ВРЪЩАТ ТАНКЕР BADR НА ЛИБИЯ

Танкер BDIN (ex. BADR), снимка: И. Колев, Maritime.bg

Танкер BADR (сега BDIN) трябва да бъде върнат на либийския собственик GNMTC. Това на практика е решено с постановление на съд в Бургас, с което е отменена продажбата на кораба от ЧСИ, сочи справка на Maritime.bg.

Припомняме, че либийската държавна танкерна компания буквално заседна в българското юридическо блато и над 2 години опитва да освободи кораба си, след като българско ДЗЗД опита да го придобие с твърдение, че има законна ипотека над него.

Такава ипотека не съществува в правния мир, според нотариуса, „изповядал“ сделката в Гърция.

През цялото време либийската страна твърдеше, че е заложник на незаконосъобразна практика, осъществена с подкрепата на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Maritime.bg публикува цялото решение на съд в Бургас:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  ІV-775

гр.Бургас, 25.04.2019г.

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела Михова

                                                                         2.Мл.с. Ваня Ванева

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1293 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по повод постъпила частна жалба с вх. №5204/06.02.2018г., от „Л.Н.ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Тоуати – директор, чрез пълномощника адв. И.Л. ***, срещу Заповед за изпълнение №258/12.01.2018г. по ч.гр.д. 8812/2017г. на БРС.

         Със заповед за изпълнение №258/12.01.2018г. БРС е разпоредил длъжникът „Либиан Навигатор ЛТД“ – държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Туати – директор да заплати на „Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД“, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ №120Д, представлявано от Асен Кавдански, – пълномощник, на Тимур Омар Шамсалдин, управител на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, със съдружници: 1. „Тектона“ ЕООД, ; 2. „Моран Трейд“ ЕООД, ; 3. „Моран Уест“ ЕООД , сумата от 9 230 362 американски долара, представляваща вземане, обезпечено с Морска ипотека №1352/14.09.2017г., учредена пред Нотариус Йоанна Йоанну Андреадаки, със седалище: Република Гърция, гр.Атина, върху танкер за суров петрол „БАДР“, рег.№089536, ИМО 93546426, официален номер ТР1012, международен знак 5АWN, Знаме Либия, пристанище на корабния регистър: гр.Триполи, Република Либия, собственост на „Либиан Навигатор ЛТД“, спрямо който е постановен арест в пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас, със Заповед № Б-ЗА-9/20.11.2017г. на И.Д. Директор на Дирекция „Морска администрация Бургас“, Капитан на пристанището, издадена въз основа на Обезпечителна заповед от 17.11.2017г. по ч.т.д. №318/2017г. на БАС, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 21.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 306 477,56 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №8812/2017г. на БРС. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта. Издаден е изпълнителен лист.

         В частната жалба се твърди, че Директорът на Дирекция „Морска администрация Бургас“ е издал Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018г. за забрана за отплаването от пристанище Бургас на моторен танкер „Бадр“, която е връчена на корабния агент същия ден. На същия ден била връчена и призовка за принудително изпълнение от ЧСИ Т.К., основана на изпълнителен лист, издаден от БРС по ч.гр.д. №8812/2017г.

         Посочва се, че чрез посочените два акта от 31.01.2018г. корабособственикът Л.Н.Лтд. Малта е узнал за наличието на Заповед №258/12.01.2018г. на БРС, издадена в полза на „Булгаргеомин” ЛТД ДЗЗД.

         Твърди се, че Л.Н.Лтд не се намира в никакви правоотношения със заявителя, а документът, представен от последния „Морска ипотека“ е неистински, не е подписан от корабособственика и не е издаден от гръцки нотариус. Сочи се, че документът не носи подписите на страните, а само нотариални подписи и печати, което го прави нередовен от външна страна. Твърди се, неистинност и на представеното „Уверение“ от гръцкия нотариус Йоана Андреадаки, с което тя е потвърдила, че ипотеката е вписана в регистъра за морски ипотеки – корабния регистър.

         На следващо място се посочва, че задържането на кораба причинява щети в размер на 15 000 щатски долара дневно, а призовката задължава капитана на кораба да застане на кей на 08.02.2017г. за извършване на опис. Сочи се, че заставането на кей представлява значителна опасност с оглед авария или пожар, а от друга страна маневрирането с кораба би струвало около 50000 евро по действащите цени, приложими на пристанище Бургас.

         Твърди се недопустимост на заповедното производство, тъй като липсват предпоставките по чл. 411, ал.2, т.3-4 от ГПК. Посочва се, че е допуснато изпълнение срещу чуждестранно лице, с адрес и седалище в Малта, което няма място на дейност на територията на страната.

