Една звезда – три звания! И Чапаев се връща от командировка…

Наскоро в един сериозен морски сайт трима активни и качествени автори обсъждаха въпроса: „Що е комодор и има ли той почва у нас?” И като не си намериха „пропочвени” аргументи, решиха, че е по-добре да го изкоренят. Не би! И Общественият съвет, създаден с тази цел, не свърши делото. Ще го бъде комодорът и точка! След точката обаче остана и едно многоточие. Естествено, от три точки. Три звания – „контраадмирал”, „бригаден адмирал” и „комодор”, в три обществено-икономически формации са означавани от една звезда. И в момента много морски хора в строя и резерва (Да са живи и здрави.) носят или са носили на раменете си тази една звезда, но имат различни звания – получавани, отнемани, трансформирани, въобще – шарени. Ясно е за коя звезда иде реч. Не за алуминиевата петолъчка, нито за тенекиения ромб, а за голямата „сърмена” звезда. Нямало значение ли? Има. Защото и лейтенантите трябва да носят в „раниците” си адмиралски жезъл, а не хурка… Но до направим с учебна цел една условна хронологическа „селекция” на еднозвездните военни моряци.

Откриване на орелеф на контраадмирал Иван Вариклечков, 7 юли 2011 г.
Откриване на орелеф на контраадмирал Иван Вариклечков, 7 юли 2011 г.
1. Царска серия.

Малко и качествени контраадмирали, останали трайно в историята – Иван Вариклечков (първият български адмирал на действителна военна служба), Сава Стефанов (още по-първи, но в резерва), Асен Тошев и Сава Иванов (също произведен в резерва). И четиримата са командвали военния флот (първият – два пъти) в периода от 1 януари 1923 г. до 25 ноември 1944 г. общо близо 22 години. Най-признат сред „царските” контраадмирали, особено в последните години (репресиран в предишния, че и в по-предишния период), е Иван Вариклечков. На него е посветен кът във Военноморския музей, паметник в Траурния парк, няколко изложби, две книги и орелеф на сградата на Адмиралтейството.

Последен портрет на контраадмирал Вариклечков (худ. Веселин Чакъров, 2011 г.)
Последен портрет на контраадмирал Вариклечков (худ. Веселин Чакъров, 2011 г.)
Първият произведен контраадмирал Сава Стефанов, 8 май 1935 г. в резерва (снимка ВММ)
Първият произведен контраадмирал Сава Стефанов, 8 май 1935 г. в резерва (снимка ВММ)
2. Социалистическа серия.

В народно-демократичния период 17 души получават първото висше морско звание контраадмирал. За 14 от тях то е и последно в службата им. Другите трима – Бранимир Орманов, Иван Добрев и Васил Янакиев на два пъти слагат последователно още по една звезда (вицеадмирал и адмирал) и се редуват да командват тогавашния ВМФ общо 40 години (съответно 10, 12 и 18) в периода от 31 август 1950 г. до 15 август 1990 г. Макар флотските длъжности, позволяващи звание контраадмирал да са сравнително много – 8 (5 в Адмиралтейството, по една в двете бази и в Морското училище), до него се достига трудно, над него, както си видя, се издигат малко избраници. Двама „екзотични” контраадмирали са произведени в Министерството на отбраната – политик (Иван Манчев) и кадровик (Стою Стоев). Заедно с тях през средата на 80-е години на миналия век максималното число на всички адмирали в България достига до 14 при общо 7 кораба II ранг. Днес възрастовото ветрило на „еднозвездните” започва от доайена Дичо Узунов (роден през 1921 г., произведен през 1969 г.) и завършва с най-младия Румен Попов.

Контраадмирал Емил Станчев посреща ветерани на 100-годишнината на Морското училище през 1981 г.
Контраадмирал Емил Станчев посреща ветерани на 100-годишнината на Морското училище през 1981 г.
3. Единствен – посмъртно.

Органически той принадлежи към първия период, но блестящата му кариера продължава и през новия строй, като през 1948 г. достига до длъжност началник на Щаба на флота. На нея капитан I ранг Валентин Паспалеев е арестуван, обвинен  в антинародна дейност и шпионаж, уволнен и изтезаван. Почива в килията през 1950 г. През 1964 г. е реабилитиран посмъртно, а през 1993 г. за заслуги към флота му е присвоено звание контраадмирал.

Капитан І ранг Валентин Паспалеев – контраадмирал посмъртно през 1993 г. (снимка ВММ)
Капитан І ранг Валентин Паспалеев – контраадмирал посмъртно през 1993 г. (снимка ВММ)
4. Серия на новия преход.

