Кметът Иван Портних ще връчи “Почетен знак с лента на кмета на община Варна” на двама водолази, спасили Варна от жесток взрив на горящ танкер през 1977 г.
Двамата водолази осъществяват изключително рискована операция и се гмуркат в газьоления танк на горящия ЕРМА, за да спасят морската столица.
Кметът Портних ще награди двамата мъже на Никулден.
През 2007 г. наградени от тогавашната общинска администрация бяха участвалите в потушаването на пожара на танкера полковник Цанко Ганев, подполковник Димитър Михайлов, к.д.п. Никифор Герчев – бивш началник на спасителната служба и посмъртно кап. Тодор Калчев.
Ето какво си спомня к.д.п. Никифор Герчев за пожара на танкера:
На 23 юни 1977 г. над Варна надвисна изключително висока опасност за нанасяне на огромни материални щети от възникнал пожар на борда на танкера ЕРМА, намиращ се на петролния кей – пристанище Варна.
Недалеч от Ерма, на брега се намират няколко огромни цистерни на “Петрол” с нефтопродукти. Зад кърмата на горящата Ерма има друг танкер, разтоварващ бензин, а на жп-коловозите са много цистерни с неизвестни количества и различни по състав нефтопродукти.
Денят е горещ, температурата на въздуха е висока, няма директен достъп за пожарни автомобили до горящия кораб. Идеални условия за много тежка катастрофа, масова гибел на хора, унищожаване на индустриална, социална и битова инфраструктура на значителна част от града.
Допълнително негативен фактор са сериозните количества взривоопасни изпарения от неразтоварените количества мазут (около 10,000 тона) в 27-те товарни танка на Ерма, 400-те тона собствен газьол в танкове, съседни с огнището на пожара.
Пожарът обхваща цялата кърмова част, въпреки, че от единия борд влекачите поливат туловището на горящия танкер, а от другата страна екип от пожарникари се опитва да гаси от брега. Става все по-опасно и е разпоредено да се започне евакуация на всичките 7 кораба и 2 танкера намиращи се в пристанището.
Командването на ВМФ също разпорежда изтегляне на кораби от Военноморската база.
Танкерът Ерма изглежда обречен, а взривовете периодично изхвърлят огнени пламъци и късове метал, състояние продължило така до окончателното потушаване на пожара в 17.40 часа на следващия ден – 24 юни, педантично броените взривове от Бреговия щаб стават 91 на брой!
Около 20.00 часа страхотен взрив, разкъсва палубата над котелното отделение и отново над танкера се разхвърчават късове метал.
Най-голямото парче се сгромолясва върху танкера, но за късмет не предизвика второ огнище. След този взрив обаче, всички са стъписани.
Уплашени, екипажите на влекачите и катерите панически се отдалечават от Ерма.
Процесът изглежда неуправляем, но с пристигането на началника на националната противопожарна служба, генерал Илия Дончев, се връща надеждата за успешно изгасяне на пожара.
Проучването на обстоятелствата и състоянието на танка показаха, че огнището на пожара се подхранва с газьол от пукнатина на намиращия се в непосредствена близост до огнището горивен танк и без неговата изолация не може да се разчита на успешно изгасяне.
Генерал Дончев, изиска от мен да му доложа как може да прекратим достъпа на газьол до огнището. Отговорих му, че няма никакъв друг начин освен абсурдната възможност да се влезе в танка, да се „гмурне” човек в газьола и примитивно да запуши пукнатината, разпръскваща гориво директно в огнището на пожара.
Това беше на следващия ден сутринта.
Оцених, че е настъпил момент за вземане на решение и отговорност за изключително опасна процедура за пускане на двама водолази в газьоления танк.
Доложих идеята на генерал Дончев и по радиото уведомих бреговия Щаб.
Оттам адмирал Фиданчев, ми каза, че те не могат да поемат отговорност за тази много опасна ситуация, а аз отбелязах, че не ги търся за това, а ги уведомявам, че два комплекта от скъпо водолазно оборудване ще стане абсолютно негодно. Имах на разположение 4 водолази, желаещи нямаше, преминах на вариант „жребии”.
„Късметлийте” изтеглили късите клечки се оказаха: Пламен Атанасов Димов и Веселин Георгиев Димов.
Инструктирах момчетата за технологията, която следва да приложат само за няколко минути, посочено бе и точното разположение на пукнатината, снабдихме ги с пакли и парцали, вързахме ги с водещи въжета и ги пуснахме в танка, чийто гърловина бе на около 2-3 метра от откритото огнище.
Останах заедно с другите две момчета в непосредствена близост, оценявайки, че ако се случи нещо непоправимо с Пламен и Весо, естественото ми място бе в огнището, защото си позволих да рискувам чужд живот, въпреки, че ми беше пределно ясно, че рискът е изключително висок, недопускащ да се взема подобно решение.
Само след няколко минути те свършиха своята работа, извадихме ги, а генерал Дончев разпореди веднага следваща водна и пенна атака на огнището и постепенно огнеборците успяха да овладеят пожара.
