Морска астрономическа обсерватория откриха във ВВМУ

Морска астрономическа обсерватория (МАО) беше открита във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.

Това е нова научноизследователска структура към Центъра за въздушно и космическо наблюдение на Морско училище, съобщават от училището.

В Морската астрономическа обсерватория ще се провеждат изследвания на обекти от близкия Космос – астрономически тела (Слънце, планети, комети, астероиди, метеорни тела, променливи звезди, свръхнови звезди в близки галактики), изкуствени спътници и отломки.

Церемонията по откриването бе част от честванията по повод 139-годишнината на Училището. Лентата на новото съоръжение прерязаха началникът на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, заместник-министърът на отбраната – генерал-лейтенант (о.р.) Атанас Запрянов, и командирът на Военноморските сили – контраадмирал Кирил Михайлов.

Основните функции на Морската астрономическа обсерватория са научноизследователски и образователни. Обсерваторията започва работа с 15-см Менискас Максутов-Касегрен телескоп, разположен в 3-метров купол Scope Dome за оптични наблюдения и с налична радиоприемна апаратура на Морското училище за радионаблюдения.

Научноизследователските задачи, по които ще работи МАО, са свързани с: близки и опасни за Земята астероиди, метеорни потоци, комети, астероиди от основния пояс между Марс и Юпитер, както и слънчевата активност. Ще се изследва динамиката на изкуствените спътници – действащи и от типа на космически отпадъци.
Образователните задачи ще бъдат фокусирани в теоретичното и практическо обучение по астронавигация на курсанти и студенти, в съответствие с учебната програма на ВВМУ.

Морската астрономическа обсерватория ще си сътрудничи с Националната астрономическа обсерватория – Рожен, към Института по астрономия, БАН, с астрономическите обсерватории на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, с Южната европейска обсерватория, с Международния астрономически съюз, с Международното общество на планетариумите, с Европейската космическа агенция, с НАСА, с РосКосмос и други космически агенции и институции.

Научноизследователската и образователната дейност на Морската астрономическа обсерватория на Морско училище ще се реализират от екип от преподаватели и специалисти и от Студентското астрономическо общество и Студентското космическо общество.


Студенти от Морското училище именуваха планета

На 17 декември 2019 г. Международният астрономически съюз на конференция в Обсерваторията в Париж обяви имената на 100 извънслънчеви планети. Българският национален комитет на международната инициатива избра предложението на Студентското астрономическо общество от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за име на далечна звезда и обикалящата около нея голяма планета. Студентите от Морско училище предлагат звездата да бъде наречена на името на върховния бог на прабългарите – Тангра. Предложението за име на планетата, която обикаля около звездата, е Бендида – тракийската Велика богиня майка.

През 2019 г. астрономическата общност на нашата планета отбелязва 100 години от създаването на Международния астрономически съюз – организацията на професионалните астрономи. По случай 100-годишния си юбилей Международният астрономически съюз организира глобалната кампания „Дайте име на екзосвят – МАС100“. Тя предоставя възможност на 100 страни да дадат име на специално подбрана екзопланета и нейната звезда на конкурсен принцип. България е една от избраните страни. Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, намираща се в съзвездието Пегас, на разстояние около 850 светлинни години от Земята.

В продължение на една година любители астрономи, астрономически организации и клубове на студенти и ученици, общински детски комплекси, училища изпращаха своите предложения до Националния комитет на инициативата „Дайте име на екзосвят“. Получени са над 150 предложения.

Национална комисия от професионални астрономи определи за представяне в Международната комисия предложението на Студентското астрономическо общество на Морско училище – Варна.

Екзопланетата, която вече ще носи българските имена, е обозначена с WASP-21b. Тя се намира в орбита около звездата WASP-21. WASP (Wide Angle Search for Planets) е международен консорциум от астрономи, който търси екзопланети в северното и южното небесно полукълбо. WASP-21b е открита през 2010 година с метода на планетните транзити. Планетата WASP-21b има радиус 1,21 пъти по-голям от Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система. Смята се, че тя няма твърдо ядро. WASP-21b има приблизително еднаква маса като Сатурн, или около една трета от масата на Юпитер. Това означава, че WASP-21b е с много по-малка плътност от най-голямата планета в Слънчевата система Юпитер.

Звездата WASP-21 има радиус 1,06 пъти по-голям от този на Слънцето и е жълто джудже. Видимата ѝ звездна величина е 11,6. Звездата се намира на разстояние 850 светлинни години.

WASP-21b обикаля своята звезда на разстояние от 7,77 милиона км, за 4,32 дни. Нейната орбита се намира около 8 пъти по-близо до звездата ѝ от орбитата на Меркурий, най-близката планета до Слънцето.

Последни новини

Последни новини

Няма непосредствена опасност за крайбрежието ни от взривяването на „Каховка“

Във водите на Черно море в района на Одеса постъпва вода от р. Днепър след взривяване на стената на яз. Каховка. Акт, за който взаимно се обвиняват Русия и Украйна. През

Подводният риф при нос Шабла върху карти на Гаетано ди Палма и Ал. Конрад от 1811 и 1828 година

Отсечка от картата „Карта на по-голямата част от Турция в Европа“ на Гаетано ди Палма от 1811 г. с част от западния бряг на Черно и подводният риф при нос Шабла (Cap Chabla).