През последните дни в публичното пространство отново на дневен ред бяха поставени въпросите с потъналите по родното Черноморие кораби. Със сигурност този интерес бе разпален от разкритията на maritime.port.bg за странната ситуация на варненското корабно режище.
maritime.port.bg се опита да събере информация за всички потънали плавателни съдове по крайбрежието на страната. За едни, те представляват реална опасност, за други обаче са “златна мина”.
В проучаването корабите бяха разделени в три категории – безопасни, потенциално опасни и опасни.
Безопасни
Броят на безопасните останки от плавателни съдове е огромен. По данни от различни източници, в родните води лежат десетки открити и много повече неоткрити части от плавателни съдове. Те не представляват реална опасност за корабоплаването, заради големите дълбочини, на които се намират. Безопасните за голямотонажните кораби останки, могат да се окажат пречка за риболовни съдове, извършващи дънни операции. Само по северното ни крайбрежие са известни над 40 парчета метал от потънали през годините кораби.
Потенциално опасни
Това са останки от съдове разположени с приблизително голямо отстояние от основните корабоплавателни пътища. Те не създават реална опасност за голямотонажните съдове. Тези останки могат да се окажат реална “пречка” за по-малки риболовни кораби и съдове за развлечение и туризъм. Най-много и известни са останките около Шабла и Каварна. Край двете черноморски общини, лежат няколко големи плавателни съда. Опасността и тук, както при варненското корабно режище идва от това, че те са изрязвани до и малко под водната повърхност.
Опасни
Броят им надхвърля 15. Те представляват реална опасност за всички плавателни съдове. Известни са и случаи на колизии с изоставените останки.
На Север
Останките по Северното Черноморие са по-добре проучени. Потъналите кораби са разположени предимно вблизост до неохраняеми плажове. Южно от нос “Сиврибурун” са разположени два плавателни съда. Това са м/к “Ана Мария” и стар военен катер. Първият е заседнал успоредно на бреговата ивица, както при варненското режище и тук е било извършено рязане до главна палуба. Военният катер също е бил обект за рязане като в момента са видими само части от машинното отделение. От години, десетки местни и ентусиасти от вътрешността, обхождат района и правят опити за изваждането на желязото.
Край Крапец лежат останките на друг плавателен съд. Корабът е разбит на около 1nm навътре в морето и отстои на около 3км северно от селото. Над повърхността са видими само малка част от конструкцията на м/к “Костас”. През годините при тежки хидрометеорологични условия е имало инциденти – предимно с риболовни лодки от селото. Набези за желязо има и тук. По позната вече схема, огромно количество метал е изнесено. Проверка на място на maritime.port.bg установи, че при най-малката вълна м/к “Костас” става напълно невидим от борда на плавателен съд. Тук може да се говори за потенциално опасни останки.
Най-удобно за крадене край Шабла
Край град Шабла и в момента се извършват набези. Проверката на място на maritime.port.bg установи, че корабното режище “Совата” е най-удобно за рязане и вадене на желязо от потъналите в района кораби. Там лежат три плавателни съда. Това са кораб тип “Волгобалт”, който се намира северно от нос Шабла (видимо на около 450м. от Фар “Шабла” и 120м. от бреговата ивица), м/к “Витоша” и още един плавателен съд. Последните два кораба са в залив “Совата” (южно от нос Шабла). Корабът тип “Волгобалт” се намира в непосредствена близост до застрояващата се зона край Фар “Шабла“. Оказва се, че той не пречи на живущите в района. По думите им обаче и той е обект на набези от роми.
Кражба в реално време
Двата плавателни съда в района на бившето режище “Совата” са обект на кражби в момента. Местните структури на МВР, правят отчаяни опити да опазят потъналото имущество, но без успех. В далечното минало на мястото са изградени хелинг и други съоръжения. Поредица от неудачни решения обаче, водят до преместване на режището във Варненското езеро. Каменистото дъно край Шабла се явява пречка за рязане на бракуваните кораби на “Океански риболов” и БМФ и те се пренасочват към Варна.
В момента на шабленското режище лежат останките на два плавателни съда. И от двата са изрязани големи части от палубите и бордовете. Главният двигател на м/к “Витоша” се вижда съвсем малко над водната повърхност, недостатъчно за да бъде забелязан отдалече. Съдовете лежат необозначени. Северно от м/к “Витоша” лежи друг кораб с подобни размери, той обаче е потънал на по-голяма дълбочина. Както при м/к “Витоша” и при него част от ГД се вижда над водната повърхност.