След 1989 г. флотът и корабите намаляват, но адмиралите се увеличават – за два пъти по-къс период 28 души получават първата голяма звезда (каквото и звание тя да означава), още 10 – следващата (каквото и звание тя да означава), нагоре се изкачват 7 вицеадмирали и един адмирал (в момента в строя и в резерва, че и с различен брой звезди). Но в случая за нуждите на „селекцията” ни интересуват само еднозвездните контраадмирали, които напуснали ВМС преди 2000 г., си остават такива и до днес. Например Костадин Русков, Петър Странчевски и Минчо Бакалов. Първите 12 години от прехода начело на флота (както и да се казва длъжността) са достигналите до вицеадмирали Димитър Павлов, Венцеслав Велков и Петър Петров и (тримата със стаж и в София) и от четвъртия в историята 3-звезден адмирал Христо Контров.

Константин Богданов – произвеждан контраадмирал два пъти - през 1995 и 2000 г.
Константин Богданов – произвеждан контраадмирал два пъти – през 1995 и 2000 г.
5. Серия на бригадните адмирали.

През 2000 г. новият евроатлантически курс на родните ВМС опира и до званията на висшите морски офицери. Май напънът е да се постигне съответствие на броя на звездите за еднаквите звания във флотите на алианса, в който е ясно, че скоро ще ни пуснат. Без никаква опора в национална традиция, без кой знае какъв опит и зад граница, се появява званието бригаден адмирал (една звезда), което е „подпъхнато” под контраадмирала, с което се добавя по една звезда на всички звания над него – за действащите фактически, запасняците кой да ги мисли. Има подозрения, че нововъведението се е родило по най-простия начин – щом сухопътните и авиаторите имат бригаден генерал, значи нашият човек също ще е бригаден, но адмирал. Нищо, че бригади отдавна във флота няма. Рекордният в историята адмиралски набор във ВМС е 7 души, докато „бригадирите”, произведени в СВ и ВВС, взети заедно са 9. Нашите са Милан (Малкия) Миланов, Петър Ц. Петров, Мирослав Чипев, Иван Йорданов, Нейко Атанасов, Емил Люцканов и Минко Кавалджиев. Последните трима командват ВМС (в периода 2002 – 2009 г.), преминават през контраадмирали, служат и в София, а последните двама стават и вицеадмирали. Званието бригаден адмирал просъществува до 2009 г. Сред тези, които го получават в този период, е и Пламен Манушев – впоследствие контраадмирал и вицеадмирал, командвал флота в периода 2009 – 2011 г., сега пореден моряк заместник-началник на отбраната  (в миналото – на ГЩ на БА).

„Оригиналният” бригаден адмирал Милан Миланов (вляво) и авторът, 2002 г.
„Оригиналният” бригаден адмирал Милан Миланов (вляво) и авторът, 2002 г.

Тук му е мястото на малък екскурс по темата за броя на звездите на чиновете в строя и в резерва. В същия този указ за „бригадирската” реколта през лятото на 2000 г. и в съпътстващите го заповеди вицеадмирал Петър Петров – началник на тогавашния Главен щаб на ВМС, и първият му заместник – контраадмирал (от 1995 г.) Константин Богданов, са произведени в същите („фонетично” и писмено) звания, но на пагоните с по една звезда повече. Едновременно с това двузвездният вече контраадмирал Богданов, получил от президента новите пагони, преминава в резерва. В резерва сред еднозвездните контраадмирали възниква въпросът дали те ще продължават да имат една звезда, която в строя маркира бригадните адмирали. Отговор няма и в запаса тук-там самодейно пагоните се допълват. Явлението, което разделя мненията от логически правилно до своеволие, засяга и най-високия етаж. Начело на ВМС през май 1998 г. Христо Контров получава най-високото тогава звание – адмирал с три звезди на пагоните. След няколко дни преминава в резерва. След две години, когото е въведено натовското ранжиране на званията, на пагоните му вече са 4 звезди. И аз имам такава снимка. Какъв знак обаче е снимката на адмирал Контров в официалната зала в Адмиралтейството, където сред всички флотоводци, снимани с последното им звание, той е с 3 звезди? Но да не се отдалечаваме от „селекцията”. Така или иначе в резерва днес са еднозвездните бригадни адмирали Миланов, Чипев и Йорданов.

6. Серия на прекръстените бригадни адмирали.

