С много изобретателност и малко късмет, учени измериха пулса на син кит за първи път в историята.
Разработено от Университета в Станфорд устройство успешно е закрепено с вендузи към кита.
„Нямахме представа, че ще проработи и бяхме скептични дори когато видяхме първоначалните данни“, казва Джеръми Голдбоген, доцент по биология в Станфорд, който ръководи проекта.
Анализът на данните сочи, че сините китове не са се развили до още по-големи размери, тъй като сърцата им работят на своята граница.
Учените установяват, че когато китовете се гмуркат сърдечната им честота се забавя, достигайки средно 4 до 8 удара в минута до максимален минимум от 2 удара в минута.
Когато китът се храни, сърдечната честота се увеличава до около 2,5 пъти от минималната, след което отново бавно намалява.
Най-високата сърдечна честота – 25 до 37 удара в минута, учените измерват на повърхността, където китът диша и възстановява нивата си на кислород.
Установеното от изследователите дори не се доближава минимално до прогнозираната до момента честота, с която учените смятаха, че бият сърцата на сините китове.
