К.д.п. Александър Каменов: Сбърканата кадрова политика е основният проблем на България

Неопровержим факт е, че за да функционира нормално обществено-икономическият живот в една държава е необходимо тя да полага грижи за образованието и професионалното обучение на своите граждани.

Локомотивът, който движи икономиката и културата на всяко общество, е неговата интелигенция. Тя е знамето, което обединява и дава силата и самочувствието на един народ.

Ако следваме пътя на логиката, представители на този елит, състоящ се от образовани и компетентни хора, би трябвало да заемат най-важните управленчески постове в държавната администрация. Но, какво е положението у нас?

От Освобождението до 1944 година, България непрекъснато се бори за националното си обединение. Печели битки по бойните полета, но губи войни предимно заради некомпетентност и недалновидност на нашите държавници. И днес, в кадровата ни политика липсват принципи и воля за конструктивни промени.

Познатата ни от миналото шуробаджанащина, както и зависимостите на политическите партии от бизнеса, продължават да катапултират на върха удобни, но посредствени хора.

Кого устройва тази липса на правила и обективни оценъчни критерии при кадруването във висшите ешелони на властта?
Отговорът за повечето средно интелигентни българи е ясен – държавата България, превърнала се след 1989 година във филиал на родната мафия.

Познати бизнес структури, създадени от стратезите на червената номенклатура овладяха всички икономически и политически лостове в страната. Свързаните със службите новоизлюпени бизнесмени, необезпокоявани от обичайната за Западния свят конкуренция, не само получиха наготово държавни пари, но и изградиха свои холдинги, задушаващи всяка независима стопанска инициатива.

Внедрените в ръководствата на държавата, партиите и масмедиите марионетки обслужват единствено интересите на богатите си ментори и нехаят за държавния интерес. Самоосъзнатата посредственост на родните олигарси тегне върху тях като прокоба, защото те помнят, че са получили своите първи милиони не благодарение на своите предприемачески умения, а чрез ограбване труда на няколко генерации българи.

Затова те отричат състезателното начало и не допускат равния старт.

В борещото се за физическото си оцеляване население избуяват качества, характерни за боледуващите общества, като завист, раболепие, интригантство, манипулативност, алчност, продажност, национален и политически нихилизъм.

Ако, в сътворения от специалните служби “многопартиен демократичен спектър” се срещат и достойни субекти, то тези щастливи изключения само потвърждават правилото. Търговията с изпити в нароилите се десетки нови университети се оказва последния паднал бастион, пред устремилата се към властта на всяка цена посредственост.

Според мен, основният проблем на България е сбърканата кадрова политика. Ако, въпросът с кадрите се реши успешно, това ще промени коренно нещата у нас. За съжаление, сегашното статукво устройва бизнеса и управниците не желаят да се разделят с незаслужените си привилегии.

Наивно е да очакваме, вълците доброволно да се откажат от кокала и да станат вегетарианци. Без определени правила, или казано метафорично, без сито отсяващо плявата от житото е невъзможно България да тръгне напред.

Напротив, тя ще бъде обречена да изчезне от картата на света.

Не всичко, обаче е загубено.

Все още имаме шанс да променим незавидното си битие на най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС.

Нашият народ има едно положително качество, което ни отличава от всичките ни съседи – ученолюбието на нашите деца. Тъй като българското образование е компрометирано, трудно може да се разчита на добре подготвени местни кадри.

Необходимо е да се създадат атрактивни условия за завръщане на нашите младежи, завършили чужди университети. В момента те са най-ценният български капитал, който трябва да вкараме в обръщение. Освен с реални знания и чужди езици, те ще обогатят обществото ни с дисциплината, трудовия морал и манталитет на гражданите от развитите европейски държави.

Несъмнено и подходът им към обществено-икономическите процеси у нас ще бъде различен. Какво предлагам?

Не е редно едно общество да се дефинира като демократично, само защото великодушно е дало право на гражданите си да гласуват за определена партия или личност. Много по-важно е обществото да защитава правото на всеки човек да изпълнява своите служебни и граждански задължения по съвест, със спокойствие и сигурност, гарантирани му от закона.

Едно стабилно работно място, независещо от прищевките на един или друг началник, или партия е източник не само на доходи, но и солидна предпоставка за превръщане на работника от слуга в свободен гражданин със собствен поглед към обкръжаващата го действителност.

У нас гражданско общество липсва, защото народът ни е поставен на колене и се бори за физическото си оцеляване. Освободеният от всякакви зависимости креативен и критичен дух се ражда в условия на сигурност. Т.е. трябва да се сътворят такива правила, такива законови рамки, че ролята на субективния фактор в кадруването да се сведе до един здравословен минимум.

Необходимо е да се защити държавния служител от познатите ни произволни уволнения по партийни или конюнктурни съображения. Препоръката ми към Парламента е, той да приеме един авангарден за световната практика “Закон за държавната администрация”, регламентиращ строг ред за назначенията, повишенията и уволненията в държавния сектор.

Ще формулирам едни от най-важните цели, които ще преследва този бъдещ закон:
-да се преустановят външните назначения на некомпетентни хора /парашутисти/, които нямат опит в съответния бранш
-да се даде равен старт на всички
-да се премахнат партийните назначения
-да се премахне сексуалната експлоатация на подчинените
-да се гарантира кариерното развитие на най-способните
-да се издигне и утвърди значението на образователния ценз
-всеки да работи това, за което е учил

Знам, че всичко това звучи като утопия, но ако духът и буквата на този бъдещ закон се спазват, гореспоменатите високи цели ще бъдат постигнати. Какво трябва да се направи? Какви клаузи трябва да съдържа този закон? Можем ли да се задоволим с досегашната практика на формално обявяваните конкурси с предизвестени победители? В най-общи линии, наложително е досегашното еднолично, феодално-йерархично актуване на кадрите в държавния сектор да бъде заменено с демократично, което да осигури транспарентност и равноправно участие на колективите при вземане на кадрови решения.

