Дай Боже всекиму да празнува поне 90-ти рожден ден. Когато обаче „виновникът” е адмиралът от резерва Иван Добрев, няма как личното събитие да не привлече и обществения интерес, поне на военноморските чинове от средното и нагоре поколение. За по-младите той е поучителна легенда, за историята – един от строителите на българския военен флот.
Житейският фарватер на Странджата преминава през три обществени формации. През капитализма роденият на 25 март 1922 г. в с. Джеферли (Кичево), Варненско, младеж е член на РМС от 1936 г., на БКП – от 1942 г. Като нелегален от септември 1941 г. участва в антифашистката съпротива като ремсов организатор. През 1943 г. става партизанин, командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета, от април 1944 г. е член на Щаба и заместник-командир на Десета въстаническа оперативна зона на НОВА.
След 9 септември 1944 г. новата власт му доверява да осъществява политиката й във ВМФ. Преди това обаче е курсът за дружинни командири във Военното училище в София, навигационен курс във Военноморското училище във Варна, школа за командири на ескадрени миноносци (1948 – 1949 г.) и Военноморска академия в Ленинград (1955 г.) Вече като офицер Иван Добрев е зачислен с още четирима участници в Съпротивата в 62–ри випуск на Морското училище (1945/1947 – 1950 г., 88 кадети и 72 юнкери), от който израстват двама адмирали и четирима контраадмирали.
По възраст, кариера и обществени позиции Добрев е флагман сред тях. Първата му длъжност във ВМФ е командир на най-големия в историята му кораб – ескадрен миноносец, после – на Военноморска база Варна, след това е първи командир на емблематичната „ковачница” на флотски кадри (12 адмирали) – Първи дивизион противолодъчни (днес патрулни) кораби, създаден на 10 юли 1958 г. След като командва и Военноморска база Бургас Странджата е назначен за заместник-командващ, после и за командващ на ВМФ. В „мандата” му от 12 години (18 август 1960 – 26 октомври 1972 г.) на флотския мостик в него продължава усвояването на първата партида съветски кораби и тактика, всички родовете сили получават количествено и качествено развитие, стражевите кораби плават в Средиземно море, завършено е изграждането на пункта за базиране Атия. Самият Добрев през 1969 г. получава най-високото военноморско звание – адмирал (три звезди).
Сигурно повлияни от доайена, мъже от фамилията избират професията на морския офицер. Двама от тях също стават адмирали. „Изненада” е синът му Стоян. Юнгата има ушита по мярка матроска униформа, койка в кубрика на есминеца и е дубльор в свързочната му бойна част. През летата участва в учения, плавания и стрелби, има белези от ноктите на Максим – корабния мечок. „Службата” продължава и на стражевите кораби, но когато идва ред на Морското училище Странджа-Младши е непреклонен – кандидатства за гражданския флот, става капитан далечно плаване и също изцяло се посвещава на морето…
От 1972 до 1990 г. адмирал Иван Добрев е заместник–министър на отбраната по флота. По каноните на времето е „Активен борец против фашизма и капитализма”, член на ОК и ЦК на БКП, представител в Народното събрание от 1962 до 1990 г. Удостоен е за „Герой на социалистическия труд”, трикратен кавалер на орден „Георги Димитров”, на много други наши и чужди отличия. Странджата има принос в развитието на морските спортове, особено на плуването, на морската подготовка на младежта по линия на ДОСО и ОСО, командва пионерската флотилия „Капитан І ранг Димитър Добрев” в Операция „Българска слава”, а като виден български гагаузин участва в Световния им конгрес, ръководи колектива, написал „синята” (по корица и „червена” по съдържание) „История на Българския ВМФ” (1989 г.), издава две авторски книги – „Звездни пътища” (1987 г.) и „Смяна на вахтите” (1989 г.) В книгата той пише за предишната, но вече е дошла новата смяна на „вахтата”…
В новите условия, макар и в резерва, флотският ветеран „не седи мирен” – пише статии, дава интервюта, дискутира, съветва. Навсякъде канен и навсякъде приет, той не пропуска Деня на ВМС, празниците на Морското училище и на „своя” Първи дивизион. Не престава да се коси за разрухата в страната, армията и флота, за девалвацията на неговите идеи, за обърканото време. Но то има и друга страна, която адмиралът едва ли е очаквал на флотския мостик – синът му в Корея строи кораби за Германия, а внуците живеят в САЩ. Поколения…
Покрай дългите години на високи длъжности, сигурно не всички, с които Странджата е служил, са му безусловни фенове. Нормално е. По-важно е, че всички военни моряци, написали десетки книги, го споменават на техните страници, че подвизи (със и без кавички) на „неговото” време живеят във флотския фолклор, че годишнината на адмирала ще отбележат утре моряците в София, че в морската столица също го чакат наскоро. Има повод – по решение на Управителния му съвет Клуб „Първи дивизион патрулни кораби” вече има своя първи почетен член – адмирал от резерва Иван Добрев.
За Maritime.bg Валентин Димитров
Maritime.bg – ВМС