През 2009 г. в списъка на военноморските звания се появява „ново двайсет” – комодор. Не че го има в родната традиция, дори не чак толкова често и в чуждата. Заповед и толкова! По-раншните от бригадните адмирали, произвеждани точно 9 години, които вече са станали контраадмирали, че и вицеадмирали, нямат късмета да комодорстват. Но актуалните бригадни адмирали са прекръстени до крак. Уникален случай е Валентин Гагашев – последен бригаден адмирал и първи комодор – с разлика от 2 седмици между двете звания! През втората половина на април 2009 г. със звание бригаден адмирал той е назначен за началник на щаба на НАТО в Скопие, а след броени дни, за Гергьовден е вече комодор. Част от „прекръстените” стават контраадмирали, други са си комодори и днес. Най-изтъкнат представител на първите е контраадмирал Румен Николов – командир на ВМС от ноември 2011 г., а на вторите – неговият заместник комодор Георги Мотев. Съществува мнение, че прекръстването на бригадните адмирали в комодори си е вид разжалване. Наистина, бригадният е първият от адмиралите. Но по никоя от дефинициите – „първи от висшите морски офицери”, „старши капитан І ранг”, „звание между капитан І ранг и контраадмирал”, комодорът не се отнася към адмиралите.

Комодор (екс - бригаден адмирал)  Георги Мотев приема командването на БЛЕКСИФОР през август 2009 г.
Комодор (екс – бригаден адмирал) Георги Мотев приема командването на БЛЕКСИФОР през август 2009 г.
7. Серия чиста проба комодори.

За последните две години в ятото на комодорите влязоха директно досегашните капитани I първи ранг Георги Фиданов, Димитър Денев, Емил Ефтимов, Димитър Ангелов и Митко Петев. За в бъдеще обаче тези възможност ще радва много малко военни моряци – „комодорските” длъжности след последното преструктуриране на ВМС останаха само 2 – на неговия заместник-командир и на командира на единствената Военноморска база. Заедно с командира на ВМС висшето морско звание е постижимо само за трима души, а извън флота, както показва практиката – в столицата и по света, за два пъти повече.

Чиста проба комодор Емил Ефтимов , 2011 г.
Чиста проба комодор Емил Ефтимов , 2011 г.

Целта на това писание не е да изброи цялото адмиралско войнство (да ми простят пропуснатите), а да покаже хаоса само около една звезда – в историята, строя и запаса. Пример? Теоретически е възможно на следващия Ден на ВМС, в августовската неделя, на тържественото вдигане на флаговете на корабите на кея пред Морската гара да се срещнат униформени (по празници адмиралите от резерва имат това право) да речем контраадмиралите о.р. Румен Попов и Костадин Русков, бригаден адмирал о.р.Иван Йорданов и комодорите Георги Мотев и Митко Петев. Всички те имат по една звезда, общо 3 различни звания и 5 различни по същност начина на тяхното присвояване.

Има ли общ алгоритъм за цялото това разнообразие? Като в онзи анекдот. Решили умниците да произведат средностатистическия виц. Разработили програмата. Компютърът си свършил работата: „Чапаев се връща от командировка и вижда в леглото си Иванчо с един евреин”. Общ случай няма. Та да не идва кавалеристът във военния ни флот, Обществения съвет предложи да са затрие „комодорът”. Не върви обаче всички адмирали да отпорят по една звезда, а тези с една да се върнат на трите ромбчета. А и в НАТО тук-там вирее комодорът. Да го побългарим, предлагат родолюбци. Имаме си и аналогична традиция – подофицер. Колко му е да измислим един „подадмирал?” Имаме и съвременен пример, ще кажат младоците – офицерски кандидат. Само една крачка има до „адмиралски кандидат“. Зад хумора обаче продължава да наднича хаосът. И може да го победи само един указ (Сетихте се на кого.) с две точки. Първа – всички контраадмирали, вицеадмирали и адмирали, произведени преди 2000 г. получават по още една звезда. Втора – бригадните адмирали получават звание комодор. Това е – и системата единна, и звездите им – колкото трябва. При това указ на сухопътните и на авиаторите не им е нужен. На тях бригадният генерал им е по мярка. Все ще се намери обаче някой бюрократ да рече, че висши офицерски звания в запаса (резерва) не се дават. Във флота са давани, както стана ясно – два пъти в запаса и дори веднъж – посмъртно…

За Maritime.bg Валентин Димитров,
снимки на автора и личен архив

Maritime.bg – ВМС

Външно съдържание и реклама

Последни новини

Последни новини

Кап. Христо Христов: Моята нептунова поща още намира получатели по света

Какво го е накарало да използва нептуновата поща, за да хвърли в океана близо 60 стъклени шишета с писма и как  24 години по-късно  му се обаждат чак от Южна Африка, разказва