         Твърди се, че като заявител в производството е допуснато дружество по ЗЗД, което изобщо не притежава процесуална правоспособност съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК. Посочва се, че липсва конкретно и изрично волеизявление на който и да е от съдружниците в ДЗЗД спрямо заповедния съд и поради това е налице недопустимо производство с неправосубектен заявител и титуляр на вземането по издадения изпълнителен лист, което следва да се прекрати, а заповедта за изпълнение да се обезсили.

Поради гореизложеното се иска от съда да отмени Разпореждането за незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен лист.

Постъпил е отговор на частната жалба от „МОРАН УЕСТ“ ЕООД, действащо чрез управителя Венцислав Кръстев, „МОРАН ТРЕЙД“ ЕООД, действащо чрез управителя Димитър Борисов и „ТЕКТОНА“ ЕООД, действащо чрез Венцислав Кръстев, и трите дружества в качеството им на съдружници в гражданско дружество „БУЛГАРГЕОМИН“ ЛТД ДЗЗД,.

В отговора се навеждат доводи за недопустимост на производството, поради просрочие на частната жалба, като се твърди, че същата е входирана 5 дни след изтичане на преклузивния срок, в който длъжникът е могъл да предприеме действията, предоставени му по закон, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

По същество са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че представените от длъжника писмени доказателства са недопустими в настоящото съдебно производство. Сочи се, че представеното Удостоверение от Пристанищна администрация, Триполи, Република Либия, представлява документ с невярно съдържание.

Твърди се, че длъжникът използва два еднакви официални документа, издадени от компетентни органи на Либийската държава, отнасящи се до един и същ обект на правния мир – кораба БАДР, но с различно съдържание.

На следващо място се твърди, че всички наведени доводи на длъжника, некасаещи заповедното производство, са изцяло безпредметни и не подлежат на съдебен контрол в настоящото производство.

Посочва се, че молбата на длъжника за обезсилване на Заповедта за изпълнение е несъстоятелна и недопустима, а доводите за нея са неоснователни. Твърди се, че дружество „БУЛГАРГЕОМИН“ ЛТД е предприело необходимите действия, за да афишира правното си статукво и да предприеме по легален начин действия по събиране на вземанията си.

Оспорва се и доводът, наведен в частната жалба, че в процесния случай липсват предпоставките по чл. 411, ал.2, т.3-4 от ГПК. Твърди се, че към настоящия момент корабът „БАДР“ е на рейд на пристанище Бургас, същият многократно е акостирал на пристанището в гр. Бургас, поради служебните му правоотношения с трети страни и дейността му като товарен кораб.

Твърди се, че няма съмнение, че дружество „Л.Н.ЛТД“, собственик на кораба „БАДР“, има място на обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Поради гореизложеното се иска от съда да остави частната жалба срещу Заповед за изпълнение № 258/12.01.2018г. без разглеждане, поради подаването й извън преклузивния двуседмичен срок, евентуално да я отхвърли като неоснователна.

За установяване на твърдените обстоятелства, страните са представили множество писмени доказателства.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и преценка на представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 275 от ГПК, частните жалби се подават в двуседмичен срок от съобщаване на подлежащия на обжалване акт и спазването на този срок е условие за тяхната допустимост.

Допустимостта на депозираната частна жалба в настоящия случай зависи от редовността на връчването на процесната заповед.

Съгласно чл. 418, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

В настоящия случай, видно от приложеното по делото съобщение /л.199 от първоинстанционното производство/, от ЧСИ с изх. №336/05.02.2018г., към поканата за доброволно изпълнение, с която е връчена Заповед№258/12.01.2018г., ЧСИ е приложил копие от заповедта и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея. Липсва връчване на копие от документа, въз основа, на който е издадена заповедта, което е в противоречие с изискването на чл. 418, ал.5, изр. посл. от ГПК.

Видно от материалите по делото, поканата за доброволно изпълнение е връчена на 18.01.2018г., по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, на адреса на дружеството КА „Уайт груп“ ЕООД, посочен като корабен агент, a е следвало да бъде връчена на адреса на длъжника, посочен по делото и вписан в заповедта за изпълнение.

