Нестор Табарес е знаел, че похитителите са там и чакат.
Това е 13-ия му ден на борда на танкер BRILLANTE VIRTUOSO и изглежда 54-годишният главен механик се подготвял за това, което предстои.
С максимална скорост от 13 kn и дължина 273 m, боядисаните в черно бордове на танкера навлизат в най-опасната за корабоплаването зона край Сомалия с товар за 100 млн. щ. долара.
Юли е, 2011 г., точно когато опасността от пиратски нападения в Аденския залив е най-голяма.
26-членният филипински екипаж, включващ Табарес и 57-годишния капитан Ное Гонзага, се подготвят за преход през гъмжащите от пирати води.
Моряците осигуряват на палубата бодлива тел, подготвят маркучите, поставят чучело, за да покажат, че на борда има охрана. В цитаделата осигуряват провизии, медикаменти и радио, ако най-лошото се случи.
24 моряци от екипажа изобщо не подозират какво предстои.
Корабособственикът – “Suez Fortune Investments”, е “организирал” наемането на група охранители, които ще се качат на борда край йеменското пристанище Аден и ще останат на борда през целия преход през залива.
Вечерта на 5 юли е, кап. Гонзага разпорежда спиране на машината и лягане на дрейф в очакване на охранителната група, която трябва да достигне танкера на следващата сутрин.
Корабът се намира на 12 nm от бреговете на Йемен. Морето е спокойно, има частична облачност, тихо е.
40-годишният моряк Алан Маркез е на мостика.
Точно преди полунощ той забелязва обект на радара, който приближава бързо. С бинокъл вижда моторна лодка, движеща се по лунната пътека към танкера.
Маркез успява да види 7 души, след като лодката се доближава още до танкера. Шестима са облечени с пустинен камуфлаж, държат оръжия.
Уведомява втория помощник-капитан, който донася на капитана за приближаващата лодка.
Маркез излиза на палубата.
“Кои сте вие?”, попитал морякът с приятелски тон. Тогава един от хората в лодката извадил мегафон, казвайки че те са охранителната група, която трябва да се качи на борда.
Още тогава Маркез се усъмнява – един от хората на лодката бил бос, а според първичната информация на капитана – групата трябва да пристигне на сутринта.
Морякът се обърнал за инструкции към мостика. Минути по-късно отговарят: “Спускай трапа!”.
Шестима се качват на борда на BRILLANTE VIRTUOSO.
Маркез си спомня, че имали автоматични оръжия, наподобяващи “Калашников”, пистолети в кобури на бедрата и светлокафява кожа. Следвайки протокола, морякът иска те да се идентифицират.
Последвал отказ и отнемане на радиото му. Мъжете му разпоредили да ги отведе директно при капитана.
Кап. Гонзага все още бил в кабината си, когато Маркез се появил на вратата и зад гърба му един от мъжете разпорежда: “Всички моряци да бъдат събрани на едно място”.
Маркез тръгнал кабина по кабина да буди колегите си.
След като 26-членният екипаж бил събран в малка кабина, всички разбрали, че контролът над кораба е изгубен.
Точно тогава шестимата “пирати” се разделят.
Двама се качили на мостика с кап. Гонзага, двама слезли в ЦПУ на машинното отделение с гл. мех. Табарес, а други двама останали да охраняват екипажа.
Дълго време 24-мата моряци престояли под наблюдението на двамата въоръжени, чудейки се какво се случва с техния капитан и главен механик, когато след чути изстрели помислили най-лошото.
При вида на автоматите, моряците не посмели да се разбунтуват.
В един момент на BRILLANTE VIRTUOSO бил даден ход, танкерът започнал да се движи, но никой не знаел накъде.
Изведнъж, около 0300 ч. сутринта, се чул взрив, последван от активиране на аларми. От страх – 24-мата моряци не мръднали.
Когато помещението, в което се намирали, започнало да се изпълва с дим, мъжете излезли, за да установят, че я няма охраняващата ги двойка “пирати”.
Морякът Маркез и още няколко негови колеги се насочили към мостика, където открили кап. Гонзага със свински опашки на ръцете.
Тогава е подаден сигнал за бедствие.
Към кораба се насочва американският разрушител USS PHILIPPINE SEA, част от тогавашната антипиратската мисия в района.
Гонзага разпорежда: “Подготвяйте се за напускане на кораба!”.
И тогава моряците установят, че главният механик Табарес го няма.
Настъпва паника.
Огънят вече е изключително силен и продължава да се разпространява. В някои части на кораба температурата достига до точката на топене на медта, тествайки огнеустойчивостта, която засега запазва 141000-те тона петрол от възпламеняване.
Моряците правят опит да открият своя колега, но гъстият дим не им позволява да продължат.
Около 0400 ч. всички напускат кораба на спасителна лодка и в този момент забелязват хеликоптер “Seahawk” от плаващия с пълен ход към тях USS PHILIPPINE SEA.
Екипажът на хеликоптера вижда мащабите на пожара на танкера, превозващ 4 пъти по-голямо количество петрол от злощастния EXXON VALDEZ.
Час по-късно, около 0500 ч., флотските авиатори забелязват движение на палубата. Това е главният механик Табарес, сигнализиращ с фенер. Пламъците са толкова големи, че евакуацията му с хеликоптера е невъзможна.
Табарес вижда в района военна бързоходна лодка от американския разрушител и скача зад борда на горящия танкер.
На борда на американския боен кораб, кап. Гонзага започнал своя разказ – нападателите го накарали да им предаде 100 000 щ. долара, налични в сейфа, след което се насочили към Сомалия с лодката си.
Гонзага не можел да каже каква е причината за взрива.
Когато на борда на USS PHILIPPINE SEA бил качен и главният механик – Табарес, казал, че успял да избяга от пиратите и се крил, изпускайки евакуацията.
Изминали седем часа.
До горящия танкер вече е достигнал първи влекач, обливащ го с вода, а американски военни разследващи вече били пратени да установят дали сомалийските пирати са усвоили нови брутални тактики.
С първи полет от Лондон излита и застраховател, който трябва да разбере какво наистина се е случило на танкера. Защото, ако нападението не е случай на пиратство, би било една от най-зрелищната измами в историята на корабоплаването.
Събитията от 6 юли 2011 г. са причина за започване на изключително дълга съдебна сага и криминални разследвания, по които са осъществени над 60 разпита.
Всички оцеляват в морето във въпросната нощ. Опасността е надвиснала над главите на други…
Четири дни след “нападението”, в Аден пристига гръцкият корабособственик Мариос Илиополус, който дава на всеки от екипажа по 200 щ. долара за… нови дрехи. В същото време той вече бил напълно готов с претенциите си към застрахователя, който пък възлага на сървейора Дейвид Мокет проверка на случая.
Седмици по-късно британецът Мокет се усъмнява, че изобщо не става дума за сомалийски пирати и преди да предаде на застрахователите доклада си е убит при взрив на бомба, поставена под шофьорската седалка на автомобила му.
15 месеца след смъртта на Мокет, негов познат – адвокат Роджър Стоукс, опитващ се за събере вземания, свързани с кораба, е намерен със смъртоносна рана на главата в апартамента си в Аден. Семейството му вярва, че става дума за инцидент, но в морските среди е ясно, че става въпрос за покушение, тъй като е работил по казуса с BRILLANTE VIRTUOSO.
Пет месеца по-късно, две групи застрахователи са засипани с обратни искове. Водещата компания в салвидж операцията – “Five Ocean”, се бори да получи 30 млн. щ. долара от “Royal & Sun Alliance Ins. Group”, “Zurich Insurance Group” и “Allianz”, тъй като товарът на танкера е непокътнат.
Вторият иск е от гръцкия корабособственик, който претендира да получи 100 млн. щ. долара, включващи обезщетение за други 10 компании.
В крайна сметка BRILLANTE VIRTUOSO завършва своя “морски път” на плаж в Пакистан. Корабът е нарязан на режището край Гадани.
Корабособственикът, известен със своя афинитет към скъпите и бързи автомобили, продължава да бъде изключително активен в Гърция през следващите години. Илиополус дори прави опит да купи част от Hellenic Seaways.
Към 2017 година капитан Гонзага е работил за ексцентричния грък, порязан с последното решение на съда, с което може да се запознаете тук:
