На 20 май 1923 г. във Варна е открита първата публична експозиция на Морския музей. Посрещната е с интерес от варненци, а само година след това е изградена една от атракциите му – „Морското дъно“.
Идеята и изграждането му е дело на руския емигрант полковник Александър В. Полубояринов. Той е завършил Археологическия институт в Петербург, бил е член на Архелогическото общество в града и секретар на клона на Императорското военно-историческо общество във Варшава. През Първата световна война е инспектор на артилерийските войски на Кавказкия фронт. През 1920 г. пристига във Варна заедно със съпругата си Олга Полубояринова. Когато започва изграждането на Морския музей е назначен за завеждащ и пазител на сбирката. Освен „Морското дъно“ разработва чертежи, планове и диаграми за експозицията. Раните от войната, операциите и трудният живот в емиграция довеждат до преждевременната му смърт на 23 юли 1929 г. Неговата съпруга, която също е с висше образование, продължава работата му, като заема длъжността пазител, а по-късно уредник в музея.
Първоначално за „Морското дъно“ е приспособен един от коридорите в приземния етаж на Девическата гимназия, където е бил музеят. В него са разположени шест предмета от Водолазния отдел на Морския музей.
Централно място на „Морското дъно“ заема водолаз в пълен костюм с шлем. Около него „растат“ водорасли, а морски обитатели: риби, змиорка, медуза, допълват обстановката. През 1926 г. е добавен модел на октопод. За по-доброто илюстриране са изработени няколко акварелни рисунки на флората и фауната и акварел-чертеж „Работа на водолаз на морското дъно“. В този вид експозицията „Морско дъно“ се запазва и през следващите години, като се обогатява с нови експонати.
Дълги години след преместването на музея в самостоятелна сграда на бул. „Приморски“ № 2 „Морското дъно“ не е възстановено.
При откриването на новата експозиция на Военноморския музей през 2012 г. за тази атрактивна възстановка е отредено специално помещение. Всички експонати в него са автентични – водолаз, морски обитатели, рибарски мрежи и останки от потънали кораби – котва, фрагменти от амфори, дървени части, покрити с вкаменелости. Те не само илюстрират какви находки има на морското дъно, но и свидетелстват за една от дейностите на музея – организирането и участието в подводни археологически експедиции.