Съгласно разпоредбите на процесуалния закон редовни са личното връчване, връчването на представител, което се приравнява на лично връчване и връчването на друго лице в хипотезата на чл. 46 ГПК. В заповедното производство заявителят е посочил адрес на длъжника, представил е заверен превод на справка от Търговския регистър на Република Малта с актуални данни /л.109 от първоинстанционното производство/ и същият адрес е вписан в заповедта за изпълнение. Извън хипотезата на чл. 46 ГПК връчването на лица различни от адресата е редовно само ако са посочени от него по делото – съдебен адресат, пълномощник, законен представител.

Дори и да се приеме, че в настоящия случай има сключен договор за агентиране, корабният агент, като лице за контакт, би могъл единствено при условията на чл. 46 ГПК да получи съобщението, само ако е съгласен да го приеме, което изисква по отношение на него да се извърши лично връчване, удостоверено с подпис. Съгласието да се приеме съобщението задължително се вписва и се удостоверява с подписа на лицето.

Ето защо, като е приложил чл.50, ал.2 от ГПК, ЧСИ е накърнил правата на длъжника, тъй като е липсвало съгласие да се предаде съобщението на адресата. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение №137/11.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №120/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Определение №300/19.02.2019г., постановено по ч.гр.д.1295/2018г. по описа на БОС.

Няма спор, че когато не може да се докаже редовно връчване на съобщение, от което започва да тече преклузивен срок за извършване на процесуално действие, винаги се приема, че действието е в срок.

Поради гореизложеното постъпилата на 06.02.2018г. частна жалба по чл.419 от ГПК, от „Либиан Навигейтър“ е подадена в срок и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по съществото на спора, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е започнало по заявление, подадено от „Булгаргеомин“ ЛТД ДЗЗД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника „Либиан Навигейтър“ ЛТД, за сумата от 9230 362,00 американски долара, представляваща вземане срещу ипотекарния длъжник – „Либиан Навигейтър“ ЛТД, въз основа на морска ипотека №1352 от 14.09.2017г. върху кораба „БАДР“, с нотариална заверка на нотариус Йоана Андреадаки, с район на действие Атина, Гърция.

Видно от заявлението, същото е подадено от гражданско дружество по ЗЗД, за което няма спор, че не може да бъде страна по съдебни производства, тъй като не разполага с изискуемата за това процесуална легитимация.

С Определение №7725/24.11.2017г., районният съд е отхвърлил подаденото от Булгаргеомин ДЗЗД заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, мотивирайки се с обстоятелството, че по делото липсват доказателства, длъжникът, чието седалище е в Малта, да има място на дейност на територията на Република България, поради което не са налице условията за издаване на заповед по чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК.

Срещу това определение е подадена частна жалба от заявителя с вх. №45058/29.11.2017г., въз основа, на която е образувано ч.гр.д.1829/2017г. по описа на БОС, приложено по настоящото дело. Видно от материалите по това дело, частната жалба е подадена от „Булгаргеомин“ ЛТД ДЗЗД /т.е. отново от неправосубектна страна/, представлявано от пълномощника А.К., чрез адв. Рубен Николов.

След проведения инстанционен контрол, с Определение №58/10.01.2018г., постановено по ч.гр.д. №1829/2017г. по описа на БОС, въззивният състав е постановил, да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Районният съд, съобразявайки се със задължителните указания, дадени му с горепосоченото определение на БОС, е издал Заповед №258/12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, чието незабавно изпълнение е предмет на настоящото производство по чл. 419, ал.1 от ГПК.

Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 или чл. 417 ГПК, защитата на длъжника срещу издадедана заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение съгласно чл. 414 ГПК. В този смисъл е Определение №283/17.03.2011г., постановено по ч.т.д.№746/2010г. на ВКС.

Легитимиран да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение е длъжникът и жалбата му може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Проверката, която извършва съдът на съответния акт по чл. 417 от ГПК е дали е редовен от външна страна. Никакви материалноправни възражения, касаещи акта не могат да се обсъждат в това производство. Такива могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 422 от ГПК.

На първо място, съдът е длъжен да извърши проверка дали по делото участват правоспособни страни, както и да следи за процесуалната легитимация на страните във всеки етап от развитие на производството, тъй като това е едно от условията за неговата допустимост.

Видно от материалите по делото, заявлението за издаване на заповед е подадено от „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, което е гражданско дружество.

Настоящият състав намира, че така подаденото заявление изобщо не е било годно да сезира заповедния съд, за да се развие производството. Няма никакъв спор, нито в теорията, нито в съдебната практика, че гражданското дружество по ЗЗД не е правен субект и няма как да бъде страна в съдебен процес, тъй като не притежава изискуемата за това легитимация. Поради това заявлението по чл. 417 от ГПК, подадено от неправосубектна страна е било недопустимо и е следвало да се отхвърли.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, което означава, да съдържа името и адреса на заявителя и на длъжника, носители на права и задължения. В случай, че някой от тях не притежава изискуемата се процесуална легитимация, то няма спор, че претендираното вземане, не може да бъде предмет на съдебна защита нито в това производство, нито и в обусловените исково и изпълнително.

