23 тона въглища дневно разходвал РОДИНА, на който „Морска администрация“ ще търси суров петрол

Снимката е илюстративна. Изображение: ВМФ, САЩ
Параход РОДИНА, снимка: Морски вестник

Консумацията на въглища е 23 тона в денонощие, а парната машина (с три котела) с мощност 1810 к.с. му дава възможност да развива скорост от 10,5 възла. Това пише в изследване на историка кап. II ранг о.з. д-р Атанас Панайотов за парахода  РОДИНА, построен през 1922 г.

Maritime.bg припомня, че ИА „Морска администрация“ съобщи, че се планира обследване на останките, за да се установи дали на РОДИНА има гориво и дали съдът представлява опасност като кораб МОПАНГ. За прехвърлянето на горивото от танковете на последния, държавата осигури 2 500 000 лева, сума която според много специалисти е изключително завишена.

Неоправдано скъпа е операцията с кораб „Мопанг“

ИА „Морска администрация“ разпространи данни, че досега са извършени са 40% от дейностите по източване на нефтени продукти от потъналия през 1921 г. кораб. Ангажираните с операцията фирми са получили 687 405 лева, но са фактурирани 1 098 000 лева.

Междувременно читатели разпространиха видео, в което се твърди, че изтичането от кораба продължава.

Читател: Петна чернеят над МОПАНГ, някой не си е свършил работата (видео)

От Министерството на транспорта заявиха в отговор на въпроси на Maritime.bg, че е извършен анализ на горивото на кораба МОПАНГ.  Данните от него сочат, че „субстанцията е суров петрол“.

Maritime.bg публикува анализа на д-р Панайотов за парахода РОДИНА, след множество запитвания от читатели, които съзират вероятно ново източване на гориво за 2,5 млн. лева от потънал кораб.  РОДИНА обаче е задвижван с въглища.

Параход „Родина I” (1935 – 1941 г.)
На 2 ноември 1935 г. в състава на Българското търговско параходно дружество (БТПД) е приет параходът „Родина”, построен през 1922 г. като „Айзенах” във „Вулкан Верке А.Г.” (Щетин, тогава в пределите на Германия) и експлоатиран до тогава от немската корабоплавателна компания „Норддойчер Лойд”, като поддържа Южноамериканската линия. Закупен е за 21,4 милиона (следвоенни) лева, благодарение на държавната субсидия от 20 милиона лева. Параходът е с товароспособност 6510 тона (полезен товар около 5500 тона) и е най-големият български кораб до края на Втората световна война. Според специалистите, той е и най-добрият кораб в историята на БТПД в експлоатационно отношение. Дълъг е 114,70 метра и е широк 15,55 метра. Газенето му е от 7,15 метра. Обемът на хамбарите му е 9022 куб. м. Двупалубен е и няма пътнически кабини. Консумацията на въглища е 23 тона в денонощие, а парната машина (с три котела) с мощност 1810 к.с. му дава възможност да развива скорост от 10,5 възла.
Преди закупуването му от България параходът претърпява авария – блъснат е от английски военен кораб в Ламанш и е основно ремонтиран английски завод за сметка на Кралския флот на Великобритания. Ремонтът не намалява експлоатационните качества на „Родина”, а използването му по Континенталната линия (Черно море – Средиземно море – Атлантически океан – Балтийско море) показва, че на БТПД са необходими именно кораби от неговия клас. Макар и само с един кораб – „Родина”, а по-късно със завръщането на още два по Континенталната линия – „Балкан” и „Княгиня Мария Луиза”, БТПД смущава картелите на големите параходни компании, които са разпределили помежду си трафика от Западна Европа и Близкия Изток. Появява се недвусмисленото предложение от друга немска компания за купуването на „Родина” с един милион лева по-висока цена. Това обаче само убеждава управата на БТПД в правотата на взетото решение.
„Родина” е и част от едно ново начало за БТПД. Той не получава име на коронована особа от царското семейство, каквато тенденция се наблюдава в параходното дружество („Борис”, „Кирил”, „Цар Фердинанд”, „Княгиня Мария Луиза”). Това е вследствие на последователната политика на директора на параходството (от 8 юли 1932 до 14 март 1941 г.) о.з. капитан I ранг Неделчо Недев. Тя започва с именуването на „Балкан”, преминава през „Родина” и продължава чрез „Варна” и „Шипка”.
Първи и последен капитан на „Родина” след приемането му в БТПД е Васил Попов. Роден е в Малко Търново през 1889 г., възпитаник е на Мореходното училище в Одеса. Съдбата решава така, че той да оцелее след гибелта на любимия си кораб и да бъде член на комисията, която приема следващия „Родина” в нашия търговски флот. Първият главен механик на „Родина” е Петър Керемедчиев. Роден е през 1892 г. в Ямбол. Възпитаник е на Морското училище във Варна. Посвещава повече от три десетилетия от своя живот на българското мореплаване.
За съжаление, първият „Родина” служи твърде малко в БТПД. На 19 септември 1941 г. при плаване в конвой той се натъква последователно на две мини и потъва южно от Созопол, срещу Св. Агалина. Загиват трима моряци от екипажа.

Кап. II ранг о.з. д-р Атанас Панайотов, Морски вестник

Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg