Интервю на Александър Тодоров, Maritime.bg
Господин Бонин, директорът на ИА „Морска администрация“ к.д.п. Сергей Църнаклийски определи избора на “Enterprise” за втори кораб за борба с разливи в Черно море като „огромна победа за България“. Как ще го определите Вие?
За нас това е прекрасна възможност да се включим в опазването на морската среда, за да не се допускат екологични и произтичащите от тях социално-икономически проблеми по крайбрежието. Засега този кораб е уникален за България, защото е първият, който е специализиран за работа в петролно-газови полета в морето. А това се случва главно благодарение на „Мелроуз рисорсиз“, единствената компания, която разработва българския шелф и вади газ. Впрочем, ако съседна Румъния има 11 добивни платформи, в български води има само една. Това за мен остава загадка.
Започна ли да тече договорът между Вас и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA)?
Да, договорът беше подписан през ноември миналата година в Лисабон, в сила е и тече. В момента изпълняваме първата фаза от него. Тя включва дооборудването на “Enterprise” и привеждането му в готовност да участва в ликвидацията на нефтени разливи. В тази фаза влиза и обучението на екипажа.
С какво допълнително оборудване ще бъде снабден “Enterprise” и на каква стойност е то?
Допълнителното оборудване на кораба е три вида и е свързано с три вида операции. Първият вид са бонови заграждения и средствата за тяхното поставяне, вторият вид са съоръженията за събиране на петролни разливи в течно състояние от повърхността на морето, и третият е за събиране на петролни разливи от повърхността, които са в твърдо състояние – такъв е случаят с мазута при ниски температури. Освен суипинг армс и скимъри, ние подготвяме и съответните пауър пакс – дизел генератори, защото операциите по почистването изискват много енергия – два нови генератора. Един танк от 100 куб. м. ще допълни вместимостта за нефтоводни смеси на кораба, за да съответства той напълно на изискванията на EMSA. Стойността на допълнителното оборудване на “Enterprise” се поема от EMSA. Тя е в размер около 1,5 млн. евро, като ние сме внесли банкова гаранция, която ще бъде освободена след монтажа и одобрението от агенцията.
Как се отнася възложената от EMSA мисия към основния бизнес на кораба?
Корабът има дългосрочен чартър с „Мелроуз рисорсиз“ и ние сме представили пред EMSA писменото съгласие на „Мелроуз рисорсиз“, в качеството му на наемател, корабът да участва както в тренировките, така и в реалните операции на агенцията. И тъй като корабът има много важни ангажименти към „Мелроуз рисорсиз“, ние поддържаме резервен кораб, който временно го замества в такива случаи – това е влекачът „Бонмар”. А “Enterprise” най-късно на 24-я час, след като ни подадат тревога, трябва да е в региона на инцидента и да започне да почиства.
Кога ще приключи първата фаза и как ще се обучава екипажът на “Enterprise”?
Екипажът ще бъде обучен от специалисти на фирмите, които произвеждат допълнителното оборудване. Това са предимно датски производители, които са одобрени от EMSA. Дооборудването и обучението на екипажа трябва да завършат до края на месец май, а през юни тази година, ако всичко върви по план, започва да тече четиригодишният срок. През него ние ще изпълняваме нарежданията на EMSA за участие в тренировки, както и за действия при евентуални разливи.
Защо според Вас в България няма адекватно търсене и спасяване?
България има два спасителни кораба – единият е „Мизар”, който все още е подходящ, а другият „Перун”, е морално и материално остарял. И двата кораба са в активите на Пристанищна администрация – ДППИ. По закон спасяването е задача на Морската администрация. Тъй като пристанищната няма такова задължение, тя няма бюджет за издръжката на корабите и двата кораба са без екипаж, вързани и бездействат. И технически са зле, защото не са ремонтирани. Логиката да бъдат корабите в Пристанищна администрация също е загадка. Но международните морски конвенции, по които България е страна, задължават българската държава да организира дейността по търсене и спасяване. Ако в момента обаче се случи кораб да бедства в българската морска икономическа зона, няма кой да отиде да му помогне.
Смятате ли да оборудвате “Enterprise”, за да бъде способен да се включи и в операции по търсене и спасяване?
