При 120 дни на море рибарите ни ще получат парична подкрепа

Малките лодки, които не отговарят на това изискване  да търсят финансова помощ от местните инициативни рибарски групи, предлага д-р Йордан Господинов, председател на рибарската асоциация БГ ФИШ.

Автор: Стефан Денков

Как рибарите ни приемат обявения преди дни пакет от мерки на правителството в подкрепа на техния бизнес, който силно пострада от пандемията COVID-19? Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с д-р Йордан Господинов, председател на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, която е призната междубраншова организация и включва всички  раздели от риболов до аквакултури и преработка на рибни продукти.

д-р Йордан Господинов, председател на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, снимка: С. Денков, Maritime.bg

– Да припомним първо за какви мерки става дума?

– Говорим за пакет от компенсаторни мерки за подкрепа на сектор „Рибарство и аквакултури“ в размер на повече от 16 млн. лева. Това стана с промяна в ОП „Морско дело и рибарство” на ЕК и е една необратима стъпка за омекотяване ефекта от пандемията върху нас. Парите са от общия бюджет на европейската програма, като 25 на сто са бюджета на България и са разпределени по три мерки. Браншът и министерството се разбрахме за мярка временно преустановяване на риболовна дейност да бъдат заделени 2 035 000 лв.,  другата –  подкрепа на сектор „Аквакултури” с 10 530 000 лв. и  третата мярка –  преработката на рибни продукти – 3 500 000 лв. Планирано е  мерките да бъдат отворени в края на този месец, за да може до юли да бъдат направени разплащанията. Максималния размер на отпуснатата помощ е до 80 000 лева по трите мерки и от нея ще могат да се възползват само онези, които работят на светло. Всички тези мерки, които се предлагат  ще удовлетворят хората от сектора на рибарството. Те са плод на близо два месеца активен диалог между браншовите организации и експертите от дирекция „Морско дело и рибарство” към МЗХГ.

Вярно всички никога няма да са напълно доволни, защото всеки иска повече и повече, което е нормално. Но за първи път се случва в сегашната тежка ситуация браншът да получим перспектива за оцеляване на онези, които са спрели бизнеса си, за да могат отново да го стартират, а останалите да го надграждат. Истината е, че нашият много труден и рисков сектор се развива много добре през последните години и хиляди хора отново ще намерят препитание в него.

– Колко е голям негативния ефект на пандемията върху рибарския бранш?

– Той е в резултат най-вече от спирането на сектор туризъм, който е основен покупател на прясна и охладена риба в България, както и на ресторантите в градовете и заведенията за обществено хранене. В същото време спря и износът за съседни държави (Румъния, Сърбия) и за нашите основни дестинации от Централна Европа: Великобритания, Испания, Поргугалия, някои от Скандинавските страни и Италия. Говорим за цаца, бели и черни миди, пъстървови, шаранови риби, също и за рапаните на азиатските пазари, така че в момента няма къде да ги продаваме. Така че ясно е, защо намалихме риболова. Като цяло в някои подсектори търговията с риба намаля до 60-80 на сто, което е пагубно за една ферма за миди. Някои рибарски кораби преустановиха дейността си. Фабриките, които могат да си позволят да съхраняват замразена риба се натовариха с доста допълнителни разходи до установяването на зелените транспортни коридори.

Само в сектора на аквакултурите за последния месец имаме спад от 40 на сто при продажбите на риба. Силно ни удариха забраните за свободно движение на стоки и хора, които влязоха с наближаването на Цветница, един традиционен празник, на който се консумира риба, особено в Румъния. 

Официалните статистически данни на МЗХГ за периода от 25 март до началото на май, показват 37 на сто спад в броя на корабите, които излизат на риболов и до 70 процента на декларираните количества разтоварен улов. 

– А увеличи ли продажбата на българска риба в големите търговски вериги след като бяха задължени да предлагат повече родна продукция?

– Първите индикация са за нарастване на продажбите, но още е рано за категоричен отговор. Знаете, че бяхме затруднени от многото условията на големите търговски вериги, а сега от срещите ми с нашите фирми се оказва, че са започнали ежедневно да им се обаждат, за да продават продукцията на нашите членове. Не всеки от нашия бранш още е направил своята организация, но важното е че пред всеки вече е отворена вратата на търговските вериги. Така че не мога да не приветстват постановлението в тази насока. Защото бяхме стигнали до там, че големите български рибопроизводители и най-вече рибопреработватели да не продават нито един свой продукт на българския пазар и да търсят азиатските, американските, където сме посрещнати много добре.

-Голяма част от рибата за износ е опакована или в преработен вид, можете по същия начин да я предлагате и на търговските вериги у нас?

