Пластмасите са най-големият замърсител в Черно море

Пластмасите са най-големият замърсител в Черно море. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна доц. Виолин Райков от секция „Биология и екология на морето“ в Института по океанология към БАН във Варна.

Той посочи, че именно пластмасите са основен замърсител в цялото земно кълбо. Доц. Райков допълни, че в крайна сметка всичките боклуци, които са били на сушата накрая се озовават в морето – било то чрез канализация, чрез кораби или туризъм.

„Голяма част от отпадъците падат на дъното и в крайна сметка морето изглежда красиво и синьо, а реално в него има стотици хиляди тонове отпадъци, които освен всичко друго се разграждат изключително бавно“, посочи специалистът.

Той подчерта, че дори да се разградят отпадъците, те стават на микрочастици, които влизат във всички останали организми и накрая попадат на трапезата на хората.

„Там именно е голямата трагедия, защото ние реално хапваме пластмаса. Излишно е да казвам, че пластмасата е изключително вредна както за нас, така и за морските обитатели. Вече има преки доказателства, че някои от пластмасите, или по-точно химията в тях, предизвикват различни заболявания, сред които кожни алергии, хранителни неразположения, а когато има натрупване се получават хормонални промени и дори онкологични заболявания“, подчерта доц. Виолин Райков.

По думите му Черно море е много е замърсено, като не е изключение в него да се намерят гуми, стълби, торбички и други отпадъци, при това в огромни количества.

„Знаете, че корабоплаването е много развито, което си оказва сериозно влияние, а като добавим и туризма, резултатът е наличен. Хубавото е, че поне производството по бреговете намаля и замърсяването с химикали е много по-малко, отколкото през 70-те и 80-те години“, допълни експертът.

„Ние използваме един термин – биоакумулация. Това ще рече, че има някакъв лимит на вредни вещества, които могат да се натрупат в рибата. Ако ядем тонове риба и те са с микрочастици, разбира се, че ще има сериозен ефект върху здравето ни. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото такъв процес на замърсяване на моретата и океаните трябва да бъде прекъснат в зародиш, за да не стигнем до момент, в който ще е прекалено късно, за каквито и да било мерки. Много пъти съм казвал, че нещата вече са много закъснели, но въпреки всичко, ние сме длъжни като общество да прекъснем този порочен процес и да се търсят варианти за рециклиране на всичките тези планини от боклуци. Разбирам, че за бизнесът е най-добре да влага в по-евтините материали, но в крайна сметка всичко накрая стига до нас и се отразява на нашият начин на живот. И това, че те не искат да влагат повече пари за екология, не означава, че не могат да бъдат принудени“, категоричен бе екологът.

Той припомни, че наскоро във Варна е бил представен проектът “MELTEMI”, който обединява осем организации от Албания, България, Гърция и Кипър с обща цел да предложат подобрения в законовата рамка за управление на морските отпадъци, както и да ангажират обществото по посока на намаляване на замърсяването с твърди отпадъци в морската среда.

Черноморските брегове са уязвими на антропогенна и техногенна дейност. Доц. Виолин Райков, заяви, че в някои държави вече се работи активно в насока подобряване екологията в моретата.

„На първо време може да се вземе добрият пример от Северозападните европейски държави. Давам пример с Дания и Норвегия. В тези две държави много добре се прилага т.нар. „кръгова икономика“, т.е. не само събирането и извозването на отпадъците, но и активното им рециклиране. Например там има предприятия, които получават държавни дотации, за да произвеждат настилки за улиците от пластмаси. Освен това – въвеждат се иновации за разделното събиране на отпадъци, има организации, които се занимават с извозването на рибарски мрежи, които да кажем са били изоставени в морето. Те се претопяват и се правят нови мрежи. Примерите за кръговата икономика са много, но тя е пример за това, как бихме могли да се справим с проблема с отпадъците, като по този начин те не стигат до морето. В момента при нас отпадъците се вадят от морето или поне една част от тях, но проблемът е как да бъдат преработени. Нямаме организирана система или организация, която да се заеме с това, да ги преработи, за да не се върнат отново в морето“, каза в заключение доц. Райков. Д

Източник Радио Фокус
Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg