Краят на Договора „Открито небе“ – стъпка към пропастта

В четвъртък вечерта Доналд Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от Договора „Открито небе“ (ДОН), като по този начин унищожи още един стълб на международната сигурност – след Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег (ДЛРСМО). Това е поредният американски демарш, заплашващ стабилността на света.

Без шпионаж

Прозрачност на военните действия, изграждане на доверие, яснота и сигурност – тези и други големи слова прозвучаха на 24 март 1992 г. в Хелзинки при подписването на Договора „Открито небе“. Заедно с Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE) и Виенския документ от 1999 г., това споразумение имаше за цел да внесе яснота в сферата на конвенционалните оръжия в евроатлантическото пространство. Русия го ратифицира през май 2001 г.

Оттогава специални самолети на руските ВВС редовно прелитат над военни съоръжения в Съединените щати и НАТО, а членовете на Северноатлантическия алианс получават достъп до руското въздушно пространство. Без шпионаж – на борда на инспектиращите самолети винаги са били офицери от „приемащата страна“.

Арсеналът на бордовите инспектори беше доста скромен в сравнение с оборудването на съвременните разузнавателни самолети.

Съдбоносен полет

Напълно безобидният договор, основан на принципа „довери се, но провери“, за първи път се срина през август 2017 г. Тогава избухна сериозен скандал в американските медии и социалните мрежи на фона на съобщения на Си Ен Ен за полет на руски военен самолет над Капитолия, Пентагона, Белия дом и тайния правителствен бункер Маунт Уедър близо до американската столица.

Руският наблюдателен борд Ту-154М Лк-1 прекоси строго секретната зона на въздушното пространство в района на Белия дом на надморска височина само около хиляда метра. Пентагонът трябваше търпеливо да обясни на развълнуваните американци, че става въпрос за планиран полет съгласно Договора за открито небе и не представлява заплаха за националната сигурност.

Но отгласът от това остана и се превърна дори в политически. По това време мнозина в САЩ смятаха Доналд Тръмп за едва ли не шпионин на Кремъл и възприемаха всяко сътрудничество с Москва като предателство на държавните интереси. Американското вътрешно разследване обаче не успя да докаже връзките на президента с Русия и дискусиите за необходимостта да се оттеглят от международните договори отшумяха за известно време.

Формална причина

През 2019 г. обаче, на фона на продължаващото влошаване на отношенията с Русия, американските политици отново започнаха да говорят, че Договора „Открито небе“ не е в национален интерес. Все по-често тази гледна точка беше изразявана и от президента.

Миналата есен „Уолстрийт Джърнал“ съобщи, че Тръмп вече е подписал документа и разрушаването на споразумението е само въпрос на време. Основният аргумент беше, че ДОН дава на Москва твърде широки възможности за събиране на информация за Съединените щати. В началото на април лондонският „Гардиан“, позовавайки се на собствени източници, заяви: „Вашингтон ще започне процеса на оттегляне съвсем скоро“. И в края на месеца руското външно министерство също изрази притеснения по този въпрос.

„Експерти, които наблюдават развитието на ситуацията около споразумението, смятат, че във Вашингтон вече е взето решение,“ каза руският министър на външните работи Сергей Лавров. „Ние правим подобни изводи въз основа на контактите ни с американците, като и с други членове на НАТО и с други страни по Договора.“

За срива на договора САЩ обвиниха Русия. Те твърдяха, че Москва е използвала забранено оборудване на инспектиращите самолети. Не дадоха обаче никакви доказателства. Всъщност, според експерти, Пентагонът е бил изключително недоволен, че Москва може да получава информация за военната инфраструктура на САЩ и състоянието на техните въоръжени сили.

Последен договор

Според военни експерти, интервюирани от РИА Новости, оттеглянето на САЩ от Договора „Открито небе“ няма да повлияе много на националната сигурност. Заместник-директорът на Института за политически и военни анализи Александър Храмчихин каза, че Русия вече така или иначе е в губеща позиция по отношение на страните от НАТО.

„Това споразумение е само формално равноправно, но всъщност не е“, обясни Храмчихин. „Оказва се, че те (страните от НАТ) могат да летят само над нас, а ние нямаме достатъчно квоти, за да летим над тях. Те са много, а ние сме сами. От военна гледна точка няма да загубим нищо, тъй като всичко, което е нужно, е отлично видимо и със спътници.“

Факт е, че за всяка страна по договора са определени дадени квоти. Съединените щати и групи в състава на Русия и Беларус имат 42 полета годишно. Великобритания, Канада, Италия, Германия, Украйна, Франция и Турция имат по 12. Интересното е, че цялата квота не може да бъде използвана за полет само над една държава. В същото време съвременните руски средства за военно разузнаване са в състояние да проследяват заплашително съсредоточаване на войски на територията на всяка държава без допълнителни наблюдателни полети.

В момента вече съществува само едно военно споразумение между САЩ и Русия – Договорът за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите бойни оръжия (СТАРТ III). Срокът му изтича на 5 февруари 2021 г. Експертите са сигурни, че американците ще погребат и него. /БГНЕС

–––––––––––––––-

Андрей Коц за РИА Новости

Последни новини

Последни новини

Няма непосредствена опасност за крайбрежието ни от взривяването на „Каховка“

Във водите на Черно море в района на Одеса постъпва вода от р. Днепър след взривяване на стената на яз. Каховка. Акт, за който взаимно се обвиняват Русия и Украйна. През

Подводният риф при нос Шабла върху карти на Гаетано ди Палма и Ал. Конрад от 1811 и 1828 година

Отсечка от картата „Карта на по-голямата част от Турция в Европа“ на Гаетано ди Палма от 1811 г. с част от западния бряг на Черно и подводният риф при нос Шабла (Cap Chabla).