Флотилен адмирал Боян Медникаров: Излизаме с много по-голям капацитет от кризата с пандемията

Морско училище твърдо застава зад петицията на българската морска общественост за подкрепа на правото на моряците да бъдат сменяни. И още – как ВВМУ се нареди на второ място в световната класация на морските университети за 2020 г.

Стефан Денков

Как приключва учебната 2019-2020 година в необичайните условия на пандемията, изненадала целия свят и какви са очакванията за новата учебна година в морското образование, разговаряме с флотилен адмирал, проф. д.в.н. Боян Медникаров, началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“

Флотилен адмирал, проф. д.в.н. Боян Медникаров, началник на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“

– Как определяте отиващата си учебна година?

– Наистина сме в края на много специфична и предизвикателна учебна година, която се обуславя под знака на световната пандемия COVD-19 и наложените извънредни мерки у нас. Всъщност какво се случи? Още през февруари, в началото на семестъра, проследявайки проблемите на нашите партньори, най-вече от Азия, имахме някаква нагласа за предстоящите сътресения. Това ни помогна, защото някои практически занятия, които изискват задължително присъствие на студенти в училището и са свързани с използване на специфична учебна материална база, бяха отработени превантивно във времето. От друга страна училището доста бързо, дори над моите първи очаквания, успя да се адаптира към новата ситуация, която абсолютно не познавахме. Не бяхме наясно с мащаба на настъпващите ограничения и буквално за три дни минахме от реален към дистанционен учебен процес. Този успешен преход до голяма степен се дължеше на решението на ръководството на училището да приложи либерален подход при избора на платформи за дистанционно обучение. Защото ако се бяхме концентрирали само върху основната платформа, с която разполага училището, сървърите ни нямаше да издържат на натоварването. Прилагайки по-либерален подход, при който всеки преподавател можеше да избира от няколко възможности коя платформа да използва, де факто разрешихме въпроса без съществени затруднения. 

При нас имаше и една друга особеност, че курсантите, които се обучават за ВМС и ВМА бяха поставени на карантина още на 8-ми март, тоест преди въвеждането на извънредното положение, с първите случаи на заразени от COVID-19  и така останаха до 15-ти май. Това беше ново предизвикателство, защото трябваше да преструктурираме нашата IT-инфраструктура в корпуса, в който живеят курсантите, така че тя не само да решава въпроса за личната им комуникация, но вече и да осигурява прехвърлянето на многократно по-големите потоци от информация за ефективно осигуряване на учебния процес. И в рамките на първата седмица нашите експерти заедно с курсантите я приведоха на качествено ново равнище, рязко повишавайки капацитета на информационните потоци.

– А при чуждестранните студенти?

– При нас се обучават около 500 чуждестранни студенти (общо имаме около 3100 студента). Веднага в началото на кризата, дори преди въвеждането на извънредното положение, повечето от тези студенти се прибраха в своите страни. Но тъй като голяма част от тях са от Гърция, там се сблъскахме с проблема, че в страната има доста територии без добро интернет покритие. Това е естествено за профила на Гърция, притежаваща много голяма островна част и това в известна степен затрудни дистанционната форма на учебен процес, тъй като част от нашите студенти имаха проблеми с комуникацията.

Освен това в момента ние сме изправени пред друг проблем. Нашите студенти от трети курс по принцип от месец април по учебен план попадат в т. нар. „прозорец” за лятна практика. Само че сега той се оказа затворен, заради драматичните проблеми на шипинга по отношение на смените на екипажите. 

Между другото Морско училище твърдо застава зад петицията на българската морска общественост за подкрепа на правото на моряците да бъдат сменяни. 

В крайна сметка в момента дори да бъде освободено такова време за практиките на студентите те реално не могат да се възползват от него. По този повод нашият академичен съвет взе решение някои дисциплини от зимата да бъдат отработвани сега и този „прозорец” да започне да се смества във времето сред като се нормализират логистичните вериги, осигуряващи смяната на екипажите.

– Как очаквате да излезете от сегашната криза?

– Много са проблемите, но има едно нещо, в което сме твърдо убедени – Морско училище излиза с много по-голям капацитет от тази криза. Ние се научихме да правим нови неща. Ние се научихме да правим нещата по различен начин. Ние се научихме да правим обучението в дистанционна форма. Ние се научихме да правим и квалификациите в дистанционна форма и то много успешно.

Тук е много важно да кажем, че мислейки за учебния процес, ние винаги се водим от следния мотив: на първо място да бъде защитен интереса на обучаваните. Особено в такава ситуация като институция трябва да се подчиним на интереса на най-уязвимите, а това са обучаемите. И второ: колкото може по-малко да бъдат компромисите с качеството на обучението. Така например, в един момент усетихме, че се залита към формално отчитане на занятия и трябваше малко да охладим ентусиазма и да акцентираме на качеството, което за нас е на първо място. Смятам, че сме намерили разумния баланс. 

– Както е в приказката: всяко зло за добро, излиза че пандемията е станала мощен стимул за внедряване на дигиталното обучение, за което доскоро само се говореше?

– От много години говорим за дигитализацията, но тук въпроса не е в говоренето. Въпросът е, че нашето морско образование – говоря за основните ни регулирани дисциплини – силно се контролира от страна на Морската администрацията. Има ясно дефинирани изисквания: колко, как се присъства, как се заснема присъствието, как се демонстрира и т.н. Не искам да критикувам тези изисквания на администрацията и ги намирам за нормални, но продължавам упорито да твърдя, че при тяхното наличие просто няма как да се направи напълно дигитално обучение.

Всъщност ние какво правим? Стигаме до хибридни форми, в които теоретичната част може да отработи по един начин – дигитално, а практическите занятия по друг начин – с присъствие и т.н.  ВВМУ направи много сериозни стъпки в процеса на дигитализацията. И не само нашето училище, а и цялата система на българското, пък и европейското образование. 

Сега въпроса е да бъдем достатъчно мъдри и в момента на нормализация на ситуацията да не се отказваме от новите неща, които сме научили и да не се върнем към някои вече архаични методи, а да извлечем поуките и ползите.

– В момента тече подготовката за новата учебна 2020 – 2021-а година, а качеството на приема на студенти и курсанти е пряко свързано с  качеството на средното ни образование…

– Има проблеми в българското средно образование и те се виждат отвсякъде. Според мен те са свързани най-вече с мотивацията да се учи. Безспорно има ученици, които са изключително високо мотивирани да учат с ясна представа, която обикновено е свързана с реализация в чужбина. За съжаление има и младежи, за които системата на средното образование създава идеята, че незнанието е стандарт. Те смятат, че мога да не знаят нещо и нищо лошо няма да им се случи. Така е, защото в системата на образованието водещ е принципа, че парите следват ученика. И нищо не може да се направи, за да се отстранят незнаещите ученици. Гледат да им пишат там една тройка и да изкарат. Когато такива ученици попаднат в нашето училище и станат студенти, те изпадат в културен шок. 

Между другото с всички наши курсанти и студенти имаме някаква форма на мотивационни курсове и на тях обикновено им поставяме въпроса: наясно ли са, с каква цел са дошли да учат – за пари, за реализация в професията и т.н. И между другото им обясняваме, защото те имат проблема с незнанието като стандарт. И че колкото и да ни се иска, не можем да си позволим като институция да прилагаме тази стратегия, идваща от средното образование. Защото сме специфично висше училище и много силно сме заинтересувани от процеса на реализацията на кадрите, които подготвяме. 

Всъщност престижа на училището ни е свързан най-вече с реализацията на кадрите. Де факто на изхода на нашето висше образование бих казал, че има три филтъра. Първо нашият студент трябва да мине през държавните изпити, за да вземе висше образование и това е първият фитър. Но с тази диплома, той не може да работи, трябва да мине и през изпитите на Морската администрация, за да получи сертификат за компетентност за упражняване на професията. От там нататък трябва да премине през изпита на индустрията – да направи един или два стажантски рейса на кораб и там, ако не се справи добре просто няма да го наемат на работа. Системата на тази тройна проверка тотално обезсмисля идеята, че можеш да пуснеш някой, който не е подготвен. Защото дори да направиш компромис на едно място, при следващите две проверки този компромис ще бъде разкрит. И това, което искаме да внушим на нашите възпитаници е да разберат, че техните знания и умения трябва да съответстват най-малкото на изискванията на Международната конвенция за стандарта на подготовка на морските лица за носене на вахта. И ако не съответстват,  просто няма да преминат напред.

– Като доставчик на бъдещи морски кадри при вас би трябвало кандидатите да идват на първо място от морските гимназии?

– За съжаление вече не е така. Големият проблем на морските гимназии в момента е, че те имат много нисък рейтинг сред кандидатите за обучаване в средното образование. За мен той е малко по-висок във Варна и беше доста нисък в Бургас. Между другото, чест прави на бургаския кмет г-н Димитър Николов и на неговия екип, че много сериозно се заеха да възродят морската им гимназия и ние с радост активно им помагаме.

– А как е във Варна?

– Тук бих казал, че нещата са устойчиви, но за съжаление липсва процес на реформиране.

Много искаме да помагаме на Морската гимназия, защото имаме интерес от това, но ние не можем насила да я променяме. Всъщност морските гимназии не са колежи на Морско училище, ние сме в системите на две различни министерства и нямаме преки лостове на въздействие. 

Според мен колегите от морските гимназии и най-вече техните ръководства дълго време не можеха да разберат една специфична особеност на пазара на труда, което ги водеше към стратегически грешки. Не ги укорявам, просто искам да им дам съвет. Основният фокус на морската гимназия не може да бъде подготовката на морски кадри на изпълнителско равнище. Защото в момента  няма перспектива за такива български морски кадри. Първо, в България почти няма собствен морски флот, а флотът, контролиран от български корабособственици е твърде лимитиран. Второ, българските моряци на изпълнителско равнище са европейски кадри, което ги прави много по-скъпи от кадрите от Азия. Те не са конкурентноспособни. Така че концентрирането върху това да правиш рулеви, мотористи и да поставяш това като техен фокус за реализация, е груба, да не кажа катастрофална грешка. 

