Навършват се деветнадесет години от гибелта на м/к „Хера”. Корабът превозваше 11 751 t въглища от пристанище Южни (Украйна) за пристанище Гебзе (Турция). 17 български и двама украински моряци бяха на борда на кораба във фаталния петък 13-и. 13 от тях са родом от гр. Варна, в това число и капитанът – Атанас Атанасов.
„Хера” се изгуби под вълните в изключително силна буря и на около 7 nm от Босфора. Съдбата на петима моряци е известна, след като бяха открити телата им. В неизвестност са останалите моряци от екипажа и до днес.
Лошото техническо състояние на „Хера”, тежката хидрометеорологична обстановка, в която попада корабът и решенията на капитана са причина за потъването. Това заключи, цели пет години след трагедията на 17-те семейства, Националната следствена служба. Преди това, основно през медиите, бяха прокарани редица версии – някои, от които звучат безумно и днес.
”В 10,10ч. корабът рязко смени курса си на ляво със 180 градуса. Скоростта му падна на 6-7 възела. Около 10,15 се доближихме и вече виждахме кораба. Видимостта бе 2 мили. Тъй като сме били заедно, веднага разпознахме, че е кораб “Хера”. Корабът бе със силен диферент и крен на дясно. Вятъра бе около 8-9 бала, а вълнението 6-7 бала. Корабът бе между устойчиво и безразлично състояние. Към 12,20 ч. чух как трафик-центърът предупреждава “Хера” да се върне в своята зона, тъй като се движеше в насрещното движение. От “Хера” се обадиха, че не могат да се върнат в тяхната част и поискаха да им бъде изпратен буксир. Трафик центърът попита потвърждавате ли, че искате буксир. През това време корабът се наклони напред и на дясно и потъна. Трафик центърът продължи да ги вика. Ние им се обадихме и им казахме “Хера” се преобърна. “Хера” е под водата”. След това потвърдихме, че “Хера” е потънала. Тогава трафик-центърът излъчи съобщение към всички кораби наоколо с координатите на потъналия кораб. Ние намалихме хода и тръгнахме на ляво към тях. След около 5 минути, корабът се показа отново, но с кърмата и кила нагоре. Стоя така 2-4 минути. В 12,30 ч. изчезна и повече не се появи”, разказва след трагедията капитан Явор Миланов от кораб „Вежен”, който се оказва близо до „Хера” във фаталния ден.
„Вежен” прави опит да се доближи максимално до мястото. Забелязан е плот с човек в него.
„Момчето не беше облечено. Нашият кораб много силно се люлееше. Нямах никаква възможност да му помогна. Обадих се на центъра и им казах, че в плота има един човек. От там ми казаха, че изпращат хеликоптер и спасителни катери. Показаха се два катера, след тях спасителен буксир, който излезе на прибоя и се върна обратно. Хеликоптер не съм видял”, казва на пресконференция кап. Миланов.
Друг от моряците на „Вежен” пък казал, че в плота имало още един човек. „Ако имаше хора, изплували от кораба, Бога ми, щях да се върна”, добавя още кап. Миланов.
Maritime.bg припомня, че на 23 ноември 2017 г. Софийска градска прокуратура привлече в качеството на обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци при потъването на кораба „Хера“ на 13 февруари 2004 г.
И двамата са с обвинение за това, че в периода 23.07. 2002 г. – 13.02.2004 г. в гр.Варна са допуснали да се повреди и потъне моторен кораб „Хера“, от което е последвала смърт за повече от едно лица – 19 български и чужди граждани.
Към периода на деянието Милен Балчев е бил генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирма „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД. Това дружество, съгласно стандартен договор за мениджмънт на кораб Шипман 98 от 01.02.2002 г., е менажирало моторен кораб “Хера“, собственост на „MAESTRA SHIPPING S.A.“, плаващ под юрисдикцията на Правителството на Кралство Камбоджа. Милен Белчев е бил и пълномощник на собственика на фирма „MAESTRA SHIPPING S.A.“.
През същия период Стефчо Минчев изпълнявал длъжността “Технически директор“, ръководител „Материално техническо снабдяване“, ръководител на бреговата структура на търговско дружество „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД и ръководител „Морски операции“.
За времето от 23 юли 2002 г. до 13 февруари 2004 г. двамата обвиняеми в съучастие допуснали да се повреди моторен кораб „Хера“, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности.
На 02.09.2002 г. в гр.Варна те приели без забележки и последващи рекламации ремонта на моторен кораб „Хера“ с акт за край на ремонта. Същевременно разследването е установило, че била извършена замяната на листове ламарина от палубната обшивка и дънния настил с ламарини с дебелини, по-малки от редуцираните остатъчни дебелини спрямо новите построечни такива.
В края на месец август 2003 г., след извършването на класификационен преглед на 22.08.2003 г. в гр.Варна, възложили и допуснали извършването на преустройство на кораба чрез свалянето на 16 броя товарни стрели с прилежащото им оборудване, като не уведомили упълномощената от Камбоджанския корабен регистър класификационна организация – Български корабен регистър (БКР) и в нарушение на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г. /SOLAS/ и Протокола към нея от 1988г., ратифицирани от Република България и Кралство Камбоджа.
До 13.02.2004 г. след извършения ремонт от 23.07.2002 г. до 02.09.2002 г. и конструктивни промени на моторен кораб „Хера“, извършени след 22.08.2003 г., не снабдили капитана на кораба с актуална „Информация за устойчивостта на кораба за капитана“ в нарушение на Правило 22, глава 1-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море“ от 1974 г. и Протокола към нея от 1988 г.
Най-общо, причините за потъването на кораба, според заключението на проведените множество експертизи, включително и в Института по хидродинамика и аеродинамика към БАН /ИХА/, са следните:
В резултат на описаните ремонтни работи и конструктивни промени е било влошено якостното състояние на конструкцията на кораба и така бурята, на която той е бил подложен на 13 февруари 2004 г., е причинила деформация повече от допустимата в корпуса (в района на първия хамбар). От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото закритие на хамбара, при което в него е навлязла голяма маса морска вода. Водата и въглищата, с които е бил натоварен „Хера“ са образували течна смес. При бурята и въздействието от нея, на което е бил подложен плавателния съд, движението на тази смес в товарната част на кораба е довело до загуба на устойчивост, накланяне на носовата част във водата и последвало потъване на „Хера“.
Как се разви процесът, четете тук
