„За“ и „против“ руската плаваща атомна централа

Въпреки критиките от страна на природозащитниците първата плаваща атомна електроцентрала в Русия е готова да заработи. Може ли да издържи на цунами? И дали е по-адекватно тя да се сравнява с „Чернобил“ или с атомен ледоразбивач?

Материал на Russia Beyond

„Плаващият Чернобил“ или „Чернобил на лед“ – първата плаваща атомна електроцентрала в историята на Русия вече се появи по първите страници на западния печат и предизвика критики от страна на международни организации за защита на околната среда. Централата на име „Академик Ломоносов“, която е първата по рода си, ще осигурява електроенергия за руския далекоизточен Чукотски автономен окръг и може да обслужва и други държави по цял свят.

Според критиците този проект не само създава риск от още една ядрена катастрофа, но и допринася за промяната на климата, като доставя електроенергия за въглищните мини в района. Но дали той е толкова опасен, колкото изглежда на пръв поглед?

Повече от десетилетие работа

Reuters

„Академик Ломоносов“ се заражда като част от амбицията на Русия да развие Арктика, Северния морски път и богатия на минерали Чукотски автономен окръг. Разработката на централата е поръчана от „Росенергоатом“ (част от „Росатом“) на базирания в Санкт Петербург „Балтийски завод“ – една от най-големите корабостроителници в Русия. Строителството и изпитанията ѝ продължават повече от десетилетие – от началото на 2007 година.

Тази година централата най-накрая премина всички тестове и бе предадена на „Росенергоатом“ в началото на юли. Компанията притежава лиценз да оперира атомната електроцентрала за период от 10 години до 2029 година. Плановете са плаващото съоръжение да бъде транспортирано до пристанището в Певек, Чукотка през август и да започне да произвежда първите киловатчасове електричество през декември 2019 г., след като преминат всички тестове на поддържащата инфраструктура.

Павел Лвов/Sputnik

Платформата с дължина 144 м, на която са разположени два атомни реактора КЛТ-40, може да произвежда до 70 мегавата електричество и 50 Гкал/ч топлоенергия – достатъчно, за да задоволи нуждите на 100 000 души (това се равнява на около 7% от средното производство на голям комерсиален реактор в САЩ).

Чукотка не е толкова гъсто населена (в окръга живеят около 50 000 души, а в Певек населението е 5000), но електроцентралата ще захранва и пристанището в Певек и фирмите за добив на природни ресурси в региона. Планира се и плаващата атомна електроцентрала да замени съществуващите производствени мощности на енергийния хъб Чаун-Билибино (Чаунската ТЕЦ в Певек и Билибинската ТЕЦ в град Билибино).

„Академик Ломоносов“ е единствената плаваща атомна електроцентрала в света – поне засега. „Росатом“ вече работи по плаващи атомни електроцентрали от второ поколение – по-малко и оптимизирано плаващо съоръжение с два атомни реактора РИТМ-200W и капацитет от по 50 Мв всеки. Според „Росатом“ вече има интерес от потенциални клиенти от Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия.

Не е „Чернобил“?

Павел Лвов/Sputnik

Критиците твърдят, че плаващата атомна електроцентрала е лоша идея сама по себе си: тя е уязвима към цунамита и терористи и ще съхранява радиоактивни отпадъци и гориво, което е опасно, ако съоръжението например се сблъска с друг плавателен съд. Според „Грийнпийс“ може би щеше да е по-евтино инвестираните средства да се вложат във възобновяема енергия (например вятърни електроцентрали) в района, вместо в поддържането на плаваща електроцентрала.

Други експерти обаче отбелязват, че плаващият ядрен реактор сам по себе си не бива да е причина за тревога – атомните реактори захранват подводници от десетилетия, а самата идея не е нова – американски военен кораб от Втората световна война е включен към мрежата на Панама, където осигурява електричество както за цивилни, така и за военни цели чак до 1976 година.

Да се сравнява плаващата атомна електроцентрала с „Чернобил“ е тактика за сплашване, смятаДейл Клайн, който е бивш ръководител на Комисията за ядрено регулиране при американския президент Джордж Буш. „Целта е хората да се накарат да си помислят за някакъв инцидент. Няма научна основа – целта на подобни изявления е хората просто да се уплашат“, казва той.

Руските разработчици на проекта са съгласни с това мнение и твърдят, че е напълно неоправдано тези два проекта да се сравняват. Според тях централата е построена така, че да устои дори на цунами от 9-а степен. „Това са безпочвени твърдения, просто начинът, по който работят самите реактори, е различен“, обясни пред CNN главният инженер на „Ломоносов“ Владимир Ириминку, който отговаря за опазването на околната среда. „Разбира се, случилото се в Чернобил не бива да се повтаря… А и плаващата електроцентрала ще е позиционирана в арктическите води, така че постоянно ще се охлажда и няма да има липса на студена вода“.

Решение за отдалечените райони

AP

Що се отнася до предложението за алтернативата с вятърната енергия, руските експерти са на мнение, че тя има недостатъци. „Генераторите на вятърна енергия са ефективни за захранването на отделни домакинства, но не могат да захранят с електричество цяла една област в индустриален мащаб“, твърди главният анализатор от TeleTrade Пьотър Пушкарьов. „В Европа има и хора, които повдигат въпроса за екологичния аспект на вятърните генератори: има твърдения, че техните вибрации въздействат върху локалната флора и фауна и нарушават екосистемата. Това на свой ред може да е още по-видимо в Арктика, а и ще е скъпо и по-трудно физически там да се инсталират вятърни електроцентрали“.

„Основното предимство на тази централа се крие в нейната мобилност и възможността тя да работи в продължение на 15 години без почивка. Освен това няма да има радиоактивни отпадъци на земята, след като тя приключи своята експлоатация“, смята експертът от Международния финансов център Гайдар Хасанов. „Въпреки че е по-скъпа за поддръжка от алтернативните енергийни генератори, трябва да разберем, че в централната част на Русия 1 кВ/ч енергия струва 6 рубли ($0,095), а в Чукотка цената му е около 17 рубли ($0,27), което прави централата интересна за районите без изградени електроснабдителни мрежи“.

Непотопяем шлеп?

Лев Федосеев/TASS

Разработката на проекта отнема повече от десетилетие и сега ще е далеч по-рационално и лесно той просто да бъде тестван в действие, вместо да се водят дискусии дали изобщо ни е нужен, смята Пьотър Пушкарьов. „Разбира се, той трябва да бъде тестван в отдалечен район, където е трудно да се доставят големи обеми енергия, които не могат да се произведат на местно ниво“, казва той. „Това трябва да се направи в район, който трябва да се развие и където хората чувстват необходимост това да се случи“.

Като физик по образование, експертът твърди още, че идеята за плаваща атомна електроцентрала може да се окаже по-безопасна от която и да е атомна електроцентрала на земята. „Ако плаващата атомна електроцентрала бъде стабилизирана на водата и бъде подсигурена адекватно технически, то тя ще работи с по-малко рискове от всяка АЕЦ на земята.  Вълните, водните течения и дори цунамитата в океана няма да са никакъв проблем за блока“, твърди той.

Getty Images

Според него заплахата за каквото и да било разрушение или екстремни външни условия в този случай се минимизират, за разлика от ситуации, където реакторът например би могъл да стане жертва на земетресение на земята. „Това няма да се случи в океана, ако „Ломоносов“ е проектиран правилно, както твърдят разработчиците му. Неслучайно нашият флот от атомни ледоразбивачи служи надеждно и непрекъснато в Арктика още от съветски времена. А „Академик Ломоносов“ на практика е непотопяем шлеп със същото атомно „сърце“ като руските атомни ледоразбивачи“.

Източник RB
Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg