Първи Mеждународен черноморски туристически форум в Ялта

Заместник-кметът доцент д-р Христо Бозов д.м. представи позицията на Варна

От 29 февруари до 2 март т.г. в хотелския комплекс „Интурист” в украинския курорт Ялта се състоя XXI Международен туристически панаир „Крим. Курорти. Туризм-2012.” (над 500 фирми от 16 държави), сред почетните гости на който бе и заместник-кметът на Варна доцент д-р Христо Бозов. Той бе и единствен български представител на проведения на 1 март в рамките на панаира Първи международен Черноморски туристически форум „Перспективи за развитието на туризма в Черноморския регион”. Доцент Бозов бе любезен да предостави на Maritime.bg информация за работата на форума и неговите резултати.

За първи път представители на централната и местна власт, пристанищата, туристическия бизнес, круизните плавания и други специалисти от черноморските държави – Украйна, Русия, Турция, Грузия и България, както и от Автономна република Крим, Автономна република Аджария, Латвия, Азербайджан и Молдова полагат съвместни усилия за развитието на морския туризъм. Форумът е открит от Георгий Псарев – заместник-председател на Министерския съвет на Автономна република Крим. Съветникът на министъра на курортите и туризма на републиката Елена Тищенко представя проекта „Cruise Black Sea”. Обсъждана е и идеята за създаване на Асоциация на черноморските градове.

От по-високия ешелон се изказват заместник-министрите на ресорните министерства на Турция, Азербайджан и Аджария, от 17-те по-големи (по преценка на домакините) града в басейна – кметовете на Одеса, Ялта, Феодосия (бивш морски офицер, който още помни един 2-годишен ремонт в нашия КРЗ „Флотски арсенал”), Сочи, Самсун, заместник-кметът на Варна, представител на Истанбул, на Турските авиолинии, главният мениджър на Пристанище Одеса, президентът на британска консултантска компания „GP Wild International” LTD в сферата на круизната индустрия и др.

Презентацията на доцент Бозов обхваща историята на Варна, възможностите на летището, пристанището и морската гара, туристическия профил на града, курортните комплекси, забележителностите, атракциите, културните институти и събития. След предварително съгласуване със специалисти и от името на кмета той поема ангажимента Варна да подкрепи новите идеи и да участва със свои представители в експертната група, която ще има за цел да ги конкретизира, съгласува и създаде процедура за осъществяването им.

Информацията на варненския заместник-кмет за работата на ялтенския форум, широкият му отзвук в кримските и украинските медии дават интересна картина за морския туризъм в затвореното ни Черно море. Той е в пъти по-малък от пасажерските плавания в Средиземно море. От около 400 крупни лайнера, посетили Истанбул през 2011 г., само към 80 (едва 20%) са се отправили на север от Босфора. Одеса е най-посещаваното и удобно за големите кораби пристанище. За миналата година в Одеския залив са били 73 океански пасажерски лайнера под чужд флаг, които са докарали повече от 50 000 туристи. За същия период във Варна са били 22 лайнера (3,3 пъти по-малко) с около 12 000 туристи (4,2 пъти по-малко). Разликата става зашеметяваща, защото ако към океанските лайнери прибавим и малките им „братовчеди” от типа река-море одеските посетители са 122 кораба и 122 600 туристи, които все пак формират едва 2% от приходите на порта.

Разнопосочни обстоятелства определят нивото на морския туризъм в Черно море. От една страна, ограниченията за големите кораби идват от 56-метровата височина на моста над Босфора, от възможността само на Одеса и Констанца да приемат кораби по-дълги от 200 метра, от инфраструктурата на пристанищните градове, от наличието и атрактивността на забележителностите. Във Варна например те са повече, отколкото в целия Кримски полуостров. Освен това тясната крайбрежна улица в Ялта не може да осигури безпрепятствено движение на десетки туристически автобуси в ограничено време. От друга страна, положително влияние в басейна има наличието в непосредствена близост на такъв културно-исторически и атрактивен „притегателен център” като Истанбул, който има и огромното летище „Ататюрк”. Смята се, че от наситеното отдавна с морски круизни маршрути Средиземно море част от туристите могат да се прехвърлят към новата черноморска дестинация. В близките 2 -3 години се очаква суперлайнерите, завладяващи Карибите, да изтласкат пасажерите от среден клас, които могат да са пребазират в по-удобното за тях Средиземно и Черно море.

Участниците във форума се обединяват около идеята, че е възможно създаването на общ Черноморски туристически продукт, който да включва систематично сезонно ротационно посещение за определено време с подходящи кораби на 6 (цифрата е примерна) пристанища, за което готовност потвърждават Истанбул, Варна, Одеса, Батуми, Самсун и с известни условности – Ялта и Сочи. Констанца няма представител на форума, но едва ли ще откаже подобна възможност. Ползата за пристанищата е конкретна, защото един турист на борда оставя във всяко от тях калкулирани общо по 150 – 200 евро на ден.

За нашата страна приходите са от едната такса за ДППИ, от другата – за пристанищния оператор, за общинския бюджет – от входните билети за музеите, та до разходите за сувенири, таксита и ръкоделията, продавани край вълнолома. По-важното е, че туристът, докоснал се за няколко часа до климата, забележителностите и атмосферата на Варна, е мотивиран да се върне тук за по-дълга почивка на брега на морето.

Естествено, общият бъдещ продукт има своите трудни варианти за осъществяване – мултинационална компания, утвърден частен туристически оператор или нещо друго. В подкрепа на тази идея и въобще за развитието на морските курорти може да допринесе предвижданата Асоциация на Черноморските градове – общност на мастните власти в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество.

Покрай стратегическите планове форумът оповестява и някои конкретни усилия за подобряване на морския пътнически трафик. Счита се, че трябва да са започне от индивидуалния туризъм, а с времето и условията да се върви към по-масовите му форми. Украйна ще модернизира пасажерските терминали в Ялта и Севастопол с участието на чужд инвеститор – крупна круизна компания. Бившият „военен” град през миналата година е посетен от американски боен кораб и няколко чужди пасажера. Развитието на туризма в Кримския полуостров е подпомагано от проект на ЕС. Корабната компания „Укрфери” работи по създаването на редовна  круизна линия Одесса-Сочи-Одесса. Русия в сътрудничиство с група круизни компании и частни инвеститори от Израел, САЩ, Германия и Турция работи по използването на специален подходящ пасажер в навечерието и по време на Олимпийските игри в Сочи. Маршрутът му вероятно ще включва Израел, Гърция, Кипър, Турция, Русия. Обсъжда се създаването на вътрешна черноморска пътническа линия само за летния сезон с участието и на Варна. Има надежда за развитие на подобните линии между руските и украински пристанища от север и турските на юг.

Одеското пристанище води диалог с корабни компании в рамките на средиземноморската асоциация MEDCRUISE, в която членува, издигайки проект, обединяващ 8 главни круизни пристанища в Черно море (в т.ч. и Варна) под единен бранд „Cruise Black Sea” и подготвя поредната ІІІ Международна конференция по развитието на круизния бизнес в Средиземноморието през 2012 г.

За Maritime.bg Валентин Димитров

Maritime.bg – Морска политика