Първостепенна задача пред основаното през 1892 г. Българско търговско параходно дружество е изграждането на корабен парк. Дружеството е с държавен и частен капитал, което предопределя преплитането на различни интереси при поръчката на параходи. Освен изискванията за определен тонаж и скорост е взета под внимание възможността на борда им да се поставят и фундаменти за оръдия, за да бъдат плавателните съдове използвани и във военно време.
Първите два кораба дружеството поръчва в корабостроителницата „Ричардсън и Сие“ на река Тайн във Великoбритания. През пролетта на 1894 г. със задачата да надзирава строителството им е командирован мичман I клас Станчо Димитриев, чиято основна задача е да провери дали е изпълнено искането корабите да са пригодени за носене на оръдия.
На 11 юни 1894 г. успешно са извършени изпитания на първия от двата поръчани парахода – „Борис“. Той е с дължина 67.10 м, ширинa 9.75 м и товароподемност 894 т; развива скорост от 12 възла. На борда си може да приема до 50 пасажери в първа и втора класа.
Окончателното приемане на кораба става на 13 юни, а още на следващия ден той отплава за България. Българската дипломация успява да издейства от великия везир на Османската империя правото на борда на новите кораби да се вее българският флаг. Последното е дипломатически успех, предвид васалния статут на Княжеството към този момент.
На 2 юли с. г. първият български морски търговски кораб „Борис“ влиза във Варненския залив. На следващия ден, 3 юли 1894 г., е извършено тържественото му освещаване и издигане на българския флаг.
Параходът започва редовни рейсове между българските черноморски пристанища. Корабът и неговият екипаж вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война, превозвайки провизии за българските части. През февруари 1913 г. снабдява с топли дрехи и храна бедстващите в снежна буря български части, защитаващи Булаирската позиция, с което си спечелва името „параход-спасител“. По време на Първата световна война корабът за кратко служи като плаващ хотел за германските водосамолетни екипажи, а в последствие е използван и като минен заградител.
След войната е реквизиран от френските окупационни части и използван при евакуацията на остатъците от армията на генерал Врангел. При изпълнение на тази задача, на 13 ноември 1920 г., на ок. 60 мили южно от Севастопол, параходът е блъснат от руския кораб „Кронщат“ и бавно започва да се пълни с вода. Екипажът се евакуира успешно на борда на руския кораб, но „Борис“ загубва битката с морето и след няколко часа потъва.
