Автор: Анелия Каменова, в-к “Каварна ПЛЮС”
Тя е млада, чаровна и само преди 6 месеца се завърна от поредното си, 10-то плаване, като помощник-капитан. Възпитаничка е на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, в което през 2011 завършва успешно „Електрообзавеждане на кораб”, а през 2014 г. – и специалност „Навигация”.
Работи последователно и в двете направления.
Като помощник-капитан се ползва с авторитет и уважение сред екипажа, респект вдъхва и с подготвеността си за оперативно-управленската позиция, която заема. Нежна като излъчване, впечатлява с характер и думата й не става на две. Умее да разпределя отговорности, но и да носи тежестта на своята.
Каварненка с родови корени, опиращи в Челопечене и Видно.
Млада жена, която изненадва с интелект. И превръща разговора в пътешествие… Диана Иванова.
– Какво провокира интереса към една толкова мъжка професия?
– Може би фактът, че самата аз израснах край морето. Готвех се усилено да кандидатствам в медицински университет, когато съвсем импулсивно смених посоката, положих успешно нужните 4 кандидат-студентски изпита за Военноморското училище във Варна, влязох и завърших пълния курс на обучение със съответната степен. От значение е и че моят баща е също морски човек. От дълги години – гл. специалист „Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабособственици” към „Морска администрация” – Варна /Боцманат – Каварна/.
– Най-истинското като усещане, когато сушата е някъде много назад, или не опира в хоризонта пред погледа?
– Това, че цял един екипаж ти се доверява. Сигурността, която му даваш, че ще го върнеш у дома. Отговорността.
– С какво са любопитни дестинациите – близки или далечни?
– Обиколих целия свят. На 25 години вече бях ходила във всички континенти. Разбира се не стигнах само до Северния полюс и Южния. Най- впечатлена останах от Австралия, Доминиканската република, защото контрастът е много голям, също от Канада, Испания, Виетнам, Тайланд, Япония… В Джеда – Саудитска Арабия, пък имах едно неочаквано преживяване. В една от Меките на Исляма бях заплашена с автомат, защото си позволих да сляза от кораба и да го огледам, а според техните религиозни разбирания, нямах право на това. По-късно открих, че нещата малко са се променили и вече не е така.
– Историите сигурни са много. Впечатляващи са и разказваните от морския вълк и почетен гражданин на Каварна д-р Васил Куртев през годините. С какво са ценни те като опит и послание за едно момиче, увлечено по морето, и изучило се за помощник-капитан?
– Неговите разкази грабваха с романтиката, с изследователското начало, с експеримента, с любопитството към света. Запалиха ме. Още помня 2008 година, когато заедно с баща ми, д-р Куртев ни качи на ветроходната яхта „Бизоне”, за разходка из нашите заливи – Калиакра, Болата… Нямаше нужда от повече. Случи се така, че много по-късно, по време на последното му околосветско плаване, бяхме по времето, когато посрещаше 80-та си годишнина, в един и същ район – Индийския океан. Въпреки че целият екипаж бе подготвен и с нетърпение очакваше евентуалната „среща”, условията не позволиха тя да се състои. За всички ни той остава обаче, най-висок пример.
– Как кореспондира моряшката професия с афинитета към кулинарията, сладкарството, рисуването върху печива? Благодатни ли са откъм идеи далечните плавания спрямо нестандартното хоби, какви други практики намират отражение в него?
– То се зароди още в детските ми години. С първото запалване на тигана. С времето се прояви в различни посоки. Последната е рисуване върху печива. Имах добрия пример на мама и усещането за вкусните ястия на баба. Беше естествено да предизвиквам себе си. Вече съм приемала покани за представяне на корици на кулинарни списания, водя и собствен блог, неотдавна участвах и в Шоколадово изложение в София, където бях интервюирана за сутрешен блок на изключително гледана телевизия. Смятам да покажа това, което умея, в традиционната благотворителна коледна изложба и в Каварна, ако се състои. Навсякъде, където участвам, срещам интерес. В момента рисувам върху печива на коледна тематика.Част от идеите за хобито ми идват от местата, където съм била, така че професията ми неминуемо дава своя отпечатък.
– Бъдещето пред един помощник-капитан на кораб, акостирал за по-дълго на сушата?
– Сигурно е ред и на любовта към планината. В период сме обаче, на свиване на гнездо с моята половинката. Той също плава. Но засега сме решили да се установим във Варна – също морски град. Възприемам акостирането като творчески отпуск – възнамерявам да се отдам на кулинарията и приоритетите в личен план. А иначе – любовта към морето е за цял живот. Предполагам, както и за една друга каварненка – помощник-капитан – Даниела Димитрова, с която работихме в една фирма. Възможно е вече да има и още колежки от града, за които към момента да не знам.
– Какво отличава морските хора от другите?
– Аз самата винаги съм била вълк единак, купоните и кипежът на живота на брега не са ми липсвали. Достатъчно е било да знам, че близките ми са добре, да мога да ги чувам. Можех да живея и на другия край на света. Но не завинаги. Плаването дава голяма сигурност, предоставя финансова стабилност, учи на самодисциплина, вяра, умения за справяне с капацитета на собствените сили, но и в екип. То е предизвикателство. Препоръчвам го на младите хора. Но в премерен паралел с приоритетите в различните етапи от живота.
