Варненският филиал на НИМХ – два празника, една цел


Националният институт по метеорология и хидрология – Филиал Варна, вчера отбеляза Световния ден на водата (мото за 2012 г.: „Вода и сигурност на прехраната”), а днес е професионалният му празник – Световният ден на метеорологията (мото: „Времето, климатът и водите: движеща сила на бъдещето”). Едновременно по двата повода директорът на Филиала Иван Иванов, асистиран от Вяра Рафайлова – ръководител на сектор „Прогнози”, инж. Весела Стоева – ръководител на сектор „Хидрология” и агрометеоролога Мирослав Илиев, направи перфектна пресконференция в Двореца на културата и спорта. Само за 37 минути учените заляха медиите с анализи, справки, прогнози и т.н., убеждавайки ги, че и в условията на криза, опирайки се и на доброволци, опит и традиции, изпълняват мисията си да бъдат в полза на обществото, да излъчват значима информация и послания.

Мониторинговата структура на Филиала включва различни видове станции на територията на 8 области в 263 пункта, обслужвани от точно толкова специалисти и наблюдатели. През 2011 г. с хидрометеорологична информация, анализи и експертизи са обслужени над 400 потребители. Чрез средствата за масова информация се излъчва прогноза за времето до обществото и корабоплаването. Интерес представляват тенденциите в климата на региона.
[oqeygallery id=23]
Във Варна 14 от последните 20 години са с по-висока средна годишна температура от климатичната норма (12°С). Най-топла е  била 2007 г., най-хладна 1996 г. Най-ниската температура за последните 20 години е измерена на 25 януари 2010 г.( -17,8 °С), а най-високата е 40°С през летата на 2004 и 2007 г. В сравнение с предходните години, летата и зимите стават все по-топли, а есента по-хладна. Абсолютният минимум за града е -24,3 (февруари 1929), а максимумът е 41,4 (юли 1927 г.) Средната годишна температура на въздуха през 2011 г. е била с 0,5 градуса над нормата. Летните месеци са по-топли от нормалното, но есента остава по-студена. От началото на годината до сега температурите остават под нормата.

Във  Варна годишните количества на валежите се колебаят между 300 и 700 мм. За последните 20 години, преобладават тези с по-големи количества от климатичната норма (474 мм). Разпределени са неравномерно през годината, като обратно на очакваното, вместо през пролетта, най-много вали през есента, особено през септември. Сумата на валежите през изминалата година е със 100 литра повече от климатичната норми, но крайно неравномерно разпределени. Липсват валежи в много от месеците а в 3 дни на октомври се изваляват 36 % от годишната сума. При тези обстоятелства годината може да се счита за сушава. Тя ще остане характерна с максималния денонощен валеж от 103 мм, измерен на 18 октомври, и рекорд за последните 20 години (абсолютен – 258 мм).  В същия месец е и максималната месечна сума от 212 мм. През 2012 г. с изключение на януари, когато повалява сняг, до момента валежите са изключително малко и недостатъчни.

Последната зима не е била толкова студена, колкото си мислихме. Сравнена по различни критерии, зимата във Варна през 2002 – 2003 г. е най-студена. Тя има най-дълги периоди с последователни дни с температури под 0 градуса. Общият им брой е най-много – 44 (2012 г. – 27 дни) и средната от минималните температура е най-ниска – минус 2,0 градуса (2012 г. – „само” минус 0,5 градуса). По особен е бил периодът 6 – 9 февруари т.г., когато наслагване на атмосферните процеси предизвикват бурен вятър – до 122 км/час, над западната част на Черно море, който поражда силното вълнение – до 5 – 6 бала по крайбрежието и до 7 бала в открито море – рекорд за последните десетилетия, предизвикал и щети по брега. Температурата на морската вода през тези дни е около 0 градуса и позволява образуването на  брегови лед по Северното Черноморие и обледяване на брегови съоръжения и инфраструктура.

През 2012 г. при есенниците напълно пропаднали площи, засети с рапица, има в районите на Силистра и Карнобат – над 60 – 70%; ечемик – 15 – 20% в района на Добрич и до 60% в Карнобат; пшеница в районите на Разград и Исперих – над 40%. При трайните насаждения най-големи повреди са установени при младите праскови и кайсии – над 40%  в Добруджа и Лудогорието, при  ябълките и крушите – над 30%. Пораженията при десертните сортове лози са до 40% в регионите на Силистра, Разград и Русе.

По-важното е, че до края на годината аномалии не се очакват. Климатът ще бъде в нормалните си норми с малко по-топъл април и по-хладен август. Последните застудявания се очакват в края на март, а дори снеговалеж  – на 27 март.

За Maritime.bg Валентин Димитров, снимки на автора и НИМХ – Варна

Maritime.bg – България

Вижте още
error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg