Взривявали потъналите кораби край Шабла


Продължават набезите за скрап от потъналите кораби край бреговете на Община Шабла. Това установи внезапна проверка на Maritime.bg в района.


Останките по Северното Черноморие са добре проучени. Потъналите кораби са разположени предимно вблизост до неохраняеми плажове. Южно от нос „Сиврибурун“ са разположени два плавателни съда. Това са м/к „Ана Мария“ и стар военен катер. Първият е заседнал успоредно на бреговата ивица. Корабът е оглозган до морското равнище. Военният катер също е бил обект за рязане като в момента са видими само части от машинното отделение.

Край Крапец лежат останките на друг плавателен съд. Корабът е разбит на около 1nm навътре в морето и отстои на около 3км северно от селото. Над повърхността са видими само малка част от конструкцията на м/к „Костас“. През годините при тежки хидрометеорологични условия е имало инциденти – предимно с риболовни лодки от селото. Набези за желязо има и тук. По позната вече схема, огромно количество метал е изнесено. Проверка на място на Maritime.bg установи, че при най-малката вълна м/к „Костас“ става напълно невидим от борда на плавателен съд, което го прави потенциално опасен.

На старото корабното режище „Совата“ е най-удобно за рязане и вадене на желязо от потъналите в района кораби. Там лежат три плавателни съда. Това са кораб тип „Волгобалт“, който се намира северно от нос Шабла (видимо на около 450м. от Фар „Шабла“ и 120м. от бреговата ивица), м/к „Витоша“ и още един плавателен съд. Последните два кораба са в залив „Совата“ (южно от нос Шабла). Корабът тип „Волгобалт“ се намира в непосредствена близост до застрояващата се зона край Фар „Шабла“. Оказва се, че той не пречи на живущите в района. По думите им и той е обект на набези от роми.

Екип на Maritime.bg съвсем случайно се натъкна на група роми обработващи желязо на старото корабно режище в Шабла. Седмината изобщо не бяха чували, че тази дейност е сложно регулирана, а опасностите от нея те определиха като „нулеви“. На групата помагаше почти нов трактор, а неговият шофьор вадеше железа с помощта на гребло на 1 метър от водата. Трактористът изобщо не беше впечатлен от факта, че се намира върху стар корабен корпус пълен с цимент и камъни, който може да поддаде всеки момент. „Няма страшно ние сме тук от години“, лаконично обясни той.

„Тук трябва да дойдете лятото, да видите. Има 30 – 40 групи от цялата страна, които вадят от тези кораби“, заяви тарторът на групата, който видимо беше образован и добре информиран. Той не пропусна да се похвали, че от старото корабно режище на БМФ са били отмъкнати изровени от земята 3 мъртви котви.

„Не ми трябва разрешително, никой не ни казва да не вадим желязото, аз вадя желязо от 12-годишен“, заяви друго лице от групата. След пристигането на екипа на Maritime.bg ромите прекратиха работа и си тръгнаха едва с 200-килограмова метална конструкцията,  с която според тях „ще бъде вързан денят“.

Взривове посред бял ден. Притеснени от твърденията на репортерите, че са инспектори на Морска администрацията, ромите изпяха свои колеги от Варна, които през изминалото лято абсолютно необезпокоявано взривявали потъналите кораби. „Ако няма да ми пишеш актове ще ти кажа всичко“, започна да пее подведеният ром. „Миналото лято дойдоха от Варна водолази. С голям катер дойдоха, сложиха взривове и като вдигна времето, надвечер гръмнаха винта. Десет метра нагоре хвръкнаха парчета от кораба. Девет тона винт извадиха после“, продължи той.

Групата обясни и технологията на вадене. През летните месеци на „Совата“ било гъмжило от народ, коментираха ромите. По думите им парчета от конструкцията се режат под вода, а после с помощта на парашути и лодки се изтеглят до оглозгания от вълните слип, където чака самоходен кран или трактор. Според тях няма никаква опасност слипът да поддаде и да стане инцидент.

„Само времето може да ни спира да вадим, как ще ми забраняват, нека да дойдат, ей така дойдоха едни мутри и с лостовете ги пребихме“, коментира друг от групата. В отговор на въпрос дали им е известно да се краде от другите кораби северно от „Совата“, ромите бяха категорични: „То това не е кражба, като не идват да ме гонят не е кражба. Бандитите са в Крапец. Там вземат много и цветно имаше преди година и там гърмяха“.

Проверката на Maritime.bg в Крапец установи, че прогнили парчета желязо са вадени директно на плажовете и дюните. Ясно се вижда как са провлачвани парчета до 2 метра и как са разрушавани дюните.

Изглежда, че новоизбраното ръководство на Община Шабла не се интересува от противозаконната дейност, която се върши под носа му. Припомняме, че дейността по вадене и изтегляне на потънало имущество беше строго регламентирана. Това обаче явно не разбрано от местните структури на МВР, които абсолютно безцеремонно се изцепиха преди време, че желязо вадят „техни момчета“. Областна администрация – Добрич е на същата позиция и хич не се интересува какво става с потъналите кораби. Въпрос на време е шабленското корабно режище да влезе в новините, но не заради наглите кражби, а заради инцидент.

Очаквайте продължение…

Екип Maritime.bg

Maritime.bg – България

Последни новини

Последни новини

България не е създала и координационен център за смяна на екипажи по време на пандемията

България е сред страните, които все още не са обявили моряците за ключови работници. Базираната в София Изпълнителна агенция "Морска администрация" се е активирала едва дни

Курсанти от НВУ посетиха ВМС

На 12 май 2021 година курсантите-випускници от НВУ ”Васил Левски” бяха на работно посещение във формированията на Флотилия бойни и спомагателни кораби, дислоцирани в Пункт за

Високо ниво на безопасност и сигурност на корабоплаването у нас гарантира разширяването на обхвата на VTMIS системата

Още по-високо ниво на безопасност и сигурност на корабоплаването при посещение на корабите в българските морски пристанища е постигнато благодарение на разширяването на

Морска администрация „проспа“ четири месеца за обявяване на моряците за ключови работници

На 29 март 2021 г. ИА „Морска администрация“ е предприела необходимите действия в рамките на своите правомощия, като уведоми Министерството на транспорта, информационните