Преди 96 години е създадена първата служба за поддържане на река Дунав у нас

На 1 март 1923 година, с указ на цар Борис III, се утвърждава закона „За службата по поддържане и подобрение плавателността по Дунава“, в изпълнение на чл. 225 от Ньойския мирен договор.

В закона се уреждат задълженията по поддържане плавателността на Дунав в границите на България, както и изучаване леглото на реката и бреговете.

Това са изцяло нови дейности за България към онзи момент и първоначално те се изпълняват от Инспекцията на дунавския сектор към Министерство на железниците, пощите и телеграфите със седалище град Русе.

В България метеорологията прохожда в далечната 1866 г., когато започват редовни метеорологични наблюдения в Австрийското консулство в гр. Русе. Пак тук – в рамките на Дунавската флотилия и морска част през 1884 г. се създава Хидрометрична станция. По-късно грижи за проучване и поддържане на корабоплавателния път полагат Портовият капитан в Русе командирите на Дунавската флотилия, Хидрографната бригада към Дирекцията за постройките на железниците и пристанищата, Дунавската измерителна служба със седалище в град Лом.

Краят на Втората световна война променя политическата карта на Европа, а с това и отношението към европейския корабоплавателен път. За обезпечаване на свободно корабоплаване в съответствие с интересите и суверенитета на дунавските държави: България, Унгария, Румъния, СССР, Чехословакия, Украйна, Югославия сключват на 18 август 1948 година в Белград Конвенция за режима на корабоплаване по река Дунав. Тя влиза в сила на 11.05.1949 г. На 7.01.1960 г. към нея се присъединява и Австрия, а през 1999 г. и Германия. Съгласно член 3 от Конвенцията всички дунавски държави се задължават да поддържат своите участъци в плавателно състояние, като извършват всички необходими работи за обезпечаване и поддържане условията на корабоплаване. По силата на чл. 39 – регламентиращ взаимоотношенията между две държави граничещи с река Дунав, между Република България и Република Румъния през 1954 г. се подписва Съглашение за моста Русе – Гюргево, а през 1955 г. влиза в сила Споразумение, което разделя общия българо-румънски участък на две. България се задължава да поддържа навигационно-пътевата обстановка от км 610 до км 375. На годишни съвместни сесии се разменя информация, изказват се становища, набелязват се мероприятия, вземат се решения задължителни и за двете страни.

За да отговори на новите изисквания Дунавската измерителна служба изминава труден път. Влиза в структурата на Министерството на народната отбрана (1949 – 1952 г.), за да се включи в разминирането и почистването на река Дунав. През 1953 – 1955 г., като Управление плавателен път се връща под ведомството на Министерство на транспорта. Това дава възможност на нашата страна да поеме поддържането на половината от българо-румънския участък на реката и да постигне равнопоставеност на участието си в Дунавската комисия.

Недалновидност от страна на Министерство на транспорта в края на 1955 г. свива дейността на Управление плавателен път до отдел към Параходство “Българско речно плаване” – град Русе. По този начин България не е в състояние да изпълнява поетите международни задължения за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав. Тогава по предложение на Министерския съвет се пристъпва към проучване опита на крайдунавските страни и структурата на създадените от тях служби за поддържане на корабоплавателния път и изследване режима на река Дунав. В резултат на това проучване на 1 април 1956 година‚ Министерският съвет приема Постановление № 84‚ с което „Управление плавателен път“ се реорганизира в „Управление за поддържане плавателния път и проучване на река Дунав“ със седалище град Русе, непосредствено на брега на реката.

Целта е обединяване на дейностите, пръснати до този момент в няколко инстанции и министерства, както следва:

  • от Министерството на транспорта – отдел „Плавателен път” при Параходство БРП заедно с целия корабен парк;
  • от Министерство на земеделието – хидрометеорологичните станции по р. Дунав – Ново село, Оряхово, Свищов и Силистра;
  • от Министерството на народната отбрана – съоръженията за измерване скоростите на течението, водоотчетните станции във Видин и Русе, съоръжения и инвентар от бившата Дунавска хидрографна служба, хидрометеорологичната станция Лом.

По този начин се създава обединеното управление на плавателния път – УППД към Министерството на транспорта, което има за цел „….да осигури непрекъснато изучаване водния режим и рушенето на брега на р. Дунав, събиране данни за хидротехническото строителство и навигационно поддържане на реката и изпълнение на задълженията на нашата страна по Конвенцията и другите международни споразумения за режима на корабоплаване по Дунава…”.

По пътя за подобряване и усъвършенстване на специализираната му дейност и имайки предвид съвременния модел на дунавските страни, УППД се трансформира в една от първите изпълнителни агенции в Република България с ПМС № 212/29.11.1999 г. Чрез него и новия си Устройствен правилник ИАППД съчетава:

  • Форма на децентрализация на изпълнителната власт;
  • Пълно обединяване на всички дейности, относно поддържането на корабоплавателния път и неговата сигурност в българския участък на р. Дунав;
  • Цялостно възприемане на европейския дунавски модел, установен от всички дунавски страни.

През изминалите години агенцията се утвърди като активно действащо звено в системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и успешно се справя с международните задължения на България по поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав.

Източник Използвана е информация на РусеИнфо

Последни новини

Последни новини

Обмислят възстановяване на речните круизи между български градове на Дунав

„Възстановяването на връзките между дунавските градове с модерен вид транспорт по реката би донесъл нови възможности за туризма. Вярваме, че от Силистра, през Русе до Видин

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент