Разказва кап. Александър Александров
Случайно или не, но включването ми в състава на проекта „АБОРА”, стана в духа на разказите от „Старогръцки легенди и митове”. Интересът ми към подобен род събития датира още от ученическите години. По-късно по време на плавателната ми работа се случи срещата с кап. Г.Георгиев в Порт Елизабет, появиха се предложения за включване в околосветски плавания и експедиции до полюса.
Преди няколко месеца прочетох, че край Варна, в Белослав, се строи тръстиковата лодка „АБОРА IV” и отидох да видя как върви строежът й. В района на Музея на стъклото, на няколко метра от канала към пристанище Варна-Запад имаше само дървено скеле, знамена на няколко държави и дълга дървена маса под няколко дървета. Помислих си, че щом има маса, тая работа ще я бъде. По-късно реших отново да посетя стапела и вече видях основните елементи на бъдещия древен кораб.
Обсъдихме с мой близък идеята да бъде направено предаване за инициативата и строежа на лодката, за което той се срещна с ръководителя на експедицията д-р Доминик Гьорлиц от Германия, близък приятел и последовател на норвежския изследовател Тур Хейердал. Скоро след това се запознах лично и с Доминик. Той ми обясни най-важното около проекта „АБОРА”, а аз му предложих да участва с негови филми в събитие на морска тематика, което предстоеше да организирам. Полюбопитствах как е осигурено плаването, преминаването през Босфора и Дарданелите, състава на екипажа, морската екипировка и т.н. Оказа се, че има доста обширно поле за действие, а в експедицията нямаше специалисти в тази морска област. Доминик ми предложи да бъда консултант. Сработихме се много бързо. Вероятно поради общите интереси, влечението към откривателството и приключенския дух на начинанието … На този етап все още нямах ясна представа как ще се развият нещата по-нататък, но предусещах, че ще участвам и в плаването.
Разпределихме си работата така, че освен определянето на конкретните задачи, свързани с плаването, подготвях предложения за решаването им, водех необходимата кореспонденция, пътувахме за набавяне на снабдяване. По отношение на преминаването на турските протоци, спирането и плаването в турски териториални води се наложи да се срещнем с турския консул в Бургас Н.Пр. Нурай Иньонтепе. Впоследствие той посети строежа на лодката в Белослав и оказа решаващо съдействие за цялостното плаване и посрещането на експедицията в турските пристанища.
Горещите летни дни поставяха на изпитания силите и нервите на многонационалния екипаж. Наш представител в него беше Теодор Роков от Археологическия музей. Обстановката беше напрегната, но участниците успяваха да запазят самообладание.
Последните седмици преди отплаването бяха особено напрегнати. Възникваха множество затруднения, които винаги съпътстват новите събития. Без изключителната и всеотдайна подкрепа и практическа работа на редица наши съграждани, специалисти, ръководители от държавната администрация, местните власти и неправителствения сектор, начинанието едва ли щеше да има успешно начало и развитие. Всички участници в експедицията трябва да са им благодарни.
Междувременно с Доминик Гьорлиц участвахме в организираната панорама на морските филми, където той предостави негови документални филми за предишните му експедиции на море по проекта “АБОРА”.
Поради редица обективни причини датата на отплаването беше променяна и насрочена за 16 август в 18:00 ч. от акваторията на Яхт-клуб „Кап.Г.Георгиев”. Но преди това в Белослав трябваше да придърпаме лодката с няколко метра напред, така че за деня на спускането й, тя да бъде възможно най-близо до водата. За целта използвахме специализиран кран с обсег на стрелата близо 50 м. На 01.08.2019 г. при много добра организация от страна на Община Белослав „АБОРА IV” беше кръстена от Корнелия Лоренц, близка на Доминик и участничка в предишни негови експедиции. Спуснахме тръстиковата лодка на вода и я швартовахме на близкото кейово място. Това стана с помощта на влекача „Алкаид” на „БМФ”. Няколкото дни престой бяха използвани за довършителни работи и поемане от тръстиката на необходимото количество влага. Последваха кратки изпитания в езерото и провлачване до яхт-клуба, също с изключително важното съдействие на ръководството и служителите на Параходство БМФ и Българска морска камара. Домакинството в клуба беше осигурено от ръководството на пристанище Варна-Изток, а логистичната подкрепа и морските изпитания бяха осъществени с помощта на Иво Танев и собствениците на яхтата „Маринела 3”. Морските изпитания бяха проведени в акваторията между н.Галата, вълнолома и крайбрежната ивица. Имаше около 4 бала вятър и вълнение от североизток. Заслужава да бъде отбелязано, че лодката и стъкмяването издържаха, без каквито и да са повреди. Нямаше никакво загребване на вода, независимо, че вълнението беше сериозно, въпреки че бяхме в залива.