Друга трябва да бъде стратегия на двете морски гимназия. Възможността да станеш професионален моряк на изпълнителско равнище да стане втората алтернатива, ако се провалиш в първата. А тя е свързана с целта обучаемият да се подготви да бъде офицер от гражданския флот. Тук говорим за друга перспектива пред обучаемите, свързана с друг социален престиж, финансови възможности, друг манталитет. И докато моите колеги от морските гимназии не осъзнаят  ясно този факт, ако не осъзнаят  как трябва да работят за мотивацията на обучаемите си те няма как да имат добри кандидати.

– Как се очертава новата учебна година в Морско училище?

–  Въпросът с приема в голяма степен вече е решен.  Над 70 на сто от обучаемите вече са приети за новата учебна година. Очакваме той да стигне някъде над 700 човека, колкото беше и миналата година. През последните години съществено нараства броят на курсантите, които приемаме за нуждите на ВМС. Това не е свързано само с очакваните нови кораби, ние имаме нови програми, които са не само за флота, а и за другите въоръжени сили – тук се обучават и бъдещите военни лекари на системата.

– В тази насока как се развива партньорството с морския бизнес?

– Точно сега ни е нужно максимално добро партньорство с морския бизнес. Между другото ние винаги сме го поддържали. В постоянна връзка  сме и поне веднъж на седмицата се чуваме с основните ни партньори. Ясно осъзнаваме, че в момента някои от тях изпитват драматични трудности, че имат спрени кораби, което особено важи за пасажерските партньори. Че други имат намалени приходи, заради по-малко товари. Притеснени сме от факта, че може би хиляди наши колеги вече пореден месец кръстосват океаните без да могат да бъдат сменени и как това се отразява на здравето и психиката им.

– Как се отразява пандемията на пазара на морски кадри?

– Правили сме такъв анализ. Поне засега пандемията ограничава един от нашите проекти, свързан с подготовката на екипажи за пасажерските кораби. Имахме програма за партньорство с такива компании, които искаха от нас да им подготвим екипажи не само от  навигатори и механици, а и за хотелската част на пасажерските кораби. Но явно трябва малко да забавим темпото и да видим как ще протече възстановяването на тази индустрия. 

Контактите с нашите партньори показват, че всъщност корабната индустрия работи. Корабите вървят, може би товарите малко спаднаха, но това е временно, почти всичко върви. Да не забравяме, че над 80 на сто от световния товарооборот става по море. Факт е, че основният генератор на шипинга в момента – Китай – не е чак толкова пострадал от кризата.

– Какво ново още очаквате през тази година?

– Планирали сме много научни конференции за тази година. Между тях се откроява голям международен форум по киберсигурност и кибероперации в края на септември и в началото на октомври. Планираме стартирането на една нова учебна програма за курсанти по мехатроника, по която вече се работи. Много международни събития в момента са в латентно състояние, но нашите очаквания са да можем да се адаптираме към новите реалности и да направим една колкото може по нормална учебна година. Казвам нормална от гледна точка на това нашите обучаеми да бъдат удовлетворени от това което им преподаваме. И това ще бъде най високият приоритет пред нас.

– Вие неведнъж вече сте доказали способностите си за бърза адаптация, след като успяхте да стигнете до челната тройка в света…

– В момента сме още по-напред. Всяка година се публикува класация на морските университети, които членуват в Международната асоциация на морските университети. Тази класация се базира на сравняване на университетите по няколко показателя с акценти върху образованието, научната активност, материалната база и други. През последните години ние винаги сме били на достойно място. Бяхме в десятката, на осмо, на шесто място, а тази година вече сме на второ място в световната класация. Не знам дали е известно, но ние сме и най-ефикасният университет – с най малко вложени пари сме успели да стигнем толкова нависоко. Познавам  бюджетите на някои мои партньори и мога да правя сравнения. Например бюджета на университета в Шанхай е почти милиарден и ние сме по-напред от него в световната класация. Другото, което ни прави много горди е факта, че всички американски морски академии, всички руски морски академии, всъщност всички европейски морски академии, японските, всички са след нас. Единствено Австралия е пред нас.

Последни новини

Последни новини

Ученици от Морската гимназия във Варна започнаха практика на „Академик“

Снимка: Морски вестник Започнаха летните практики във Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“. След либерализирането на правилата стана възможно и провеждането на

По света и у нас

Работодатели и самоосигуряващи се от транспорта могат да получат 290 лв. месечно за запазване на заетостта на…

Работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“, чиито приходи са намалели с не по-малко от 20% за определен период,

Препоръки към българските граждани при пътувания към ЕС от трети страни

Във връзка с продължаващите ограничения при пътуване от трети страни към държави – членки на Европейския съюз, препоръчваме на сънародниците ни, пътуващи от България към страни от

По света и у нас