“Приказка за пораснали деца” изпратиха до Maritime.bg бивши преподаватели от Морската гимназия в Бургас. С уговорката, че Maritime.bg ще разнищи и представи всички гледни точки за възникналото там напрежение, я публикуваме без редакторска намеса:
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ МОРСКО УЧИЛИЩЕ
/приказка за пораснали деца/
Имало едно време в Бургас Морско училище. В него момчетата ставали мъже и разнасяли славата на България по целия свят. Там работели най-добрите преподаватели и имало прекрасни условия за обучение. И така вече 60 години.
Не всяка приказка обаче има добър край. Все ще се намери зъл магьосник да прецака историята. Така се случва и в нашата приказка. От горите тилилейски дошла магьосница с две лица, която била виждала кораб само на картинка, но пък много искала да стане директор. С едното лице се усмихвала и давала обещания за светло бъдеще, с другото обаче крояла планове за жестока диктатура. Първо си ремонтирала замъка, сложила му стражи и пиле да не може да прехвръкне. Забранила на бедните хора да ядат и да пият вътре, за да не го изцапат.
Понеже се смятала за недосегаема, не обявила обществени поръчки. Изгонила всички добри преподаватели и на тяхно място сложила верни свои хора, разбира се без конкурс.
Бедните деца от малцинствата сложила в една паралелка, всички да ги сочат и да им се смеят, тя не била чувала за дискриминация. И тъй като поданиците й били малко, а тя искала да е велик директор й докарали нови поданици от грудовските села. Нахранила ги тя и им купила карти за транспорт, за да могат да стигат до замъка. Това разбира се не е равен достъп до образование, защото на старите поданици нищо не купила, даже не ги питала дали искат.
Затова пък сложила видеонаблюдение в целия замък и по цял ден стояла в ремонтираната си кула и ги гледала. Ако някой кажел нещо срещу нея, веднага го хвърляли на странджанските глигани.
Новите служители на магьосницата всеки ден й казвали колко е велика, купували й подаръци, но тайно се молели някой да ги спаси от нея. Работата не вървяла на добре, замъкът изграден от въздушни кули почнал да се руши.
Надеждата обаче умира последна.
Всички, които обичат Морско училище в Бургас се надяват магьосницата да бъде върната в горите тилилейски. Компетентните органи да извършат проверки по подадените сигнали и истината да възтържествува.
Най–накрая начело на училището да застане компетентно морско лице, което да го направи отново емблема на Бургас.
Спите ли спокойно, госпожо!?
