Контраадмирал Сава Стефанов е роден във Велико Търново на 1 март 1884 г. През септември 1900 г. постъпва във Военната гимназия към Военното училище. Произведен е в чин подпоручик на 2 август 1905 г., след което е изпратен на служба във Флота на 29 юни 1905 г., а от 1 юли с. г. е амбаркуван на учебния крайцер „Надежда“. В периода 1905–1907 г. мичман II ранг Сава Стефанов преминава успешно курс за флотски офицери, а в началото на 1908 г. е командирован в Марсилия (Франция) за 6-месечно далечно плаване.
Със завръщането си в България през август 1908 г. служи в Дунавската флотилия и в Машинното училище във Варна. В последствие учи в артилерийските и минни класове в гр. Кронщад, Русия, където специализира и радиотелеграфия. На 1 ноември 1911 г. мичман І ранг Стефанов се завръща от обучението си в Русия и започва службата си като вахтен офицер на учебния крайцер „Надежда“, а впоследствие и „завеждащ радиотелеграфната станция“.
Званието лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Сава Стефанов получава на 15 октомври 1912 г. скоро след започването на Балканската война. Под негово ръководство радиотелеграфистите от „Надежда“ извършват първото разузнаване в ефира, осъществено у нас, като така се полагат основите на флотското и на армейското ни радиоразузнаване. Флотските радиотелеграфисти, ръководени от лейт. Стефанов, успешно заглушават предаването на радиограми от Истанбул за Одрин и обратно.
По време на Първата световна война на лейтенант Стефанов е поверено командването на торпедоносеца „Строги“. С него участва в поставянето на минно заграждение пред Варненския залив и в стоварването на десанта на морските части при завземането на Каварна, Балчик и нос Калиакра на 5 септември 1916 г.
На 1 април 1917 г. Сава Стефанов е повишен в звание капитан-лейтенант (дн. капитан III ранг). На 20 февруари 1918 г. формира Минната дружина към Черноморската част, а на 24 септември 1919 г. е вече началник на Щаба на флота. На 2 ноември е произведен в звание капитан ІІ ранг. В началото на 1920 г. е назначен за командир на Подвижната отбрана, но съвместява и длъжността началник на Щаба.
Съдбата на бъдещия контраадмирал е тясно свързана с борбата за опазването и развитието на флота и на неговите кадри в условията, регламентирани от Ньойския договор. Като началник на Морската търговска полицейска служба о. з. капитан ІІ ранг Стефанов е ангажиран със закупуването през октомври 1921 г. на шест стражеви кораба.
През 1925 г. оглавява Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част. По този начин той поема управлението на нелегалните флотски структури. Официално, макар и със строго поверителна заповед по Министерството на войната от 4 май 1931 г. капитан І ранг Сава Стефанов е назначен за началник на Флота.
Официално ликвидиран след влизане в сила на Ньойския договор, флотът оцелява под формата на формирования, които са подложени на непрекъснат контрол от страна на Междусъюзническата контролна комисия. Въпреки това се налага да изпълнява чисто бойни задачи – миночистенето край черноморските брегове, водолазната дейност по изваждането на потопените в морето миноносец „Смели“, торпедните апарати на „Летящи“, материали от яхтата „Колхида“ и т.н.
През 1933 г. командващият на флота възвръща военните звания и отличия, а Щабът е върнат от София във Варна.
Знак за признателност към дейността на Сава Стефанов са множеството български и чуждестранни ордени, с които е отличен през годините на своята служба. На 8 май 1935 г. на морския офицер от запаса Сава Стефанов е присвоено званието контраадмирал. Сава Стефанов умира на 15 май 1970 г.
