Нашият шелф е много богат на геоложки феномени, правят първа обзорна геоложка карта

0

Първата обзорна геоложка карта на морското дъно, която обхваща българския черноморски шелф, скоро ще бъде завършена от Института по океанология при БАН. Тече втората фаза на комплексното изследване, което включва батиметрично и геолого-геоморфоложко картиране, и вече сме проучили близо 30 на сто от площта, която е около 33 500 кв. км, заяви за в. „Черно море” проф. д-р Любомир Димитров, научен секретар на ИО.

Нашият институт стана

първият притежател на многолъчев ехолот

през 2009 г. и досега успяхме да обучим три екипа за работа с тази модерна техника. Тя дава триизмерен образ, така че може да се получи реална визуална картина на морското дъно и ни позволява с голяма прецизност да измерим дълбочините и да ги картографираме, обясни проф. Димитров. Последното проучване, което са направили с този ехолот (заедно с колеги от Центъра за подводни археология в Созопол), било да съставят триизмерно изображение на дъното на Варненското езеро. Получената картина има много ясна резолюция от 1 кв.м. На нея ясно се виждат местата, където е драгирано за пясък, тръбата за пречиствателната станция, която пресича езерото от кв. „Аспарухово“ до северния му бряг. Нейното съставяне е много важно за безопасното корабоплаване. На два пъти – през 2014 г. и по-миналата година, по нашите данни за параметрите на канала ДП „Пристанищна инфраструктура” почиства и удълбочава плавателния канал, допълни ученият.

Изследването на морското дъно, което включва направата на обзорна геоморфоложка и геоложка карта, дава възможност да се разбере какъв е релефът му, от какви седименти и скали е изграден и как действат хидродинамичните процеси от подводните течения, вълните, допълни проф. Димитров. По неговите думи

полезността за морския бизнес

в случая е, че се осигурява напълно безопасно корабоплаване, защото вече се знаят с точност всички дълбочини на морското дъно. Ето, „Морска администрация” сега смята да премести фарватера по-далеко от брега. В момента той е много близо (върви само на 2 мили) до него, особено от поворотния буй на Варна до този на Бургас. А практиката на модерното корабоплаване е той да се намира възможно по-далеч от бреговете. Това се прави най-вече от екологични съображения.

Интересна подробност за многолъчевия ехолот е, че всеки път, преди монтирането му на НИК „Академик” или на друг по- малък плавателен съд (когато се измерват плитчини), първо трябва да бъде прецизно калиброван, за да не дава грешно изображение, каза още проф. Димитров. В тази връзка често използвали като учебен полигон един румънски кораб („Луис Карол”), потънал през Първата световна война близо до поворотния буй на Варна.

Какво показва картата

на морското дъно в българската икономическа зона? Нашият шелф е уникален в Черно море, обясни проф. Димитров. След украинския той е най- широкият, като достига до 50 – 60 км, а на места и 70 км от брега, и е сравнително плитък (до 100 м дълбочина). От там навътре следва континенталният склон, който рязко се спуска към дълбоководното дъно. Теченията са такива, че наносните материали от Дунав – най-голямата река в Европа, а също от Днепър и Днестър транзитно се носят към българския шелф, където се наслагват. И той е много богат на органични материали, които се погребват на дъното, започват да гният и така се образуват малки извори на газ-метан. Има и по-големи такива извори в резултат на дълбоко гниене – на 7-8 метра дълбочина около Аджа банка, точно срещу хотел „Интернационал” на Златни пясъци. Това е прекрасно място за гмуркане и за подводна атракция. Такива газови извори има и на Зеленика, Дълбока, пред нос Калиакра. Те са интересни за наблюдаването, но нямат достатъчен капацитет, за да се използват за стопански нужди.

Системата за картиране на морското дъно е комбинирана, като дава не само точната му дълбочина, но и

неговата отразяваща способност,

което е от голямо значение. Защо? Ако то е пясъчно, отразяваният сигнал е много по-силен, отколкото при тинести наслагвания, и така можем да разкрием какъв е характерът на морското дъно. Дали са скали, пясък, тиня или в смесен вид. А познаването на геологията на дъното позволява да се направи и картиране на местообитанията – да не забравяме, че биологията вече стана водеща в проучванията на моретата. В нашата черноморска зона има обявени около 13 защитени зони, като някои обхващат и целия шелф. Такава е защитена зона „Емона”, която започва от нос Емине и стига почти до устието на Камчия. За да се направи картиране на местообитанията, особено на дънните, първо трябва да се знае дали дъното е пясъчно, или тинесто. Например някои миди и охлюви предпочитат едрия пясък, други, като червеите, се заравят в по-ситния пясък, трети предпочитат тинестия субстрат. Така че за да имаме хабитатно картиране, първо е нужно да се направи карта на геологията на самото дъно. Местата, за които имаме данни, ги вкарваме в географската информационна система. Така наред с картирането вече сме събрали и първата богата база данни по морска геология и геофизика, подчерта проф. Димитров.

Тази своеобразна географска карта на морското дъно на шелфа ни все още е само за вътрешно ползване от специалистите. Но в института работели по този въпрос. Очаква се тя да стане широко достъпна с окончателното завършване на комплексното изследване през 2020 г.

Ученият опроверга

ширещото се твърдение,

че морското дъно на шелфа ни е тинесто. По неговите думи то е богато най-много на инертни материали, предимно пясък, което позволява развитието и на съответните дънни видове. А що се отнася до сапропелните утайки, те са съсредоточени на континенталния му склон, тоест на големи дълбочини.

Освен това нашият шелф се оказва много богат и на геоложки феномени. Ние просто не го познаваме, тъй като досега са правени само единични профили, непозволяващи да се види отделната форма, а сега с тази модерна техника можем визуално да я обхванем от всички страни, каза проф. Димитров. Като пример той даде образувалите се специфични форми, като газови кратери. Те са кръгли, с диаметър 20 -30 метра и дълбоки 2-3 метра. Според него са се образували от изхвърлянето на газ-метан и показват, че там е имало газов извор.

Едно от най-интересните открития

при картирането на морското дъно се оказа бариерната банка. Никога не сме подозирали, че има подводно продължение на нос Калиакра. И то не по неговата дължина, а малко завита на югозапад, и така предпазва от теченията целия шелф в района зад нос Калиакра. Това е едно от хубавите места, което приютява корабите при щормовете. Банката продължава близо 2 км на югозапад от носа, каза още проф. Димитров.

От все още малкото профили, които са направили в северната част на шелфа, са се натъкнали и на друг много интересен феномен – съществуването на подводен каньон, който е на около 7 км пред Камен бряг. Той имал почти вертикални стени, дълъг е около 12 км, а дълбочината му стига до 75 метра, ширината – до 2 км. В този район на север очаквали още много изненади с неподозирани форми на морското дъно.

От извършеното картиране ученият не смята, че климатичните промени оказват някакво значимо влияние върху морското дъно. Защото Черно море е затворен воден басейн с малки приливи и отливи от порядъка на 10-12 см. По- скоро климатичните промени се отразявали на бреговата линия. Но тя пък е силно антропогенно натоварена и трудно можел да се оцени размерът на влиянието на климатичните промени върху нея.

Що се отнася до

уязвимостта от заливания

на крайбрежните рискови зони и тяхното предсказване, по този въпрос работели други негови колеги от института на базата на батиметричните (дълбочинни) модели на дъното по данни от вече направените карти на морското дъно. Ангажиран бил широк екип учени, като неговата задача включвала не само картирането. Най- уязвили от заливания били ниските плажове, лиманите, устията на реките. Повечето са на юг, но има и на север. Например за Варна това е Аспаруховият плаж. Крайбрежието нагоре е скалисто, но на север от Шабла вълнението е отнело значителна част от ската. Повечето от тези уязвими части вече са защитени с изкуствени пътища, дамби, строят се нови. Инвестициите в това направление са предимно частни.

Що се отнася до твърденията на еколози за негативни последици от предстоящото изграждане на рибарско пристанище „Карантината”, проф. Димитров смята, че колегите му от екипа на вече покойния проф. Пейчев са дали своето становище от възложеното им предварително изследване. Неговият екип не е участвал в изготвянето му, но той е запознат с идейния проект, който предвижда да има 100-метрова стена на мястото на сегашния мост на „Карантината” в най-южната част, където свършва Аспаруховият плаж. Неговото мнение е, че тя ще бъде добро защитно съоръжение срещу опасността от евентуално заливане на тази силно уязвима част от морския бряг.

Източник Стефан ДЕНКОВ, в-к "ЧЕРНО МОРЕ"

Вижте още

Коментирайте

error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg