На 22 юни 1972 г. в бургаското нефтено пристанище „Дружба” (сега „Росенец“) пристига новозакупеният танкер „Струма”, който извършва първия си рейс от Алжир (пристанище Бужи) до България и докарва 63 000 тона нефт за нуждите на Нефтохимическия комбинат.
Сред посрещачите е и тогавашният министър на транспорта Григор Стоичков.
В официалното съобщение на Параходство „Български танкерен флот” се подчертава, че за момента „Струма” е най-големият търговски кораб в страните – членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
На 26 юни 1972 г. танкерът под командването на капитан Динчо Лютов се отправя към района на Персийския залив за изпълнение на своята втора рейсова заповед.
Танкерът, натоварен с 65 148 т суров нефт, преминавал Босфора с пилот на борда, отправен към Черно море. Към 22.55 ч. на 25.03.1973 година, м/т „Струма” намалил хода си за сваляне на пилота в района на пилотската станция Кавак. В 23.17 часа пилотът слязъл, като препоръчал на капитана да поддържа курс 042° за излизане от Босфора.
В 23.20 ч. капитанът увеличил постепенно хода до „пълен” и заповядал курс 043°. Непосредствено след това видимоста рязко се намалила. На бака и на крилете на мостика били поставени наблюдатели, като воденето на кораба капитанът извършвал с помощта на радара. В 23.25 ч. на екрана на радара било открито ехо на кораб, плаващ на насрещен курс. Това бил италианският рудовоз „Галасия”, навлизащ в Босфора от Черно море.
В 23.33 ч. капитанът на „Струма” ляга на курс 045° и намалява хода на „среден”, а в 23.36 ч. на „малък”. Уверявайки се, че и двата кораба поддържат курсове на сблъскване, капитанът на „Струма” променил курса си с още 2° на дясно – 047°. В 23.40 ч.
От м/т „Струма” видели вдясно от носа на танкера червената светлина на кораб – това бил „Галасия”. В същия момент капитанът на „Струма” заповядал „стоп”, а след това – „най-малък назад” и „дясно на борд”.
Половин минута по-късно двата кораба се ударили.
На борда на превозващия 65 000 тона нефт танкер избухва пожар. Ако този товар избухне, част от Истанбул ще бъде изтрита от картата…
Екипажът на „Струма” незабавно предприема енергични действия за потушаването на пожара.
От пристигналите турски противопожарни катери призовават българските моряци да скачат във водата, за да ги спасят. Но във водата не скача никой, защото всички са заети с борбата с огъня. И успяват.
Разследването на аварията, извършено от турските власти, не могло да установи дали капитанът на италианският кораб е открил на радара си предварително ехото на българския танкер. Но капитанът на италианският кораб не е променял курса си, а последователно е намалявал скоростта на кораба, като в момента на сблъскването тя е била около 2 възла. В 23.30 часа от „Галасия” визуално открили светлините на „Струма”. Разстоянието между двата кораба е било 1100 метра, измерено по радара на италианския кораб. В този момент капитанът на италианския кораб заповядал лягането на курс 225°. Разстоянието между двата кораба бързо се намалило и когато то станало около 400 метра, в 23,38 ч. капитанът на италианския кораб, виждайки, че сблъскването е неизбежно, дава „стоп” и веднага след това „пълен назад” с руля „ляво на борд”.
Разследването на аварията от страна на турските морски власти определя виновност и на двамата капитани. И двамата са допуснали нарушение на МППС, като не са взели своевременни мерки за предотвратяване на сблъскването. Отклоненията в курсовете са били незначителни и не са давали възможност на насрещния кораб достатъчно ясно да разбере намеренията и действията на другия, което в условията на влошената видимост е било особено важно. Предприетите аварийни мерки в последните две минути с даване на задни ходове и отклонение руля на борд са се оказали твърде закъснели и неефикасни.
Часове по-късно, след като пожарът е потушен, на борда на „Струма” се качва капитанът на порта в Истанбул и искрено благодари на капитан Лютов за смелите и самоотвержени действия на неговия екипаж, благодарение на които е спасен и самият Истанбул. След завръщането в Бургас, петима от моряците, отличили се в тази акция, са удостоени с орден „За гражданска доблест и заслуга”.
