати 43°24.7’, 28°21.5’, видимост на светлината – 5 nm. Стойността на новата кула, заедно с фарова LED апаратура и GSM мониторингов модул е 98 230 лв. без ДДС.
По време на румънската окупация на Южна Добруджа (1918 – 1940 г.), Пристанище Каварна не разполага с никакви светещи средства за навигационно осигуряване, пише Морски вестник. По време на Втората световна война такива средства не се строят, защото на практика не се използват. След края на войната и след приключването на миночистенето на фарватерите пред Каварна, българските пристанищни власти предприемат мерки в тази насока. В първото следвоенно описание на българското Черноморско крайбрежие (1948 г.) се посочва, че на 1 септември 1947 г. започва да функционира първият постоянно светещ навигационен знак: на 20 м източно от пристана в Каварна, между кея и митническия пост е бетонирана в земята желязна релса, висока 6 м, на горния край на която е закрепен фенер с лещи. Вътре в него е поставен друг ветроупорен фенер с фитил, който гори с двойно рафиниран петрол. На релсата има метална стълба и тя е боядисана на ивици: 30 см в бяло и 30 см – в черно. Фарът се пали при залез на слънцето и се гаси при изгрев.
През 1955 г. върху квадратна бетонна площадка, на каварненския пристан (43°24′.9N и 28°21′.3E) е поставена бяла метална кула с ажурна конструкция с железобетонна, боядисана в черно основа. На върха на кулата е монтирана кръгова оптика ЭМ-300. Тя излъчва бяла затъмняваща се светлина с периодичност 5 с (светлина – 2,5 с и затъмнение – 2,5 с). Видимостта на светлината при ясно време е 5 морски мили. Височината на четиристранната ажурна конструкция от основата й е 8,7 м, а от морското равнище – 11,4 м. От 1 януари 1984 г. характеристиката на светлинния сигнал е променена – тя става бяла, изофазна (Б Изо 5с) – продължителността на светлината и тъмнината са равни, с интервал 5 с, видима на 5 морски мили.
През 1956 г. на края на каварненския пристан, върху черен метален стълб с височина 7,1 м, е издигнат още един, допълнителен, светещ навигационен знак – постоянна червена светлина, видима също на 5 морски мили. През 1978 г. светещата част на това съоръжение е премахната.
С „Известие до мореплавателите“ № 6 от 26 май 1987 г. Хидрографската служба на ВМС съобщава: „Каварненската светлина е изместена в южния край на новопостроения мол (43°24,70; 28°21,45). Светлооптическият апарат е поставен на бяла желязна колона с квадратно бетонно основание, боядисано в черно. Останалото е без изменение – Б Изо 5с …“.