Времето преди отплаването беше разпределено буквално по часове и минути. На 16 август следобед се състоя тържествено изпращане, на което присъства и кметът на Варна г-н Иван Портних. В 18:00 ч. отдадохме вързалата и с помощта на „Маринела 3” се насочихме към открито море. В 21:00 ч. източно от н.Галата освободихме буксира и с попътен севетоизточен вятър се насочихме към Босфора.
Плавахме покрай брега. Вятърът запазваше силата и посоката си, но вълнението ставаше по-неприятно, тъй като се появиха вълни от различни посоки. Лодката, платното и такелажа вече изпитваха по-сериозни въздействия. Все пак напредвахме по посока на Истанбул със средна скорост около 3 възла. На паралела на Бургас се появи възможност да се отбием там. На практика това не стана по редица обективни причини, свързани главно с недостига на време за цялостното завършване на експедицията. Колкото наближавахме протока, толкова времето ставаше по-неблагоприятно. Определенията показваха, че ще достигнем входа с отклонение от около двадесетина мили на запад. От силното клатене няколко от вертикалните килове се счупиха. Тези килове представляваха талпи с дължина 4 м. и служеха като успокоители и за подобряване на маневреността на лодката. Доминик беше открил наличието на тези елементи на старинни праисторически рисунки и ги приемаше за негов принос в съвременните експедиции, доколкото Хейердал не ги е използвал преди това. Плавателната практика беше показала, че те наистина вършат добра работа. Счупването им напомни, че е трябвало да бъде намерен по-добър материал.
Така или иначе на 19.08.2019 г. около обед подходихме към турския бряг. Както беше уговорено предварително, очакваха ни два катера на турските спасителни служби. Единият ни взе на буксир. Влязохме в живописното рибарско пристанище Румелифенери на свечеряване, за да изчакаме подходящо време за преминаване на протока. Турците ни посрещнаха много радушно. Вечерта отпразнувахме благополучното завършване на този етап от плаването. Следващият ден беше отделен за набавяне на дървен материал за възстановяване на киловете, преглед на състоянието на корпуса и стъкмяването. Късно следобед се снехме и насочихме за преминаване на Босфора отново с помощта на двата катера. Плаването мина без проблеми. Вечерта на 20.08.2019 г. се швартовахме в Каламъш Марина, яхтено пристанище за 4500 яхти на азиатския бряг, южно от контейнерния терминал „Хайдар Паша”. Следващите няколко дни минаха в подмяна на киловете, подобрения в платното и някои организационни дейности. Наред с това лодката беше посетена от представители на големите световни медии. Доминик даде много интервюта.
Моята уговорка за участие в плаването беше до тук. Прибрах се във Варна с автобуса от Истанбул на 24.08.2019 г.
Като всяко нерутинно начинание и това беше съпътствано с редица неизвестности и затруднения от обективен и субективен характер. Не е за пренебрегване факта, че съставът на 12 членния екипаж е международен. С изключение на един американец, по един холандец и руснак и двама бълагари останалите са германци. Продължителната работа на брега в разгара на лятото, тясното пространство на лодката по време на плаването и непривичните дейности бяха изпитание за нервите на всеки един от мореплавателите, особено като се има предвид, че те не са професионални моряци. Участието им в експедицията е на доброволни начала. Все пак може да се приеме, че първия етап до Истанбул премина успешно, без здравословни проблеми в екипажа и особени щети по лодката.
Въпрос на прозорливост и далновидност е участниците в подготовката и провеждането на експедицията от българска страна да се съберат и оценят подобаващо извършената работа и нейното значение за нашето общество. Особено като се отчете факта, че на територията на нашата страна са битували древни цивилизации, а само в района около Варна има достатъчно доказателства за това. Такива експедиции не се правят всеки ден. Напълно е възможно, забързани в дребнавото си ежедневие, да не успеем да осмислим своевременно мащабността на случилото се събитие.
П.С. Междувременно на 10.09.2019 г., в потвърждение на това предположение, получих съобщение от Доминик, че Турция е изразила готовност да поеме изцяло разходите по изваждането на тръстиковата лодка „АБОРА IV” и да изгради нов музей в околностите на Анталия, където ще бъде установена подходяща изложба.
Трябва да се знае, че Д-р Доминик Гьорлиц отправи това предложение първо на нашата страна още по време на строежа на лодката, но на практика то му беше отказано.
