На 15 ноември 1969 г. в Баренцово море съветската атомна подводница К-19 удря американската подводница USS Gato. Подводният сблъсък едва не довежда до използването на ядрено оръжие и началото на трета световна война. Официалните документи за инцидента и до днес остават под гриф „секретно“, но участниците в инцидента – моряците от САЩ и бившия СССР, не пазят в тайна спомените си.
За първи път за сблъсъка от 1975 г. съобщава в. The New York Times. В статията се твърди, че американските подводници от началото на 1960-те години шпионират съветските подводници и често дори навлизат в териториалните води на СССР. За пример се дава произшествие с ударната атомна подводница USS Gato.
Оказва се, подводницата е взела участие в операция Holliston, провеждана от Агенцията за национална сигурност и разузнавателното управление на американските ВМС. За тази цел подводницата е снабдена със специално оборудване за понижаване на шума. В ранното утро на 15 ноември 1969 г. Gato започва да следи действията на съветската К-19.
Според данни от открити източници, цитирани от „Российская газета“, ударът настъпва в 4:25 ч.
В корпуса на Gato е образувана пробойна.
Съдът се потапя от 66-метрова дълбочина на 100 метра. Епизодът едва не завършва трагично. Паникьосаният командир на минно-торпедната част на SS Gato нарежда да се подготвят за стрелба три торпеда и противоподводна ракета SUBROC с ядрена бойна глава. За щастие командирът на подводницата Лоурънс Бурхард отменя заповедта.
Американските матроси успяват да се справят с аварията, издигайки се с 25 м – на бавен ход се отдалечават в безопасен район, а оттам и в базата си. Командирът и старшият помощник са уволнени.
За развоя на събитията на К-19 разказва капитан-лейтенант Ким Костин в записките си „Черната зона К-19“. По негови данни сблъсъкът произтича край н. Териберски на 25 мили от брега. Старшина на борда е капитан Владимир Лебедко, а командир на подводницата е капитан Валентин Шабанов.
„Седях на щурманското бюро и внезапно усетих, че неизвестна мощна сила ме притисна към преградата за няколко секунди. Удар не чух, но несъмнено имаше такъв“, спомня си той.
„Първото нещо, което ми дойде на ума, беше, че сме се сблъскали с камъни. Но неотдавна определихме мястото, а и ударът беше друг! Веднага изплувахме, включихме радиото. На повърхността не забелязахме нищо. От мостика не се виждаха никакви повреди. Скоро ни наредиха да се връщаме. С приближаването на Колския залив видяхме патрулни кораби, които приближаваха с пълна пара. Те уточниха мястото на удара ни. По-късно казаха, че са намерили американци и са им подали сигнал да „изплават“, но със скорост от 4 възела са се оттеглили“, пише той.
За уточняването на причините за сблъсъка е създадена специална комисия, в чийто състав, освен контраразузнаването и подводничарите, влизат създатели на акустична техника и представители на съветската Академия на науките.
„В резултат на съвместните усилия комисията и командването направиха извод, че никой не е виновен – нито техниката, нито акустиката, нито екипажът. Виновна е просто неудачната хидрология на морето. Този вариант устройваше всички“, спомня си Костин.
