За въвеждане на държавна мониторингова програма за изследване на водите в едномилната крайбрежна зона на Черно море, където се развиват двучерупчестите видове (мидите), предлагат от браншовите сдружения.
Тази идея беше обсъдена на последното заседание на Консултативния съвет по рибарство към министъра на земеделието, храните и горите, който се проведе в МЗǡГ с участието на техни представители, пише в-к Черно море.
Развъждането на черни миди като аквакултура върви много добре и вече има десетки мидени ферми по черноморското ни крайбрежие. В момента пазарът им е основно у нас, Румъния и още някои балкански страни.
Тенденцията е да се разширява и вече започва да пробива в Ирландия, Великобритания, Италия и др. На европейския пазар обаче има регламент, който задължително изисква документ за гарантиран произход и качество на продукцията, обясниха за в. „Черно море” от бранша.
По техните думи проблемът е, че у нас още липсва зониране и класифициране на районите в морето. И още нещо – нуждаят се от специална лаборатория, в която да се изследват качествата на мидите. Засега имало само една в София.
Затова рибарите поискали по време на Консултативния съвет при министъра да се направи отделна лаборатория специално за техните нужди, защото към отглеждането на двучерупчести се насочвал бизнес със сериозен потенциал, развитието на който зависело от нейното създаване.
За мидите е важно да се знае къде е извършен уловът им и затова морското ни крайбрежие трябва да бъде зонирано и класифицирано, подчертаха от бранша.
По регламента на Европейската комисия са въведени три категории за качеството на водата в тези зони: А,Б,С, за да има гарантирана сигурност за качеството на уловените миди.
Другата болка на рибарите е, че досега никой не е направил цялостно изследване на запасите от видовете бели миди, които живеят на различни дълбочини в морето. А става дума за видове, които придобиват стопанско значение, и за тяхната преработка се създават фабрики, ангажирани са стотици лодки и рибари. В задълбоченото научно изследване на белите миди трябва да бъдат включени и уредите за техния улов, за да се види влиянието им върху морското дъно, настояват още от бранша. И след това най-после Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към МЗХГ да излезе с решение кои точно видове уреди са разрешени и кои са забранени. Сега в Закона за рибарството и аквакултурите само пише, че се забраняват траленето и драгирането и нищо повече.
