Сред моряците няма страх за работа на корабите в условията на глобалната коронавирус COVID-19 пандемия, а това е страхотен знак за техния професионализъм. Длъжни сме да изразим своето уважение към тях, предприемайки незабавни мерки за решаване на проблема със смените.

Това пише в писмо на морския посланик на България к.д.п. Андриян Евтимов до Международната морска организация, в което той настоява за пореден път да бъде наложен общ подход за осъществяване на смените.
Кап. Евтимов настоява да се приеме унифициран подход, който включва тестове с PCR преди отпътуване на дадено морско лице и повторен такъв при пристигане в държавата, в която ще се осъществи смяната му, с което да се избегне непрактичното за морската индустрия 14-дневно карантиниране.
– Кап. Евтимов, годината ще бъде запомнена с безпрецедентна в историята на индустрията криза, свързана с невъзможността за смяна на екипажи. Вие сте един от морските посланици на България, но и управител на компания, която пряко се сблъска с ефектите на COVID-19 пандемията, какви са Вашите подходи за справяне с тях?
Свидетели сме на една от най-сериозните ситуации, в която попадна съвременнoто общество. Ефектите на COVID-19 несъмнено са големи и едва ли е дошъл моментът да се правят дълбоки анализи. Фокусирайки се само върху морската индустрия може да се отбележат няколко характерни моменти.
Първо – индустрията попадна във водовъртежа на хаотичното производство в тези месеци и това води до изменения в обстановката за броени часове.
Второ – всички държави бързо забравиха за утвърждаваната през последните над 20 години глобализация и приеха мерки в посока национални и затворени политики.
Третият ключов момент е свързан с липсата на истински лидери в управлението на държавите, които да вземат даже и непопулярни мерки за сътрудничество за справяне с кризата.
Морският транспорт е основата на снабдяването на света с различни стоки, а моряците са тези, които вършат това всяка минута.
След въвеждането на ограничителните мерки, моряците попаднаха в най-тежката категория – нито да се приберат от работа, нито да заминат на работа.
Останаха малко пристанища по света, където могат да се извършват смени на екипажи.
Именно това прави нашата компания – постоянно проучване къде се разрешава и може да се направят смени. В момента това е възможно в няколко пристанища в Европа и САЩ, но това не е достатъчно.
Ние сме в постояннен контакт с корабосбстеника и агентите по пристанищата и използваме всяка възможност.
Нямаме отказ за заминаване на работа поради ситуацията, което показва високия професионализъм на моряците.
Имаме и пълно разбиране от тези, които в момента са на корабите, но не трябва да се чака да дойде тяхната крайна точка на търпение.
– Глобално в морските среди се наслои мнението, че индустрията е безпомощна за разлика от другите видове транспорт. Станахме свидетели на десетки декларации и позиции по темата. Защо, според Вас, IMO и морските неправителствени и синдикални организации не бяха чути, както очакваха хилядите блокирани на кораби моряци?
Да, много организации направиха декларации и изразиха позиция по темата, но нито една от тях не даде ясна карта как да се действа.
Дори последната декларация на “Кръглата маса на пристанищата” не казва нищо за смените на моряците в пристанищата, а се декларира свободата на посещенията в тях за товарни операции.
Жалко ще е, ако властите по света разглеждат моряците като най-опасните транспортни работници от гледна точка разпространението на COVID-19. Няма подобни ограничения за екипажите на самолети, нито за водачите на тежките товарни автомобили, нито за персонала на влакове.
В посочените организации има много политика и вероятно това е една от причините за неуспеха на всички декларации.
Прехвърлянето на отговорността за по-радикални решение на ситуацията със смените на моряците между IMO и ILO няма да реши проблема, а и той няма да се реши от само себе си.
– Като морски посланик активно се включихте в опитите за тласък към по-агресивни действия от страна на IMO. Препредавам въпроса на стотици наши моряци – “Има ли светлина в тунела”?
“Светлината в тунела” зависи от две страни – пристанищата, посещавани от корабите, както и готовността на корабособствениците да извършват смените на моряците.
Достъпът до PCR тестове става все по-реален и това може би ще бъде и едно от условията за движението на моряците – отрицателен резултат от теста. Това е и последното ми предложение, което изпратих до IMO.
Възможната формула за извършване на смените на екипажи, която аз виждам е – PCR тест при тръгване от държавата и повторен тест при пристигане в пристанището, в което ще се извършва смяната.
Добрата Стара Европа разбира важността на този проблем и пристанищата в Западна Европа са отворени. Остава и корабособствениците да вземат решения за смените.
Да, има и още един фактор – полетите. В момента постоянно се увеличава броят на авиокомпаниите, които възобновяват своите полети и скоро опциите за пътуване на моряците ще се увеличат.
Като резултат от предходното ми писмо започна конструктивна дискусия, използвайки платформата на IMO за морски посланици на добра воля.
Очаквам този процес да продължи и по така направеното от мен предложение. Надявам се в най-кратки срокове да имаме единен и всеобщо признат модел, по който да се осъществяват смените на екипажи.
Още по темата:
Наш морски посланик до IMO: Моряците да имат специален статут