Запознати с ромските набези край Шабла, коментираха пред maritime.port.bg, че и през последните седмици са извършвани кражби. “Технологията е проста, режат големи парчета, връзват ги на парашути и ги провлачват до брега. Там ги изтеглят с джипове и трактори. Идвали са от полицията, но нищо не могат да им кажат”, коментира местен жител.
“Златни железа”
В КК “Златни пясъци” също има останки от потънал кораб. Той се намира в яхтената марина на комплекса. От него са изрязани големи количества метал. Останалото от конструкцията лежи на сантиметри под водната повърхност.
Още един съд по българското крайбрежие се вписва в графа “потенциално опасни”. Това е риболовен кораб потънал в рибарското пристанище на Бургас. Съдът както и в повечето случаи лежи на неголяма дълбочина и създава опасност за малки плавателни съдове.
Край Варна
Освен засегнатите в предишната публикация кораби, намиращи се на варненското корабно режище, в каналите и край Варна лежат още няколко плавателни съда. Сред тях е бившата парна смукачка “Егея”, разположена на острова в началото на стария канал. През годините са превени опити за изваждането й, но са завършили с неуспех. Останките са опасни за малки и съдове за туризъм и развлечение, защото са изрязани непосредствено до водната повърхност. В района на порт “Одесос” е разположен друг потънал съд – шалан. Той не представлява опасност за плавателните съдове. Край Военноморска база – Варна са видими останките от малък военен плавателен съд. Той също не представлява опасност за плаващите в стария канал съдове. Друга смукачка е потънала край КРЗ, видими са части от конструкцията й над водната повърхност. Смукачката представлява реална опасност за плаващите в района съдове.
“Лунни железа”
На 30 Септември 2002г. край Варна м/к “Moon Lake” къса котвена верига. Корабът се забива южно от “Паша дере”, снесен от силният североизточен вятър. След бързата реакция на властите са били премахнати всички нефтопродукти от танковете. След търг през 2003г. м/к “Moon Lake” е поверен на фирма, която да премахне останките. Година по-късно всичко приключва – м/к “Moon Lake” е изрязан до водолинията и фирмата изчезва. В момента м/к “Moon Lake” може да бъде определен единствено като “цирей” на известната туристическа дестинация, каквато е плажът на “Паша дере”. Останките са опасност и за малки плавателни съдове в района.
Дунав
Редица са останките на потънали кораби по поречието на р. Дунав. За тях бяха осигурени пари за изваждане, които по неясни причини не бяха усвоени и отидоха за софийското метро. Известни са над 5 обекта, създаващи реална опасност за корабоплаването по реката в българския участък.
Времето тече…
Както винаги в България – първо се случва трагедия, а след това се вземат мерки. Въпрос на време е да станем свидетели на пореден инцидент край родните брегове. Нито едно от министерствата не е взело мерки за изваждане на плавателните съдове, само в МТИТС се вижда лъч светлина.
Съседите
Проблемът в Румъния е бил решен изключително бързо. Там обществото отдавна е разбрало каква опасност – екологична и за живота на хората са останките от потънали плавалателни съдове. Съседите са открили над 300 останки. Много малка част от тях обаче представляват реална опасност за корабоплаването. Държавата е подкрепила изчистването на бреговете, а по програма на ЕС тази задача е била започната. Европейският съюз финансира изваждането на потънали кораби в румънски води със сумата от 72 млн. евро.
В България ще бъде необходима много по-малка сума, но никой не дава ход на нещата. При нас поради редица законови спънки и недомислици, институциите са заплетени в собствените си разпоредби. Толкова са се запънали, че простичките решения за разрешаване на операции по вадене се бавят с месеци, а схеми и кражби се допускат безнаказано, както maritime.port.bg вече доказа.
Лична заслуга
През годините единствено Изпълнителна агенция “Морска администрация” прави отчаяни опити за убеждаване на по-горните инстанции, че този проблем е от национално значение. Лична заслуга в този случай има изпълнителният директор на агенцията, к.д.п. Сергей Църнаклийски – под негово ръководство е изготвена, очакващата излизане в Държавен вестник, “Наредба за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България”. Излизането на наредбата се очаква от повече институции имащи касателство с потъналите кораби.
Въпрос на време е да видим дали и след обнародване на наредбата и определяне правилата за вадене на потънали кораби, Държавата ще реши проблемите свързани с тях.
maritime.port.bg – България
