
Внук на рибар, племенник на моряк и син на достолепен морски „каракапитан” от „старата генерация”, след завършването на Морското училище бъдещият капитан далечно плаване Михаил Трифонов подкарва плавателния си стаж в Параходство БМФ на 1 октомври 1969 г., за да го завърши на 1 август 2008 г. И досега помни тези две дати. Между тях лежат цели 39 години, десетки кораби от 1500-тонния „Батак” до 42 000-тонния „Българка”, както и за кратко – бързоходните „Комети”. Зад гърба му са различни критични ситуации, „военен риск”, както и самочувствието на капитан, най-тясно свързан с продукцията на Варненската корабостроителница. Мишо, както го наричаме съвипускниците, е суперинтендант при строителството и прави ходовите изпитания на „Стара планина” и „Хемус”, а в първото им плаване е капитан на „Богдан”, „Българка” и „Пирин”. От 23 декември 2009 г. е капитан на Научноизследователския кораб (НИК) „Академик”.
На бюрото в капитанската кабина стърчи голяма восъчна свещ. Мишо улавя учудения ми поглед и обяснява, че тя не е срещу евентуален „блекаут”, а спомен от скорошния Богоявленски водосвет. Корабът е бил „домакин” на църковния ритуал – от него свещеникът хвърлил кръста, за който скочили юнаците от квартал Аспарухово. Шегуваме се, че науката и религията вече са си подали ръце…
Последният капитан на „изследователя” го познава и авансово. Няколко пъти е замествал предшественика си, когато е в отпуск. Назначаването обаче станало малко случайно, но твърде инфарктно – силен щорм, плюс почти прекратена международна експедиция в чужди води, в навечерието на мразовита Коледа, която завършва в последния декемврийски ден преди две години. Нататък нещата тръгват в обичайния за кораба и капитана ритъм. Той не приема сравнението ми, че след океанските кораби идването му на „Академик” е „кон за кокошка”. Най-малко поради това, че всеки плавателен съд, независимо от големината му, по една грубовата морска шега има две цели – да потъне или да се запали… Другото са „екстри” и особености.
Първата е свързана още със снемането и заставането. Лесно му е на капитана на огромния кораб. Във всяко пристанище – пилот, буксири, вахта на мостика, тук-там и подрулващи устройства. „Академик”, управляван от капитана си, трябва да застане на брега на канала, без „чужда помощ”, в ограничено от съседните кораби място, понякога при вятър и течение.
За разлика от търговския кораб, чиято задача е да закара нещо от една до друга точка, „Академик” изцяло е подчинен на целта, програмата, срока и организацията на конкретната експедиция или изследване. Това е функция на ръководството на Института по океанология „Фритьоф Нансен” – оператор на кораба, а капитанът трябва да го осигури по най-добрия начин. Мишо се шегува, че неговият „товар” при всяко плаване „сам се товари и сам се разтоварва”. Това – добре. Но „товарът” си има особености – именити учени, чужденци, преобладаващата част от изследователите – жени. Нужно е подходящо разместване по кораба, внимание и такт.
Черно море е капризно, променливо и понякога затруднява работата на хората на борда, на апаратурата във водата, да не говорим за изследователската миниподводница РС-8В. Например рутинната й задача – да заснема газопровода, е осъществима при две задължителни условия – допустимо вълнение на морето на повърхността, от което зависи спускането, и достатъчна видимост под вода, позволяваща заснемането. На всичко отгоре, в район от около две мили има някакво завихряне, което още повече размътва водата. Това са природни фактори, но влиянието им в изпълнението на задачите на кораба е съществено.
[oqeygallery id=9]
К.д.п. Михаил Трифонов се гордее, че е капитан на единствения по рода си научно-изследователски кораб в басейна на Черно море, плавал е до Крим, осигурявал е български, турски, румънски, италиански и американски учени, а задачите, които получава от ръководството на института, вписват „Академик” в международната морско-изследователска общност, в европейски, национални и регионални програми, подпомагат морското стопанство, като наред с научния „продукт” осигуряват и финансови средства. Проведеният през миналата година в МТГ „Делфин” класов ремонт дава 5-годишно класификационно „спокойствие”. Екипажът е от 11 постоянни и още 3 „постоянно-временни” длъжности – втори помощник, трети механик и готвач, които се привличат само за плаване. Ценейки професионализма и опита на всички, Мишо все пак специално отбелязва ветераните – главния механик Трифон Тончев, рулевия (и бивш боцман) Весил Чернев, палубния боцман Слави Груев.
За капитана изминалата 2011 г. е била твърде интензивна – повече от 100 дни на море, плюс месец в ремонт сумарно догонват рекорда от 2007 г. – 134 дни в плаване. От началото на август до 7 декември НИК „Академик” е плавал почти постоянно с малки прекъсвания. Затова пък сегашната грижа на капитана е в режим на „дежурство” на екипажа да реализира такъв график, който да „изчисти” натрупаните отпуски и почивки. Защото, сигурен е, ръководството на института ще включи кораба в следващи научноизследователски експедиции и задачи през 2012 г.
За maritime.port.bg Валентин Димитров
maritime.port.bg – България