Липсата на процесуална правосубектност е констатирана с няколко акта, постановени по дела, между същите страни и представени в настоящото производство – Определение №11/08.10.2018г., постановено по търговско дело №340/2018г. по описа на БОС; Определение №63/01.03.2019г., постановено по ч.т.д. №38/2019г. по описа на БАС, с което е потвърдено прекратителното определение на окръжния съд. Изводи за липса на правосубектност на заявителя Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД са изложени и в Определение 60/29.01.2018г., постановено по ч.т.д. №19/2018г. на ВКС, в което е прието, че едно такова образувание /дружество по ЗЗД/ е винаги неправосубектно и подадена от него молба, практически не е годна да сезира съда.

Настоящият състав споделя изцяло правните изводи, приети в горепосочените съдебни актове, относно липсата на правосубектност на Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД и намира, че това представлява самостоятелно основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

Следва да се отбележи, че в настоящия случай, от документа, въз основа, на който се иска издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК е видно, че ипотекарен кредитор е дружество с ограничена отговорност – Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД – това е записано в ипотечния договор. Дори да се приеме, че става въпрос за грешно извършен превод, повод за който е абревиатурата ЛТД в наименованието и всъщност страна по ипотечния договор е Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД /нещо, което настоящият състав няма основание да приеме, а и липсват подобни твърдения/, то в ипотечния акт не фигурират никъде съдружниците в това дружество – „Моран Трейд“ ЕООД, „Моран Уест“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД, трите дружества, които твърдят да са субекти на правата, произтичащи от ипотеката. А няма спор, че страните по материалното правоотношение следва да са тези, които са посочени в извънсъдебното изпълнително основание по чл. 417, т.6 – в случая ипотеката. Това обстоятелство също представлява самостоятелно основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

По изложените съображения настоящият въззивен състав намира,че следва да се отмени Разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед №258/12.01.2018г., а издаденият  въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2018г. – да се обезсили. Останалите искания, направени от частния жалбоподател /но не с частната жалба, а в последващ етап от развитие на производството/, за обявяване недействителността на процесната заповед или евентуалното й обезсилване, са неоснователни, тъй като съдът в настоящото производство по чл. 419 от ГПК не разполага с подобни правомощия.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

При този изход на делото, право на присъждане на разноски има частният жалбоподател, който претендира разноски в общ размер 76 097,96 лв., от които: държавна такса – 15лв., такси за преписи – 27 лв., адвокатско възнаграждение 73 833,01 лв ., разноски за езикови преводи -2222, 95 лв. Искането за присъждането им е направено своевременно, представени са доказателства за плащане. Насрещната страна е оспорила претендираното адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност, както и поради обстоятелството, че е заплатено от дружество, което не е страна по настоящото дело. Това възражение е основателно. Видно от представените платежни документи, а и предвид изричното изявление на процесуалния представител на частния жалбоподател, че възнаграждението е заплатено от застрахователя на кораба „БАДР“, то настоящият състав намира, че не следва да се присъжда, тъй като не представлява разноски, направени/заплатени от страна в производството, каквото е изискването на чл. 78 от ГПК, а са направени/заплатени от трето за производството лице, съгласно правоотношение между него и страната, което няма отношение към настоящото производство. Останалите разноски: държавна такса – 15 лв., такси за преписи – 27 лв., разноски за езикови преводи – 2222,95 лв., в общ размер 2264,95 лв., следва да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 258/12.01.2018 г. по ч. гр. д. № 8812/2017 г. на Районен съд- Бургас, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №258/12.01.2018г., по ч.гр.д.№8812/2017г. на РС-Бургас Изпълнителен лист от 12.01.2017г.

ОСЪЖДА „Моран Уест“ ЕООД,  Моран Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД в качеството си на съдружници в „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД да заплатят на Л.Н.ЛТД“- държавно дружество, сумата от 2264,95 лв /две хиляди двеста шестдесет и четири лв. и деветдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по в.гр.д.№1293/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд, от които: разходи за извършени езикови преводи в размер на 2222,95 /две хиляди двеста двадесет и два лв. и деветдесет и пет стотинки/ лв., държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лв., такси за преписи 27 /двадесет и седем/ лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg