Планетариумът на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-големият на Балканския полуостров и е една от най-впечатляващите забележителности в град Варна. Той е образователен, научноизследователски и културен център с университетско, регионално и национално значение.
Строителството на Планетариума започва през 1982 г. Сградата има много интересна архитектура, която отговаря на изискванията за звездна зала с проекционна апаратура. На първия етаж е подредена музейна експозиция, представяща историята на Морско училище. На втория етаж е разположена Звездната зала. Проекционният апарат на Планетариума е произведен от фирмата „Карл Цайс“ – Йена, Германия.
Първото представление в Звездната зала е на 12 април 1985 г. Първият директор на Планетариума е капитан Димитър Симеонов. В Звездната зала се провежда обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на ВВМУ. Курсантите и студентите изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определянето на мястото на кораб.
Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са монтирани 100 въртящи се стола, които позволяват наблюдение на звездното небе във всички посоки. В залата е монтиран проекционен апарат за космически полети от типа RFP DP, който пресъздава точно звездното небе и фигурите на съзвездията.
Планетариумът има възможност да покаже пътуване до южния полюс и да се разгледат звездите и съзвездията от южното небе. В Звездната зала могат да се демонстрират пътувания в Космоса, да се разгледа Слънчевата система от милиони километри, да се видят четирите Галилееви спътника, обикалящи около Юпитер. Специална видео- и звукова апаратура създава визуален и акустичен комфорт в Звездната зала.
Панорамната демонстрация на звездното небе върху полусферичния екран създава пълна илюзия за наблюдаване на истинско звездно небе, което може да се вижда само в ясна безлунна нощ, далече от светлините на градовете. Специална проекционна панорама формира илюзията, че сме в центъра на Варненския залив. Тя е разработена по оригинални фотографии на Варненския залив, направени през 1985 г. от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна панорама пресъздава лунната повърхност. Третата проекционна панорама извежда картината на южния полюс.
Продължителността на всяка звездна демонстрационна програма е 40 минути, като се ползват български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски език.
В Планетариума активно работят Студентското астрономическо общество и Студентското космическо общество на ВВМУ. Те участват в международните програми на НАСА за компютърни симулации на Луната. Традиционно студентският екип на ВВМУ ръководи заключителните конференции в Космическите центрове на НАСА в САЩ, където се свързват компютърните симулации на екипи от над 10 университета. В продължение на три години студентски екипи работят ежемесечно по Международната програма на НАСА за откриване и проследяване на нови и опасни астероиди. Студентите досега са открили над 150 нови астероида в основния пояс, намиращ се между Марс и Юпитер. В началото на 2020 г. Международният астрономически съюз приема предложението на Студентското астрономическо общество на ВВМУ да нарече гигантска газова планета WAZP21, обикаляща около малка жълта звезда в съзвездието Пегас, с имената на Тангра и Бендида – богове у древните българи.
През април 2018 г. Планетариумът работи като Национален космически център за проследяване на падащата китайска космическа станция Тян Гун1. Екипът от преподаватели, студенти и курсанти, ръководен от флотилен адмирал професор д.в.н. Медникаров, провежда денонощни изчисления и прави предварителни прогнози за падането на космическата станция.
В началото на 2020 г. комплексът на Планетариума се разширява с Морската астрономическа обсерватория. В триметров купол е монтиран 15 см телескоп, който е част от апаратурата на Планетариума, закупена през 1982 г. Поставено е началото на научноизследователска наблюдателна програма на астрономически обекти и изкуствени спътници.