На първо място трябва да се отчитат интересите на държавата. Щом като държавните служители служат на обществото, то /обществото/ трябва да има право да участва в подбора им. Ще се опитам да обясня идеята си в детайли: Да предположим, че в дадена държавна служба има 6 нива в йерархията. На върха стои директор, а под него са неговите заместници.

Следват началниците на отдели, а после идват старши специалистите, следвани от младши специалистите и в основата на йерархичната стълбица са изпълнителните и обслужващи длъжности. Да допуснем, че директорът трябва да назначи човек в най-ниското ниво. Хипотетично приемаме, че този човек е некадърен, но понеже е близък с ръководителя на ведомството, ще получи въпросното работно място, измествайки по-подходящи кандидати. Негативните последици от този несправедлив акт ще носи най-вече държавата, но не и въпросният директор.

Другите потърпевши ще са колегите и прекия му началник, принудени не само да приемат решението на ръководителя си, но и да работят с този човек. Какво е моето предложение?

На изпълнителното /най-ниското/ звено, както и на прекия началник на звеното да се даде право на глас и сумата от тези два гласа да може да блокира решението на директора, който да има право също на два гласа. При създалата се патова ситуация окончателното решение да се взема от Съда. Тази процедура да се използва и прилага задължително при всяко назначаване, освобождаване и повишение.

Директорът няма да може да назначава кадрите си еднолично, а само ако има консенсус с другите две нива. Той също ще има ограничено влияние върху кариерното развитие на служителите си. И трите нива трябва стриктно да спазват трудовото законодателство на РБ при вземане на своите решения. За неизпълнение на заповед, алкохолизъм, кражби или неявяване на работа, спрямо нарушителя да се прилагат санкциите предвидени в закона, без те да могат да се интерпретират от гласоимащите страни.

Назначенията, повишенията и уволненията в междинните звена, включващи специалисти и началници на отдели, да бъдат функция на резултата от гласуването на трите гласоимащи нива-директор, междинно ниво и неговия пряк началник. Решенията на общото събрание на междинното звено, включващо колеги-равнопоставени на актуваната личност, да се вземат с обикновено мнозинство и да се считат за един легитимен глас, равен с този на прекия началник. А, сумата от гласовете на въпросното междинно звено и на неговия началник да са равни на двата гласа на директора. За да се избегнат външни назначения на т.н. “парашутисти” и необосновани повишения, трябва да се спазват следните условия:
1.Всяка новоосвободена длъжност да се заема преимуществено от лице, работещо в системата в непосредствено по-ниското ниво.
2.При преназначение с цел повишение задължително да се прилага гореспоменатата процедура с участието на трите гласоимащи нива. Всеки служител в междинното звено да може да самопредлага кандидатурата си. Право да предлагат кандидати за повишение, уволнение и назначение да имат и: началникът на актуваното ниво и директорът.
3.Законът да съдържа регламент за необходимия образователен ценз и условията, на които трябва да отговаря съответния кандидат за заемане на съответната длъжност. За ръководители на държавни агенции, учреждения, предприятия и т.н. чиято дейност изисква специфична квалификация и инженерно-техническо образование да не могат да се назначават лица с хуманитарно, социално или природонаучно образование-юристи, икономисти, философи, психолози, биолози, спортисти и т.н.
4.При увеличаване на щатните бройки, да се преустановят назначенията на външни за съответното ведомство лица. За тези длъжности да се подбират вътрешни хора от по-ниското ниво. Очакванията са, кадрите преминали последователно през няколко нива да познават спецификата на работа на подчинените си и да осъществяват по-добър надзор.
-5.при повишения да не могат да се прескачат нива
-6.службите да не могат да се месят в кадровата политика на държавните учреждения, освен в случаите когато по целесъобразност Съдът разреши.

По Живково време често най-некадърните получаваха ръководни постове, само защото ставаха доносници. Членовете на ръководствата на държавните учреждения и служби трябва да имат равноправно участие при излъчването на своите ръководели /директори/. Ако министърът иска да назначи директор на Държавна агенция, институт, учреждение, служба, предприятие, той трябва да се съобрази с мнението на съответния борд на директорите, както и с мнението на началниците на отдели, които на общи събрания да могат да одобрят или блокират решението му. Сумата от гласовете от тези две събрания да са равни на двата гласа на министъра. Министърът да няма право на външни назначения.

Неговият избор трябва да падне върху член на борда на директорите. При патова ситуация, крайното решение да се взема от Съда. Гореспоменатите правила да важат не само за държавни предприятия и учреждения, но и за министерствата, за съдилищата и прокуратурата.

Единствените изключения, което законът да допуска са: Министър-председателят назначава своите министри и съветници по свое усмотрение, за да може да му се търси политическа отговорност. Дава се право на министрите да назначават своите заместници и съветници, за да може да им се търси политическа и съдебна отговорност. За всички останали длъжности, включително и за шефовете на отдели в министерствата и държавни агенции да се прилага гореспоменатата процедура.

Не се заблуждавам относно шансовете на моята идея да намери практическа реализация в нашите условия, белязани от корупция и национален нихилизъм.

Но, искам да провокирам приятели и читатели, представяйки им тази своя отколешна идея, върху която си заслужава да поразсъждаваме. В България има много интелигентни хора, които системата е лишила от възможността да помогнат със способности и умения.