Информационните гиганти май не се поглезиха с новината, тиражирана предимно от специализирани военноморски сайтове – в последния януарски ден на тази година кораби от групировката на НАТО и от отряда на руския Тихоокеански флот, осигуряващи безопасността на гражданското корабоплаване от пиратски атаки в Аденския залив, са провели учение по зареждане с гориво на ход. Съществителното „учение” е гарнирано с различни прилагателни – „първо”, „уникално”, „съвместно”, както ще видим справедливи донякъде, и подкрепено с безспорно интересни снимки както от екшъна на море, така и от срещите на двамата флотоводци. При далечни плавания горивото е първи логистичен проблем, а най-ефективното му решение е зареждане на корабите на море и на ход. Всяка държава зарежда своите си кораби, а при мултинационални мисии съюзниците се зареждат един друг и после си оправят сметките.
В българската ВМС-история и едното, и другото не е ново. При плаванията на тогавашните български стражеви кораби „Дръзки” и „Смели” в Средиземно море през 80-те години на миналия век многократно – учебно и фактически, ги зареждаше построеният през 1978 г. в русенската корабостроителница 3700-тонен военен транспорт „Старшина I степен Димитър Ат. Димитров” (продаден в Румъния през 1994 г.), както и близнакът му „Атия” (построен през 1987 г.) Доколкото тези плавания се осъществяваха в рамките на Обединени руско-български ескадри, то нашите „стражевици” отработваха зареждане с гориво на ход и от съветските осигуряващи кораби. И в новия исторически период, през 90-те години, при серия плавания на фрегата „Смели” в Средиземно море до Гърция, Франция и Италия тя бе осигурявана от военния транспорт „Атия”. За последен път транспортът зарежда фрегатата при първото й участие в операцията на НАТО „Актив Индевър” по контрол на корабоплаването в източната част на Средиземно море през 2004 г. Горе-долу по това време приключва биографията на „Атия” в нашите ВМС…
Рутинната операция по зареждането с гориво е възможна при две задължителни съвместимости – на горивото и на апаратурата за неговото прехвърляне. И ако първото изисква само планиране и заявка, то второто налага модернизация на кораба. Такава модернизация на фрегата „Смели” бе направена далече преди България да влезе в НАТО. Тя позволи зареждане с гориво на ход от кораби на алианса, което реално бе отработвано през новото хилядолетие на учения на българските ВМС с международно участие. „Белгийските” фрегати в нашия флот решиха кардинално проблема със зареждането в далечни плавания. Сертифицирана по стандартите на НАТО, по време на участието си в операцията на съюза „Обединен защитник”, подкрепяща оръжейното ембарго против Либия през май 2011 г., в продължение на двете си патрулирания – общо 28 дни на море, изминала 7600 морски мили, фрегата „Дръзки” бе зареждана 4 пъти на ход от кораб на алианса.
[oqeygallery id=7]
…Но да се върнем в Аденския залив. Там сега е Постоянна групировка на НАТО – кораби на ротационен принцип от 5 – 6 държави от алианса, командвана също ротационно от офицер от борда на флагманския му кораб от неговата държава. През декември 2011 г. командването на групата се поема от турския контраадмирал Синан Азми Тосун (Tosun) от борда на ракетната фрегата TCG Giresun (F-491), екс–американска USS Antrim (FFG-20). Във ВМС на САЩ фрегатата служи от 1981 до 1996 г., а в турските ВМС – от 1997 г. насам.
Антипиратска мисия под командването на капитан I ранг Илдар Ахмеров от началото на януари т.г. изпълнява и седми пореден отряд от руския Тихоокеански флот в състав БПК (голям противолодъчен кораб) „Адмирал Трибуц” ( в строя от 1986 г.), СМТ (среден морски танкер) „Печенга” и МБ-37 (морски спасителен буксир).
Наскоро след като руският отряд се появява в залива, командирът му посещава турския адмирал на флагманския му кораб, който му връща визитата. Обсъдени са въпроси по взаимодействието и други страни от антипиратската мисия. После идва учението, наричано още и тренировка, в края на януари. Според едни източници руските и натовските кораби отработват помежду си зареждане с прясна вода и гориво, а според други действията са разделени – в два „центъра”. Зареждане по паралелния способ демонстрират турска фрегата, италиански транспорт и американски разрушител, а зареждане по килватерния способ „Печенга” прави на „Адмирал Трибуц”.
„Уникалното” на учението май се състои във вплетената в него геополитика – сближаване на НАТО и Русия поне по пиратската тема.
Действията на корабите последователно са били наблюдавани от разменени групи от екипажите им, а след финала им на борда на „Адмирал Трибуц” командванията на двете групи са обсъдили видяното, процедури по попълване на запасите, оказването на медицинска помощ и т.н. в контекста на антипиратската мисия. Не се споменава дали обмяната на опита е включила и личния актив на капитан I ранг Илдар Ахмеров по темата. През май 2010 г. той командваше операцията по освобождаването на заключилия се екипаж на танкера „Московски университет”, завладян от сомалийски пирати. „Профилактичната” артилерийска стрелба от БПК „Генерал Шапошников” и 29-минутната акция на морските пехотинци, при която бе убит един от пиратите и арестувани всички останали, остана в историята на борбата с пиратството. Президентът Дмитрий Медведев награди капитан I ранг Ахмеров с орден „За заслуги пред Отечеството”, след което заяви, че Русия ще защитава своите и чуждестранните съдове от пирати, тъй като е „била и ще остане велика морска държава”.
За maritime.port.bg Валентин Димитров
maritime.port.bg – ВМС
