Представяне на книга за съвременните аспекти на националното и международното космическо право и връзките му с морското право


На 24 февруари 2012 г. в Представителството на Европейската комисия в България беше официалното представен сборникът „Актуални проблеми в националното и международното космическо право – коментар и източници”. Участваха проф. Александър Янков, д-р Соломон Паси, Станимир Илчев, Красимир Божанов и Рада Попова.

Александър Александров*

Съавтори на книгата са доайенът на българското международно право проф. Александър Янков, проф. Стивън Фрийланд от Австралия – един от най-изтъкнатите международни специалисти в тази сфера, професор по международно право в университета на Западен Сидни в Австралия, Красимир Божанов – Началник на правния отдел в Министерството на външните работи на България и Рада Попова – специализант по космическо право във Виена, работила през 2010 г. в Службата по космически въпроси на ООН.

Съставители са президентът на Атлантическия клуб в България д-р Соломон Паси, Рада Попова и проф. Стивън Фрийланд. Книгата се издава с помощта на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и е реализирана от Атлантическия клуб в България с подкрепата на Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката. Публикувана е в два варианта – на български и на английски език.

Предговорът към изданието е на евродепутата от НДСВ в групата на АЛДЕ Станимир Илчев, който предлага кратко описание на съдържанието. Наред с това той изтъква, че Алиансът на либералите и демократите в Европейския парламент решава да подкрепи издаването на тази книга, защото прогресът и основни дейности днес почти изцяло зависят от космическите приложения – навигация, комуникации, наука, борба с природните бедствия и т.н. За да се развива в положителна насока усвояването на Космоса обаче, е нужен продуктивен юридически подход за регулиране на човешките дейности и приложенията им на Земята. Коментарът към книгата е на проф. Александър Янков, който подчертава някои връзки между редица международно-правни аспекти на морското право и космическото право.

Темите, разглеждани в сборника, обхващат мястото на космическото право в международното право, взаимодействието с морското право, изследване на основните елементи в съществуващото национално космическо законодателство на държави от цял свят, както и юридическите проблеми в съвременните космически дейности: космическите отпадъци, управлението на трафика в космоса, космическия туризъм и други. Публикувани са текстовете на основните международноправни актове по космическо право и на съществуващите към момента национални закони на двадесет държави .

По време на представянето на книгата изказвания направиха г-н Станимир Илчев, проф. Александър Янков, д-р Соломон Паси, г-н Красимир Божанов и г-жа Рада Попова.

Въведението беше на д-р Паси. Той изрази своята благодарност към личности и институции, допринесли за издаването на книгата. Изтъкна участието на проф. Янков като патриарх в областта на международното право в България. Спря се на редица тенденции в овладяването на световните природни ресурси и ролята на Атлантическия клуб за нашата страна. Например, организирането на българското участие за изследване на Южния полюс, както и поредната инициатива, която е част от една мащабна кампания, свързана с включването на България в състава на Европейската космическа агенция (ЕКА) и по-активна дейност в овладяването на космоса, тъй като ние имаме постижения в тази област, с които можем да се гордеем. Ние сме шеста космическа сила в света и в момента имаме реална възможност да се включим в големи космически проекти, но затова се изисква и политическа воля, подчерта д-р Паси. Водят се разговори отново да бъде изпратен българин в Космоса чрез НАСА. Стъпките за това обаче минават през ЕКА.

Г-н Илчев обърна внимание, че космическите изследвания и процесите, които протичат в сферата на използването на космоса, като че ли остават малко встрани от забързаното ни ежедневие. Но това е една много важна област от развитието на човешката цивилизация, която предстои да се развива. Това определя важността на работата в тази насока и в нашата страна. Един добър принос е издаването на  сборникът „Актуални проблеми в националното и международното космическо право – коментар и източници”.

Проф.Янков разясни, че като представител на България в ООН в края на 70-те години е участвал в два комитета: Комитетът за мирно използване на космоса и Комитетът за изследване на морското дъно отвъд пределите на юрисдикцията на крайбрежната държава, който по-късно прераства в орган за подготовка и провеждане на Третата конференция на ООН по морско право (UNCLOS). След години това му помага да намери връзките между двете актуални сфери на международното право – новото по своите правни и технологични проблеми космическо право и актуализирането на най-древната част на международното право – морското право. Взаимовръзките са изразени в редица нормативни актове – конвенции, международни договори, декларации. Например, Декларацията за правните принципи на космическото пространство, Договорът за космическото пространство, Конвенцията за регистрация на обекти, изстрелвани в космическото пространство. Тази конвения до голяма степен е повлияна от международните актове за регистрация на кораби и самолети, за определяне на тяхната принадлежност към знамето на съответната държава. Засегнати са също така и въпроси относно спасяването на космонавти, регулиране на космическия трафик и други. Проф. Янков подчерта, че и в двете области на международното право – най-древното – морското и най-съвременното – космическото, водещото начало е мирното използване на това световно наследство, на тези два световни океана.
[oqeygallery id=12]
Г-н Божанов засегна една от областите в използването на космоса – космическия туризъм, която също предстои да се развива. За тази цел е необходимо адекватно национално и международно законодателство. Сборникът има принос в това отношение за нашата страна.

Интерес предизивика изказването на Рада Попова, която обърна внимание на опазване чистотата на космическото пространство. Даде съществени примери за това, че вече има достатъчно информация за замърсеността, която се увеличава. В момента около планетата Земя се въртят десетки милиони частици, продукти на човешката дейност. Повечето от тях са с размери до няколко милиметра, но при тези скорости, с които се движат, е достатъчно да са големи, колкото монета, за да повредят сериозно, каквито и да са космически конструкции. Вече има такива случаи (сблъскване на американски и руски спътници през 2009 г.). От повреда не са застраховани и морските спътници, които осигуряват корабоплаването. Например, това са „съзвездията” на системите за определяне на мястото на кораба (GPS и ГЛОНАСС), за радиосвръзка и при търсене и спасяване на море (GMDSS), за контролиране на трафика и т.н. Те са навлезли така дълбоко в практиката на мореплавателите, че излизането на някои от тях  от строя би довело до затруднения с различна сериозност. По този начин темата е свързана и с учебните програми за корабоводители, където би трябвало винаги да има запазено място  и за навигационните методи на древните мореплаватели. Появи се и „закачка”. С тревога и загриженост Рада Попова подчерта, че космосът вече е пълен с боклуци. Отговорът на д-р Паси беше, че това са всъщност „вторични суровини”, тъй като космическите съоръжения се строят от скъпи метали и сплави. Затова швейцарски учени са конструирали и експериментират космически събирачи на отпадъци. Естествено, възниква въпроса за разпознаването на материалите. Дали между отпадъците не може да бъде прибрано и нещо друго?
Оставайки в темата за опазване на морската и космическата среда бихме могли да потърсим следната връзка: медиите много често сочат като виновни за замърсяване на моретата корабните екипажи, но всъщност един доклад на ООН установява, че около 90% от отпадъците идват от брега?! Тази констатация се потвърждава недвусмислено в използването на космоса – нали звучи невероятно някой космонавт да изхвърли нещо, което му пречи в космоса … засега. Нито моряците, нито космонавтите са безгрешни. „Всички сме в една лодка” и е в наша полза да действаме съвместно.

* Александър Александров – к.д.п.; магистър по морско образование от Световния морски университет, Малмьо, Швеция.  

Авторът благодари на Атлантическия клуб за поканата да присъства на представянето на книгата и за предоставените фотографии от архива на Клуба. В репортажа са използвани материали от Атлантическия клуб, интервю на д-р Паси и Рада Попова взето в предаване на Мия Сантова, частен разговор с проф. Янков и личен коментар.

Maritime.bg – Морска политика

Последни новини

Последни новини

Бреговата охрана на САЩ потвърди за инцидент на кораб с български моряци

От окръжния команден център в Сан Франциско на Бреговата охрана (БО) на САЩ потвърдиха в телефонен разговор пред Maritime.bg за инцидент и предстояща медицинска евакуация на

Най-дългата подводница в света застъпва на бойно дежурство, въоръжена с шест подводни дрона

До края на септември се очаква да приключи цикълът изпитания на атомната подводница със специално назначение БЕЛГОРОД (К-329). Тя ще е най-дългата подводна лодка в света със