В момента корабът “Enterprise” е достатъчно добре оборудван и може да се включи в такива операции, както и в тренировки, организирани от Морския спасителен координационен център, ако ни поканят. Предвиждаме, като си свършим другите задачи, да започнем да обучаваме екипажа и за спасяване. Нашият кораб е много подходящ за спасяване на хора и имущество и ако администрацията ни покани, ще участваме. Но тъй като корабът е винаги в морето, ако някой бедства наоколо, ние ще изпълним нашия моряшки и човешки дълг.
Как виждате развитието на родния морски бизнес в момента?
Опасявам се, че дори Министерството на транспорта няма надеждна статистика за развитието на българския морски бизнес, тъй като почти всички български корабособственици държат корабите си под чужд флаг. Затова и аз не бих се ангажирал с оценки в този момент.
Помага ли му държавата?
Питайте тези, които си държат корабите под чужд флаг. Моите са под български.
Как ще се развива морският бизнес през следващите години?
Ще става все по-труден и само големите ще успеят, както във всички останали сектори.
Вие имате сериозен опит в концесиите. Смятате ли да се включите в концесионирането на Пристанище Варна?
Първите концесии на пристанище и летище съм ги правил аз, много добре знам какво е, затова и няма да участвам. Именно защото знам за какво става дума, не смятам да се включвам.
С дейността си Вие подкрепяте опазването на околната среда. Превръща ли се зелената идея в идеология?
Това е религията на новото време. Шпенглер казва, че когато обществото мине някаква граница на несправедливост, се появява дълбока религиозност. Той преди 80 години е предрекъл нова религиозност, която ще възникне по подобие на християнството в Римската империя. Тази нова религия според мен започва от идеята за опазването на природата и животните, за употребата на естествени и биологични продукти, за екологично живеене. Това е новата дълбока религиозност.
Георги Бонин
Георги Бонин основава „Бон Марин” като компания за корабно агентиране и брокeраж през 1990 г. Година по-късно започва чартиране на плавателни съдове и транспортиране на големи количества зърно. През 1993 компанията печели дългосрочни проекти с Texaco, British Gas, Union Pacific, Diamond Offshore и има най-голям дял в логистиката на проучванията и добива на нефт и газ в българския черноморски шелф. От 1996 г. компанията включва в дейността си линейно и контейнерно агентиране и става ексклузивен агент на “Евъргрийн Марийн Корпорейшън”. В следващите две години е открит отдел за Корабен мениджмънт и чартиране, като започва с управление на два кораба – 3 хил и 5 хил. тона. Компанията има отдели за корабно управление като дъщерно дружество с името „БМ Чарт“, а с линейно плаване се занимава друго дъщерно дружество – „Бон Марин Агенция“. През 2004 г. са създадени още три дружества от групата – „Бон Марин Лоджистикс” , „Бон Марин Трейд” и „Норд Марин” в Констанца, Румъния. Групата става първият концесионер на пристанище в България, след като спечелва търг за „Леспорт“ край Варна, а нейни дружества са назначени за агент на най-голямата японска контейнерна линия „К” Лайн“ за България. Сред клиентите на групата са „Тракия Глас България“, „Алкомед „ и „Хидро Алуминиум“ – Норвегия, „Солвей – България“, „Асарел Медет” и „Алстом Пауер“ – Швейцария. В консорциум с германската компания „Фрапорт” „Бон Марин” спечели търга за концесионирането на летищата във Варна и Бургас. От 2006 г. „Бон Марин Лоджистикс” поема извършването на пълно логистично обслужване в проектите за офшорни сондажи на „Мелроуз Рисорсиз” и в офшорните сеизмични проекти на ОМВ – Австрия. Дружеството участва в задграничен проект на „Мелроуз Рисорсиз“ за изграждането на предприятие за добив на газ в Мансура, Египет, и в сондажните проучвания на „Дайрект петролеум“ – САЩ и британската компания „JKX“. „Бон Марин Агенция” е назначена за агент на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за транспортирането на отработено ядрено гориво, а през 2008 г. „Бон Марин Лоджистикс” подписа договор с „Атомстройекспорт” за транспортно и спедиторско обслужване при изграждането на атомна централа в Белене.
maritime.port.bg – Tоп
