Световните океани губят кислорода си скоростно

Нивата на кислород в световните океани са намалели с приблизително 2% от 1960 г. до 2010 г. Спадът се дължи до голяма степен на климатичните промени, въпреки че към този проблем се добавят и други човешки дейности, като оттичането замърсени води във водните пътища, според Енерджи Скептик.

Черно море, снимка: .net

Повишаването на температурата на водата в световните океани с около 6 градуса по Целзий, което според някои учени може да се случи през 2100 г., може да спре производството на кислород от фитопланктона, като наруши процеса на фотосинтеза. Около 2/3 от общия атмосферен кислород на планетата се произвежда от океанския фитопланктон. Прекратяването на този процес ще доведе до изчерпване на атмосферния кислород в световен мащаб, което ще доведе до масово измиране.

„Световните океани се задъхват“, твърди доклад, публикуван в събота на годишните глобални преговори за климата в Мадрид.

Докладът представлява обединените усилия на 67 учени от 17 държави и бе публикуван от Международния съюз за опазване на природата. Той установява, че нивата на кислород в световните океани са намалели с приблизително 2% между 1960 и 2010 г. Спадът, наречен дезоксигенация, се дължи до голяма степен на изменението на климата, въпреки че други човешки дейности също допринасят за проблема. Един пример е така нареченото оттичане на различни продукти, когато прекалено много вещества от торове, използвани в стопанствата и тревните площи, се оттичат във водни пътища.

Водата задържа по-малко кислород по обем, отколкото въздуха. И с увеличаване на температурите на океана, по-топлата вода не може да побере толкова газ, включително кислород, колкото по-хладната вода. Затоплящите се температури влияят също върху способността на океанската вода за смесване, така че кислородът, погълнат от горния слой, не попада в дълбокия океан. А наличният кислород се изразходва по-бързо, защото морският живот използва повече кислород, когато температурите са по-топли.

„Спадът може да не изглежда значителен, защото „ние сякаш сме заобиколени от много кислород и не смятаме, че малките загуби на кислород ни влияят“, казва Дан Лафоли, главен съветник по световната морска и полярна програма на Съюза за опазване и редактор на доклада. „Но ако се опитаме да се изкачим на връх Еверест без кислород, ще дойде момент, при който 2-процентната загуба на кислород в нашата среда ще има много голямо значение.“

„Кислородът в океана не е равномерно разпределен“, добави той. Проучване в списание „Science“, например, установява, че кислородът във водата в някои части на тропиците е намалял с 40 до 50 процента.

Виждаме това по крайбрежието на Калифорния с тези масови измирания на риба като най-драматичният пример за този вид дезоксигенация на крайбрежния океан.

Според д-р Лафоли, ако топлината, абсорбирана от океаните след 1955 г., вместо това е отишла в по-ниските нива на атмосферата, температурите на сушата биха били по-топли с 65 градуса по Фаренхайт или 36 градуса по Целзий.

Последни новини

Последни новини

Няма непосредствена опасност за крайбрежието ни от взривяването на „Каховка“

Във водите на Черно море в района на Одеса постъпва вода от р. Днепър след взривяване на стената на яз. Каховка. Акт, за който взаимно се обвиняват Русия и Украйна. През

Подводният риф при нос Шабла върху карти на Гаетано ди Палма и Ал. Конрад от 1811 и 1828 година

Отсечка от картата „Карта на по-голямата част от Турция в Европа“ на Гаетано ди Палма от 1811 г. с част от западния бряг на Черно и подводният риф при нос Шабла (Cap Chabla).