– Това е проблем, особено в предлагането не черни миди. По официални данни миналогодишното им производство е достигнало 3500 тона, като една трета е било за нашия пазар и останалата част за износ основно в Румъния. След като беше затворена граница със северната ни съседка, заради пандемията в момента има толкова много произведени миди, че няма какво да ги правим. Търговските вериги не ги искат в насипен вида, както ги изкупуваха ресторантите и другите заведения за обществено хранене, а знаете че те бяха затворени само до преди дни. Решението е да започне опаковане и етикиране на мидите. Съвсем скоро ще пуснем такова предприятие и в големите вериги ще се появят опаковани черни миди. Предстои пускането в експлоатация и на супермодерно предприятие за шоково замразяване на пресни миди, които ще бъдат за западния пазар, но ще има и за България.

– В компенсаторната мярка за риболовната дейност е въведено изискването че ще бъдат подпомогнати само онези, които имат  минимум 120 дни в морето през последните две години, това няма ли да ощети дребните рибари?

– Така е. Но по регламента е записано – подпомагане по мярката само на онези, които имат сборно минимум 120 в морето през 2018-а и 2019-а година. Трябва да ги има декларирани, като в нашата инструкция пише, че всяко излизане на море е ден – някой може да е бил 3 дни, докато се върне и му се смятат за 3 риболовни дни. Един кораб може да е бил в ремонт през едната година, затова му се сборува за две години – или средно трябва да се получат по 60 дни за 12 месеца, което е нищо. Риболовният ни флот е от 100 кораба и около 1 600 лодки. Сега всеки собственик на кораб ще може да получи до 80 000 лева в зависимост от това, колко е уловил и колко е голям корабът му. В документа за дадената компенсация ще бъде разписано: на собственика на кораба – толкова, на капитана- толкова, на моряка, ако е с трудов договор – също, според дните, в които не е работил, заради пандемията .

Проблемът с компенсациите е повече при малките лодки, защото нямат проследяващи устройства и не могат да бъдат засечени кога излизат в морето. Хванал или не хванал риба или пък я скрие и нищо не декларира и няма доказателство за определения минимум на море. Разбира се, това не важи за всички. В нашата асоциация има малки лодки, които сега ще се възползват от финансовата подкрепа, защото имат декларирани по 120 дни. Има една 6-метрова, друга 7- метрова, които ще вземат по 3-4 хиляди лева, че и доста повече.

– А другите?!…

– Регламентът от Брюксел е категоричен и не можем да бъде променян. Индиректно това е мярка насочена срещу сенчестата част от рибарския бранш, където нелегално става уловът и пласмента. И сега се надявам мнозина да осъзнаят, че  много по-изгодно ще им бъде да излязат на светло като декларират своя улов и платят данъците си.

Разбира се, има немалко дребни рибари, които ловят сезонно, само по 30 – 40 дни в годината и няма как да постигнат изисквания в регламента минимум в морето. И те реално са ощетените. Затова онзи ден изпратихме писмо до министър Десислава Танева, в което предлагам на МЗХГ след като с тези пари не може да финансират малките лодки, това да стане от местните инициативни рибарски групи (МИРГ). На всяка от тези групи са дадени по няколко милиона лева. От министерството, обаче са на мнение, че това е политика на самата рибарска група, в която не могат да се месят, защото всяка от тях има своята стратегия. Министерството им е привело парите и те трябва да определят, за какво ще ги използват. 

Дребните рибари са доволни, че не сме ги забравили, но за съжаление от това за тях още няма практически ефект.

– В тези местни групи не членуват ли дребни рибари?

-Да, членуват. МИРГ има във Варна- Бяла- Аксаково, нагоре има в Каварна- Шабла, а на юг в Несебър, в Поморие, в Ченгене. Има и по река Дунав. И те трябва да се разберат с рибарите.

В случая на дребните рибари мога само да препоръчам да не се оставят и да бъдат активната страна. В състава на тези групи 60 на сто са рибари и 40 на сто общински служители и вътре трябва да се разбират, каква стратегия ще правят.

Последни новини

Последни новини

"Спестени" са парите за вкопаване на тръбата под дъното на Варненското езеро

На метри над проектната дълбочина е лежал тръбопроводът, който предизвика разлив на отпадни води в акваторията на Варненското езеро. Той е трябвало да бъде положен на -22 метра

По света и у нас

САЩ продава торпеда на Тайван

Малко след полагането на клетва на президента на Тайван Цай Ингвен , правителството на САЩ обяви одобрение на нова сделка за доставка на оръжие за Тайпе. Ще бъдат доставени

ДАР ще следи за хибридни атаки

Депутатите разшириха правомощията на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР). Промените в закона предвиждат разузнаването да следи за „хибридните атаки и асиметричните рискове

По света и у нас